Банкеръ Weekly

Съдби

ОПАСНА Е САМОЗАБЛУДАТА, ЧЕ СИ СТЪПИЛ НА ВЪРХА

Георги Бекяров, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите:В нашия бранш има мениджъри, които се срамуват да пипат брашното и тестото. Не ги разбирам. Няма по-велико нещо от хляба. Не ми е проблем във всеки един момент да направя хляб. Смело мога да кажа, че съм най-добрият технолог във фирмата, защото мога да върша всичко на всяко работно място. Няма как да управляваш един процес, ако не го познаваш. Не вярвам да има банкер, който се притеснява да пипа парите. Думите са изречени от Георги Бекяров - производител на десетки видове от насъщния и председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. За него без преувеличение може да се каже, че е един от пионерите в тази сфера, тъй като е започнал още в далечната 1991 година.Някои на пръв поглед несъществени подробности от биографията му сякаш предопределят резкия поврат, който настъпва в нея след промените в 1989-а. Роден е преди 47 години в София. Завършва техникум по електроника, а след това и инженерна специалност във Висшето военнотранспортно училище. В предишния си живот, както сполучливо се изразява за времето преди Десети ноември, работи дълги години като диспечер в компютърния център за управление на движението по железопътната линия София - Пловдив. Системата е суперавтоматизирана, много модерна и за днешно време, консултантите са шведи, пултът за управление е огромен, а всяка грешка може да бъде катастрофална. Само човек, който никога не е стъпвал в подобен диспечерски пункт, не знае какво значи жестока дисциплина и отговорност. Именно там, в компютърния център, Георги разбира, че всяка грешка се плаща скъпо.През 1991 г. решава, че вече е готов да се впусне в опасните води на току-що проходилата у нас пазарна икономика. Заедно със съпругата си се заемат да направят собствено предприятие за производство на хлебни изделия. Всички - и богати, и бедни, ядат всеки ден хляб, но не всеки ден месо. Тогава тази мисъл беше движещата ни сила - спомня си днес Георги Бекяров. - Мнозина се провалиха, защото копираха бизнеса заедно с грешките. Точно това се опитвах да не правя. За някакви си шест месеца предприятието му Дента стил в столичния квартал Гео Милев е построено. Издигат го от кота нула, на зелена поляна, за около един милион тогавашни лева, взети на кредит от банка. Семейството влага в него всичко до дупка, като го оборудва с необходимите комуникации и допълнителни съоръжения. Технологията е италианска и напълно автоматизирана. Не смеехме нито да си купим кола, нито да си сменим жилището - всичко отиде в предприятието - казва Георги. - Решихме да го пуснем в експлоатация. Първият хляб беше готов на 13 април 1991 година. Преди това отидох, както си му е редът, да поканя хората от банката, които ми отпуснаха парите. А шефът им ми каза - отивай да работиш, ще ни поканиш, когато си върнеш кредита, защото дотогава предприятието е наше. След четири години връща заема и фабриката вече със сигурност става негова. Бизнесът му минава през немалко спадове и подеми, свързани с обществените сътресения, предизвикани от банкови фалити, зърнени кризи, политически интриги... По-късно Георги участва в конкурс за един хлебозавод в София и... губи. Може би това, че не успяхме, беше за добро, защото почти всички предприятия за хлебни изделия в България имат оборудване, което според европейските изисквания трябва да отиде за старо желязо. Същевременно все повече навлизат стандартите на Европейския съюз, които след 2007 г. ще издигнат сериозна бариера пред несериозните производители заради ниското качество на продукта, лошата производствена хигиена и ниското ниво на контрол върху технологичния процес.Новите изисквания дават основание на Бекяров да прогнозира, че с влизането ни в Евросъюза от бранша ще отпаднат близо 40 на сто от хлебопроизводителите, чийто брой сега е около 4000. Само в София те са към 400. Заедно с това отбелязва, че не е задължително броят на хлебопекарните в една държава да е пропорционален на населението й. В Гърция например те са 11 хиляди, в Русия - 18 хиляди. Аритметиката в случая не играе роля, а става въпрос за вкус. Вкусът на човека не може да се изрази с математически език. Не ви ли се е случвало да обиколите квартала, за да намерите хляба, който предпочитате?, пита бизнесменът.Бекяров е категоричен, че най-големият бич в хлебопроизводството е дъмпингът. Според него хората, случайно попаднали в този бизнес, неизбежно ще се превърнат във втора ръка бизнесмени или изобщо да отпаднат от пазара: Появява се някой без разрешително, наема за определено време някакво помещение, което не отговаря на никакви санитарно-хигиенни изисквания, взема отнякъде машини втора употреба и започва да произвежда на ниска цена - без да плаща данъци, без да поема ангажименти към държавата - да не говорим, че не прави инвестиции. После изчезва. А онези, които работят честно и са вложили маса пари в технологии и съоръжения - буксуват.Вторият проблем е атавистичната нагласа на българина, че всяка промяна в цената на хляба едва ли не означава форма на бързо обедняване. Българинът има особено, бих казал дори, елементарно отношение към този продукт - не го избира според неговите качества и съдържание, а според цената му, която почти винаги е заблуждаваща. Той робува на древния си страх да не би хлябът да изчезне... Днес хлебарите у нас не възпитават старото, благородно отношение на българина към хляба. Те не носят онази специфична за бранша култура, с която да покажат на хората, че не всяка диета, която започва с думите не яжте хляб!, се отнася за тях, разсъждава Бекяров. Това е може би основната причина да отделя много от времето си на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите, чийто съосновател и председател е от 1996 година. Георги Бекяров признава, че в кариерата си е допускал немалко грешки. В началото не му достигал професионализъм. Разчитал главно на стари рецепти и на майстори технолози от предишния живот, които едно си баят. Когато за пръв път решил да прави великденски козунаци, слагал прекалено много захар и ги печал при твърде висока температура - понеже такава била рецептата. Резултатът се оказал пълен провал.В днешно време голямата опасност за бизнесмена е самозаблудата, че е стъпил на върха и няма какво повече да постигне, смята Бекяров. Самият той е преживял много разочарования заради идеи, които не е успял да осъществи. Убеден е, че нелоялната конкуренция у нас е най-силно изразена в хлебарския бранш, което е основна причина той все още да не е обединен. Председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите твърди, че всяка държава има своя хлебна визитка. Съединените щати са номер едно и като производство, и като технология. В Америка още от 1920 г. хлябът се продава във вида, в който сравнително отскоро се продава и в България - нарязан и пакетиран. За най-вкусен пък се смята италианският хляб, подчертава Бекяров и допълва: В страни като Германия и Франция има индустриални родове на два-три века, които работят по стари, запазени от онова време рецепти. Но в крайна сметка бизнесът върви напред не само заради историята и традициите, а от желанието на хората да произвеждат повече, с по-високо качество, и да печелят повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във