Банкеръ Weekly

Съдби

ОЛИМПИЙСКАТА КАТАСТРОФА НА ГЪРЦИЯ

Всичко около олимпийския яхтен център Айос Козмас в Атина говори за много пари: лъскавите павилиони, доковете, проектирани сякаш от Гауди, мощните компютри... Отвъд внушителния красив вълнолом дълги редици от свръхмодерни яхти се поклащат лениво. Само едно нещо липсва в този пейзаж, който стана толкова популярен по света миналото лято - животът. Единствените движения, които се забелязват, са развяващият се гръцкия флаг на пилона и отегченото пушене на самотния пазач, охраняващ комплекса. Също толкова празни стоят и останалите удивителни съоръжения, построени за олимпиадата - терените за баскетбол, фехтовка, кану-каяк, софтбол, хокей на трева... Олимпийското село, което доскоро възхваляваха като най-добре уреденото в историята на игрите, се е превърнало в призрачно място. Между купчините боклуци от време на време се мярка по някоя овца. Докато инспекционната комисия към МОК обикаля градовете, кандидатстващи за домакинството на игрите през 2012 г., в столицата на последната олимпиада се питат дали си е струвало усилията. За президента на Международния олимпийски комитет Жак Рох Атина 2004 бе олимпиадата на мечтите, онова бляскаво събитие, което най-сетне затвори устите на песимистите, пророкуващи залеза на петте кръга. Шест месеца по-късно обаче гордите домакини постепенно се убеждават, че единственото им наследство от трите седмици слава са 9-те милиарда евро организационни разходи. Минимум още две поколения гърци ще плащат цената за най-скъпите игри на всички времена. То е същото като да построиш огромна къща, да направиш едно блестящо парти и после да я опразниш и заключиш - коментира Серафим Котроцос, шефът на комуникационния отдел в организационния комитет. - Днес е трудно изобщо да разбереш, че в този град някога е имало олимпиадата. А от онази хубава олимпийска атмосфера не е останало абсолютно нищо. Членовете на десноцентристкото гръцко правителство, което дойде на власт само пет месеца преди олимпиадата, са напълно съгласни с него. Несъмнено събитието повиши осезаемо самочувствието на нацията; но самочувствието не е чак толкова дълготрайно, а и сега стои въпросът как да се използват 36-те съоръжения, които глътнаха милиардите? Още през септември 2004-а премиерът Костас Караманлис обяви, че основната цел на неговата постолимпийска политика ще е да продължи да повишава международната репутация на страната. Много от подчинените му обаче не са чак толкова дипломатични и твърдят, че неспособността на предишната администрация да мисли в перспектива вече е станала напълно очевидна. Те смятат, че в усилието да привърши строителството на стадионите и залите навреме кабинетът на социалистите изобщо не се е замислял за бъдещата им употреба. За строежите са пръскани невероятни пари, но за нито едно от съоръженията не е изчислявано дали ще донесе някаква възвръщаемост. Чак не е за вярване, признава сегашният заместник-министър на културата Фани Пали-Петралия. Но в основата на проблема са не толкова вече инвестираните милиарди, колкото многото милиони, необходими за поддръжката на построеното. По изчисления на правителството за всички олимпийски обекти сумата клони към 60 млн. евро на година. Като се има предвид, че държавният бюджет е обтегнат до точката на скъсване, не е чудно, че въпросът как да се използват тези обекти се превърна в национален приоритет. Основната тежест на задачата пада върху Христос Хаджиемануил, 41-годишен експерт по финансово право, когото новите управляващи в Атина убедиха да изостави преподавателското място в Лондонското училище по икономика (London school of Еconomics), за да помогне в решаването на ребуса. Като аполитичен човек и изключително уважаван експерт Хаджиемануил не намира за необходимо да си мери думите. Той нарича повечето олимпийски обекти фараонови проекти - защото е очевидно, че някои от тях никога повече няма да се използват. Никой не гледа фехтовка или пинг-понг в Гърция, обяснява юристът. След което припомня някои изумителни недомислия в уж грандиозните строежи. До великолепната зала за вдигане на тежести в Никея например няма прокаран път. А в градчето Волос, един от домакините на олимпийския футболен турнир, бе построен чисто нов стадион с капацитет 23 000 места. Това е половината от цялото градско население, а местният тим е в трета дивизия. Във финансово отношение олимпиадата бе катастрофа за Гърция - твърди Хаджиемануил, който сега оглавява държавната компания, стопанисваща обектите. - Разходите надхвърлиха първоначално планираното над пет пъти, при това - без никаква нужда. Игрите можеха да се проведат нормално и с доста по-малко съоръжения. Какво пречеше пинг-понгът и волейболът да са в една зала? Вместо това предишното правителство се е държало като смъртно болен милионер - пръскало е пари, сякаш няма да има утре.Екипът на Хаджиемануил вече има някои идеи как да извлече полза от титаничните строежи - като превърне някои от тях в аквапаркове, конгресни центрове, развлекателни комплекси. Ще разполагаме с по-точни цифри след няколко седмици, когато докладът ни ще влезе и в парламента - обещава Хаджиемануил. - Надеждата ни е да привлечем чуждестранни инвестиции, като отдаваме под наем съоръженията, и така да осигурим малко кислород за гръцката икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във