Банкеръ Weekly

Съдби

ОПЕРАЦИЯ ЧИСТИ УШИ

Наплашени от тероризма, САЩ издигат все повече бариери пред чужденците за влизане в страната. Днес е по-трудно от всякога да се сдобиеш с американска виза. Срокът за проверка на документите на желаещите да работят или да учат в Щатите е удължен, а всеки, който иска да пътува за Америка, трябва задължително да се яви лично на беседа в американските дипломатически представителства. Променени са и изискванията за снимките, които се поставят на визите. Сега ушните миди на кандидат-пътниците трябва да се виждат ясно на фотографиите. Мнозина от живеещите в САЩ чужденци пък са подложени на принудително взимане на пръстови отпечатъци. Американската Служба за имиграция и натурализация (СИН), която по-рано бе в структурата на правосъдния департамент, вече е прехвърлена към департамента за държавна сигурност. С две думи, държавата се пази както може от проникването на опасни чужденци. Ефективността на предприетите мерки обаче може да бъде сериозно подкопана от корупциятакоято придобива все по-застрашителни размери сред американските чиновници, контролиращи влизането и излизането от страната. Става дума за служителите от СИН, дипломатическия корпус и сродните им служби.Според съобщениe на Ню Йорк таймс, една от сътрудничките на Имиграционната служба в Детройт в момента очаква присъда по обвинение, че срещу известна сума е помагала на жители на Йемен и Ливан да се прехвърлят в САЩ. Този случай, който вдигна голяма шумотевица, далеч не е единичен. Както стана ясно, колумбийски наркотърговци редовно са пазарували зелени карти с помощта на продажни бюрократи от СИН. По данни на американската преса всяка година на десетки чиновници от това ведомство се предявяват обвинения за корупция. С вземане на подкупи опетниха имената си и неколцина дипломати.В средата на 90-те години стотици емигранти, които сега живеят в Брайтън Бийч, получили временни зелени карти благодарение на старанията на скромната техническа служителка Фахима Шакир от нюйоркското отделение на Службата за имиграция и натурализация. Тя имала достъп до официалната компютърна база данни и можела да прави промени в тях. Шакир, разбира се, нямала право да върши това, но пък кой да я проследи? Едно пробягване на пръстите по клавиатурата и електронното досие на емигранта, очакващ съдбата си, получавало одобрение. Фахима обаче не можела да прави същото с разпечатаните на хартия досиета и тъкмо несъответствията между информацията в компютъра и сведенията, съдържащи се в папките, станали причина тя да бъде разкрита.Клиентите на Фахима Шакир й плащали за услугите от 100 до 2000 хиляди долара, част от които оставали за нея. Останалото отивало в ръцете на т.нар. имиграционни брокери, чрез които емигрантите достигали до корумпирани служители на Имиграционната служба. Както се установи, Шакир е получила общо около 20 хил. долара, за което беше осъдена условно на три години лишаване от свобода. В САЩ приемането на подкупи се наказва и с големи глоби, но в конкретния случай така и не се стигна до тях, защото се оказа, че подсъдимата е бедна като църковна мишкаДруг е въпросът дали 20 хиляди долара са малка, или голяма сума за самотна майка, каквато е Шакир? Тя е отглеждала четирите си деца, без да ползва помощ от държавата. Трудела се е в Имиграционната служба на пълен работен ден, а освен това учела за инженер. Не е разполагала с време, за да работи допълнително и подкупите се оказали единствената достъпна форма за докарване на странични доходи. Положението на Шакир е твърде типично за повечето сътрудници на Имиграционната служба, уличени в корупция. При заплата, която едва превишава минималната - отбелязва Ню Йорк таймс - те участват в издаването на зелени карти и други документи, които на черния пазар струват хиляди долари.Но не само нископлатените чиновници са замесени в корупционни скандали. Подкупи взимат и тези от средното звено и дори техните началници. Заместник-директорът на едно от най-големите отделения на СИН в Щатите Джон Лонерган е най-едрият дивеч, който през последните 10 години е попадал в мрежите на правосъдието. Подчинените му наброявали около 200 човека. Въпреки висотата на заеманата от него длъжност Лонерган станал жертва на твърде низки съблазни като безплатна почивка на остров Аруба бижута, строителни и покривни материали. Според следствието срещу тези дарове Лонерган в продължение на четири години доставял на брокерите различни имиграционни документи. Сред проникналите с негова помощ незаконно в САЩ са и двама иракчани, което силно възмути американската общественост. Любопитното е, че Лонерган е бил шеф на Нюйоркското отделение на СИН, където се подвизавала и споменатата вече Фахима Шакир. Нещо повече - Лонерган и Шакир оперирали по едно и също време - той от върха на