Банкеръ Weekly

Съдби

ОПЪРЛЕНИТЕ ПЕРА НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ФЕНИКС

Има една история, която все още не е разказана от начало до край, но епизоди от нея откриваме ту в кабинета на доскорошния президент, ту в Националната художествена галерия, ту някъде другаде. Иде реч за онази печалноизвестна изложба на Златю Бояджиев в Индия в началото на 60-те години, когато след неколкомесечно люшкане по океани и морета картините се връщат в България непоправимо повредени. И тогава идва часът на реставраторите - все млади, току-що завършили в чужбина, петимни за работа, каквато у нас никога не липсва. Картината Говедар от 1961 г. е възложена на Лозинка Койнова, на която се налага дори да възстановява цели фигури. Което тя прави много успешно, макар да не я отминават злобните бележки на по-стари колеги - тогава, та и до днес.Неотдавна Лозинка Койнова откри самостоятелна изложба на ул. Шипка 6 с наслов Мигове от реставрацията. Изложбата е първа за авторката, но и първа от този род в българската практика. Експозицията е приютила някои от най-важните работи на Лозинка Койнова, между които и стенописите в Боянската църква и пластиките в гробницата в Свещари. За първите в. БАНКЕРЪ писа пространно, което не попречи на ексминистър Москова да замрази окончателно работата почти пред окончателното й завършване. (За сравнение - в капелата Скровена в Падуа бяха открити за публиката знаменитите фрески на Джото - след 20-годишно проучване и само осеммесечна работа, както и срещу 1.5 млн. евро) Споменахме и за Свещари, в която частично са завършени някои неща, но и твърде много предстои.В творческия портфейл на Лозинка Койнова откриваме и Агушевите конаци в Родопите, прочутата Кордопулова къща в Мелник, църквата в същия град, икони, иконостаси, църковна утвар и др. Едно огромно дело, съдбата на което остава все още неясна по понятни причини - преходен период в държавата, реституция в частния сектор, безпаричие в общините, малокултурие като обща норма на поведение. Самата Лозинка Койнова на откриването на изложбата с болка сподели, че битовият реализъм на новите стопани постепенно унищожава високите художествени стремежи и постижения. Тя е права за себе си, но така и не е успяла да стигне до същността на проблема. А той е - неприложимостта на монополното тоталитарно мислене към днешната действителност. Някога едва ли са си давали сметка, че Кордопуловата къща в Мелник ще бъде реституирана и ще се подчини на нов, немузеен ритъм на живот. И едва ли са смятали, че църквата в Мелник ще бъде нещо повече от музей, а не обитаем и действащ храм. По тази причина и работата на реставраторката - инак чудесна и високопатриотична - е извършена в стерилна среда и с неясни бъдещи функции на обектите.Животът опроверга тази концепция, този възглед за живота. И всеки, който е работил в съответствие с неговите норми, колкото и искрен и всеотдаен да е бил, ще трябва да плати днес ако не с друго, то поне с капка огорчение. Което пък се удвоява от безпомощността и безсилието на днешната държава да изведе що-годе приемлива визия за бъдещето на културното ни наследство. Потърпевши, както се разбира, са реставраторите на големите наши паметници от национално и световно значение.Ето защо Фениксът, който видяхме да възкръсва в изложбата на Лозинка Койнова, тук-там бе с опърлени крила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във