Банкеръ Weekly

Съдби

ОПАСНИЯТ ЧАР НА ПРОФЕСИЯТА РЕПОРТЕР

Макар да са отскоро във властта и до момента да известяват главно с халосни изстрели обещаната революция в управлението на държавата, новите управници все пак съумяха да регистрират едно постижение. Хората на Симеон Сакскобургготски биха всички рекорди по бързо скарване с медиите. Нито екипът на Жан Виденов, нито отборът на Иван Костов, които оставиха своята мрачна диря в летописите на отношенията между властта и медиите, не успяха толкова светкавично и остро да се сблъскат с опасния чар на професията репортер. Още с влизането си в сградата на Дондуков 1 първото решение, което взе новият премиер, беше да постави ограда за журналистите. Медийната кошара обаче се оказа само прелюдия към предстоящата драма. Бързо беше отменен свободният достъп на репортери до Министерския съвет, въведен от Иван Костов. Вместо универсалния пропуск - журналистическата карта, правителственият пресцентър определи репортерска квота за всяка медия и раздаде акредитационни баджове със снимка и единен граждански номер. Максимално беше ограничен и броят на журналистите, които могат да притежават такива баджове.Тези мерки обаче се видяха недостатъчни на новите управници. След дванадесет години демокрация журналистите доживяха и забрана да влизат на Дондуков 1 и да разпитват министрите преди заседанието на правителството. Според Долорес Арсениева, любопитството на медиите разсейвало държавниците точно когато са се концентрирали в очакване на предстоящите важни разисквания по време на ежеседмичната си сбирка. Но ако министрите заекват от толкова елементарен интелектуален проблем, то как ще решават далеч по-сложните управленски задачи, питат журналистите от своя страна. Тук министър Арсениева повдига вежди в недоумение. Всъщност тъкмо недоумение излъчва поведението на голяма част от новите управници. Когато преди няколко месеца кандидатдепутатските листи на НДСВ се оказаха претъпкани с бивши и настоящи журналисти, дори и най-песимистичните наблюдатели предвидиха ако не друго, то поне меден медиен мандат на бъдещите управници.Наистина, веднага след победата си новото мнозинство запретна ръкави и сериозно се зае със средствата за информация. Още преди да е приело дори и една поправчица към който и да е закон, 39-ото Народно събрание се съсредоточи върху възможностите максимално да се ограничи достъпът на журналисти до депутатите. Новото мнозинство определи санитарни зони в коридорите на парламентарната сграда, осигуряващи недосегаемост от репортерите на председателя на Народното събрание и неговите колеги. Инициаторът на акцията проф. Огнян Герджиков любезно обясни, че въведените пречки целят да помогнат на журналистите да си вършат по-добре работата. Интересно дали шефът на парламента със същия ентусиазъм би приел предложението журналистите да му казват къде е по-добре да си върши работата.Още по-присърце взе проблемите на медиите самият премиер. За да не губел времето на репортерите, Симеон Сакскобургготски елегантно, но решително им хлопна вратите на Министерския съвет. Изобщо, журналистите следва да се чувстват изключително задължени на новите управници. Няма друга власт досега във вече немного кратката демократична история на държавата ни, която с толкова разбиране и отзивчивост да се е съсредоточавала върху идеята да помогне на репортерите да работят по-ефективно. Повече от три месеца министри и депутати самопожертвователно са зарязали всичките си държавни дела и прецизно и компетентно обсъждат и обмислят откъде и как да изгонят журналистите.Успешно го направиха първо от коридорите на Министерския съвет, после от част от кулоарите на парламента, а накрая и от района на хотелите Пампорово и Снежанка в родопския курорт. Какви ли сакрални тайни са споделяли на семинара си миналия уикенд там? Сега остава по същия начин управляващите да помогнат и на безработните да спрат да си търсят работа и на бедните да се откажат от навиците си да харчат пари. Амбицирана да доведе нещата до край, шефката на правителствения пресцентър Цветелина Узунова се била обърнала за съвет и към чуждестранния опит. Едва ли е случайно обаче, че изборът й е паднал върху страната с най-консервативни и тромави традиции. Самите френски журналисти признават, че не отразяват работата на държавниците си по най-съвременния и добър начин. Според тях, институциите на президента и премиера в собствената им държава са ненужно сакрализирани, което отчуждава и самите журналисти от тях. Затова пък на разположение на медиите винаги и за всяка тема са двамата говорители на правителството. Българският премиер Симеон Сакскобургготски явно не харесва идеята някой друг да говори вместо него, и поне засега, подминава подобни идеи с мълчание. Цветелина Узунова се опита да обясни на доскорошните си колеги - журналисти, че министрите не бива да бъдат притеснявани с всякакви въпроси. Те трябвало да говорят само по теми, които сами са си избрали, и да кажат това, което имат да кажат, а не това, което ги питат репортерите. На самите управници пък бившата говорителка от Българката национална телевизия раздаде в Пампорово ръководство с десет златни правила за работа с медиите. За съжаление документът се оказва запъртък. Напътствията в него се ограничават с няколко общоизвестни и неособено ефективни сами по себе си съвета, с прилагането на които министрите със сигурност няма да прокопсат особено. Избягвайте интервюта по телефона, не крийте информация от журналистите, защото те със сигурност ще я намерят, не им се предоверявайте и не ги мислете за свои съмишленици и прочие подобни баналности едва ли ще облекчат общуването на властта с медиите. Впрочем и самата Узунова не се опитва да спазва саморъчно написаните си съвети. Опит да заемат оригинална позиция в конфликта с медиите направиха в Пампорово бившите колежки на Узунова, а сега депутатки от НДСВ Диляна Грозданова и Милена Милотинова. Двете телевизионни дами обвиниха за кризата в отношенията медии - власт самите властници. Не е ясно обаче дали народните представителки си дават сметка, че по този начин отправят доста преки обвинения към шефката на правителствения пресцентър, чиито разпореждания два-три дни преди това оформиха върха на скандала. Пикантна подправка към ситуацията прибави и бързата намеса на директора на кабинета на премиера Стоян Ганев - който демонстративно отмени въведената от шефката на пресцентъра забрана журналистите да влизат в сградата на МС и да интервюират министри, преди да започне заседанието.Проблеми с бившите си събратя обаче има не само директорката на правителствената пресслужба. Колежката й Силвия Симова, която само от седмица ръководи пресцентъра на парламента, набързо оплеска отношенията си с журналистите по време на семинара в Пампорово. Симова, която се оказа доста непозната в средите на политическите журналисти, тъй като в БНТ е била съдебен репортер, си позволи да квалифицира колегите си като поръчкови и да ги изгони от района на хотела, в който бяха настанени депутати и министри. После си посипа главата с пепел и подаде оставка, която правилно не бе приета. Но за да спре самодейността в отношенията между управляващи и медии, мнозинството реши да създаде специален мозъчен тръст. В него точно както в синята академия на Евгений Дайнов журналисти, политолози и социолози ще извайват печелившия образ на НДСВ. Ще се мъчат да проумеят опасния чар на репортерския занаят. Ако се задълбочат в опита на ОДС обаче, новите управници могат и да забележат, че след толкова обучение как да се харесат на медиите, накрая не ги харесаха избирателите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във