служебната пирамида, а тя - в подножието й, без някой от тях да знае за подмолните действия на другия. В началото на 90-те години колективното взимане на подкупи заразило разположените в съседство и административно свързани офиси на СИН във Вашингтон, окръг Колумбия, и Арлингтън, щата Вирджиния. На подсъдимата скамейка се оказали осем служители от всякакъв ранг. Още по-силен удар нанесе корупционният вирус върху Нюйоркското отделение на ведомството. Случилото се в неговия офис може да се характеризира не просто като колективно падение, а като серийно колективно падение. През 1995 г. пред съда бяха изправени четирима чиновници, които обслужвали автоматите за отпечатване на имиграционните документи. Както може да се очаква, служителите изфабрикували стотици фалшиви екземпляри. Малко след като този скандал утихна, през 1998 г. изригна нов, с още по-голяма сила. Този път на подсъдимата скамейка седнаха седем чиновници, включително и с високи постове. Оказа се, че обвиняемите не изпитвали особено притеснение да взимат подкупи. Според вестник Нюздей, това често ставало дори направо пред вратите на офиса.До неотдавна се смяташе, че имиграционната служба на САЩ е една от най-изостаналите в технологично отношение заради неефективната система на електронно отчитане и контрол. Кой точно внася промените в компютризираните досиета, колко документи отпечатва автоматът всеки ден и съответства ли техният брой на реално одобрените молби - всичко това не подлежеше на строг контрол и даваше простор за самодейност на техническите служители. През последните две години, заради опасността от терористични атаки, компютърните мрежи на СИН бяха модернизирани, но тепърва ще трябва да доказват своята надеждност.Впрочем прокуратурата в САЩ не спизлоупотреби непрекъснато се разкриват и наказват, така че всеки, който се опита да си купи достъп до американската мечта, заобикаляйки законите, поема изключително голям риск. В края на 90-те години например с помощта на сътрудник от имиграционната служба в Хюстън, щата Тексас, бил организиран истински капан за група руски и украински емигранти, опитващи се да купят документи за жителство за себе си и за свои роднини. Както пише вестник Хюстън кроникъл, чиновникът редовно приемал подкупите и уж оформял документите, като докладвал за всяка своя крачка на компетентните органи. И докато преселниците от Русия и Украйна мислели, че правят вложения в светлото си американско бъдеще - общата сума била в размер на 67 хил. долара - всъщност проправяли пътя си към затвора и депортирането.Описаните случаи обаче бледнеят в сравнение с търговията с визи, която успял да развърти един американски дипломат в Гвиана. Томас Керъл прослужил в посолството на САЩ в малката южноамериканска държава само две години, но затова пък пълноценно... Няколко милиона долара в брой и в златни кюлчета - това според следствието е малка част от състояниетокоето дипломатът успял да натрупа за това време. Керъл е едва ли не единственият американски дипломат, осъден за корупция, но далеч не е единственият заподозрян във взимане на подкупи. Вестник Лос Анджелис таймс съобщи как американски дипломат в Пекин отменил решението на свой подчинен, който отказал виза на един китайски бизнесмен, и му издал необходимия документ. По-късно, в САЩ, дипломатът се възползвал от гостоприемството на американското отделение на компанията, където работел облагодетелственият китаец. Фирмата платила няколкодневния му престой в луксозен хотел. Друг дипломат на служба във филипинската столица Манила посъветвал една местна жителка, която му била приятелка, да промени леко фамилията си, преди да подаде документите си за американска виза. Тя вече й била отказана веднъж, защото филипинката дала лъжливи сведения за себе си. Така че се налагало компютърът, в чиято памет се пазела цялата информация, да бъде излъган по някакъв начин.Корупцията в дипломатическия корпус е труднопредсказуема, писа Лос Анджелис таймс. Извънредните пълномощия, които имат сътрудниците във визовите отдели при взимането на решения, в голяма степен усложняват задачата на обвинителите. Разследването на такива дела изисква големи финансови разходи, сътрудничеството на чуждестранни правителства и командироването на агенти в далечни региони. Освен това Държавният департамент, който се занимава с дипломатическия корпус, по принцип не обича да изкарва кирливите си ризи пред публика и предпочита да урежда споровете с проблемните дипломати тихомълком, твърди Лос Анджелис таймс.През 1925 г. един американски конгресмен беше казал, че бъдещите емигранти ще плащат подкупи в размер от 10 до 25 цента за фалшива виза в паспортите си. Като си помисли човек колко много са скочили цените оттогава... Всичко останало сякаш не се е променило.

Facebook logo
Бъдете с нас и във