Банкеръ Weekly

Съдби

ОРЯЗАНИТЕ КРИЛЕ НА ПЛАКАТА

На три етажа в изложбения център на улица Шипка 6 е подредена голямата експозиция от произведения, включени в IV Международно триенале на сценичния плакат. Също така международно жури определи и отличията: Голямата награда за цялостно представяне - за Доменик Гайсбулер от Швейцария; две равностойни награди и бронзов плакет - за португалеца Жоао Машадо за цялостно представяне и за швейцареца Жан Беноа Леви и творбата му Първа любов; награда за млад автор - за поляка Ришард Кайзер. За дебют е отличена Мила Лозанова, а наградата на Димитровград отиде при добре познатия Стефан Десподов за плаката му Макбет, предназначен за съответната театрална постановка.Единият етаж е предоставен на българските участници, а останалите два - на гостите. Разликата е повече от очевидна и многозначителна, но не е в наша полза. Излишно е да споменаваме, че през последните десет и повече години плакатът и изкуството му като знак, като символ и призив, силно залиня. На неговото място се настаниха кичозни рекламни пана и билбордове, в които директно е взаимстван далеч не най-добрият чуждестранен опит. Българският плакат навлезе в дълбока криза. Не криза на идеите, а на пазарните поръчки, които в момента се поддържат почти единствено от театрите. Вероятно по тази причина и темата на триеналето е съсредоточена в този сегмент - за да можем и ние да предложим продукция, която в другите отсеци практически липсва. Фонът, разгънат от чуждестранното представяне - а той е много широк и стига чак до Тайван - подсказва добро здраве и широка творческа палитра на плакатното изкуство по света. И тук не става дума само за творческите идеи, метафорите и вицовете, ползвани от художниците, но и за ползваните техники, формати и необичайни за нас размери. Внимателният поглед веднага засича отсъствията в българската културна практика - киното, цирка, джаза, симфоничния цикъл концерти, фестивалните прояви и пр. Като изключим многобройните, особено локални фестивали (които обаче спестяват средства точно от изработването и тиражирането на плакати), останалите сектори на изкуството отсъстват от художественото ни пространство или са принудени да съществуват на куц крак. Което лишава и плаката от тематично многообразие. Да не говорим за отсъствието на търговски нюх, който би могъл да се адаптира към нуждите и модата на деня и да предлага постери - по-малки по размер, номерирани, превърнати в специален търговски продукт. Този фон подсказва и нещо друго - кои са съвременните акценти в изкуството зад граница и съвпадат ли те с нашите. Не, не съвпадат! И говорят многозначително за отсъствието на съвременно мислене, за институционални, а не свободно разположени представи, за примитивни, силови методи за търсене на контакт с широката аудитория. Художниците ни нямат никаква вина за това. Защото парвенющината се настани и в тази област, която е най-близко до всекидневието, а следователно и до консуматора. Остава да чакаме още три години, за да видим дали V Международно триенале ще ни приближи до Европа и света, или ще ни отдалечи още повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във