Банкеръ Weekly

Съдби

ОГНЯН ДОНЕВ: НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКВО МИСЛЯТ ДРУГИТЕ ЗА МЕН

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА СОФАРМА СМЯТА, ЧЕ УСПЕХЪТ В БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ ПРОЩАВАИзпълнителният директор на Софарма Огнян Донев принадлежи към кохортата на онези български бизнесмени, чиято висока подготовка сякаш предопределя събитията, свързани с прехода към пазарна икономика. Роден е преди 46 години в Белград под знака на Козирога, но няма сръбска жилка. Смята себе си отчасти за германски възпитаник: живял е 13 години все в немскоговорящи страни и използва езика им като роден. И наистина, начално училище - в Хамбург, гимназия - във Виена, редовна аспирантура - в Берлин. Говори за себе си с едва доловима ирония: Мързелив човек като мене не би могъл да научи труден език като немския. Това е просто стечение на обстоятелствата, казва скромно Донев. Естествено малко преувеличава, като се има предвид, че владее отлично и английски, италиански и руски и доста добре се справя с френския и испанския. Без преувеличение за него може да се каже, че е потомствен търговец, при това трето поколение, в рода си. Станах частник в първата възможна секунда - началото на 1990-а - казва той. - Не съм ентусиаст и не започнах по Указ 56. Но мизата му е повече от добра. Завършил е външна търговия през 1981 г. в София, в тогавашния институт Карл Маркс, а през 1986-а защитава аспирантура в Берлин. Днес Огнян Донев е доктор на икономическите науки. Твърди, че е започнал с търговия на дребно с дъвки и бонбони - колкото да изхранва семейството си. Имах спестявания от 3200 лв., Трабант и апартамент на изплащане за 25 години. Пътят му до изпълнителен директор на Софарма минава през Метро. Той е първият бизнесмен, който изнася български стоки за известната търговска верига. Бил е и представител на едни от големите купувачи на черни метали в България. Но нито ден не съм работил в Рудметал, нито във Фармахим. Винаги съм започвал като външен човек за системата, но не и за бизнеса. Става шеф на Софарма на 17 октомври 2000 година.Казва, че е заварил фармацевтичното предприятие в състояние, нормално за годините на държавна собственост и безхаберно управление. Безхаберно е силен израз, поправя се Донев. - По-скоро бих казал - управление без визия. Софарма не е била губеща, но за десет години между 1990-а и 2000-а няма нито един нов продукт, нито съществени инвестиции в модернизацията му. Заварих годишни продажби за около 50 млн. лева. През 2003 година продажбите на СОФАРМА достигат 116 млн. лева.Огнян Донев смята, че изграждането на добър екип става с години. Признава, че в компания със състав от близо 2000 човека микроклиматът е много важен и че не е разумно още с прекрачването на прага на предприятието да започне с драстични промени, а по-скоро трябва да се потопи в средата и да си изгради собствено мнение, без да слуша никого. В по-голямата си част всички тези сугестирани мнения в началото не се оказаха верни, а бяха израз на лични интереси и схващания за бизнеса. Най-общо казано, първото нещо, което човек трябва да направи в едно приватизирано държавно предприятие, е да се спрат глупостите. Не е необходимо да е особено талантлив, добър ефект има само когато се прекъснат нелогичните, безсмислени действия.Първата му работа като шеф на Софарма е да се заеме с модернизация на производствените мощности и привеждането им в съответствие с европейските стандарти. Втората е да заложи на нови мощности, с които предприятието може да посрещне предизвикателствата на новия век. Макар че звучи високопарно, като лозунг, казва Донев с присъщата си едва доловима ирония. Но и не отрича заварените от него положителни неща в предприятието, което миналата година навърши 70 години. Колкото и да съм критично настроен, продуктовата гама на дружеството съвсем не беше лоша. Тя беше добре известна на българския народ и на консервативното руско население, което трудно минава към нови продукти, и това е може би спасението на Софарма - доброто познаване на тази търговска марка на руския пазар, твърди бизнесменът. Във всяка дейност трябва да се надпреварваме с времето, категоричен е Донев. След модернизацията със същата енергия се заема да възстанови съществуващите пазари и да стъпи на нови. На трето, но не на последно място, той поставя разработването на нови продукти. Създаването на един продукт обаче отнема две-три години, така че на третата година след приватизацията можем да се похвалим с дузина нови неща, които в момента налагаме на пазара, казва шефът на Софарма. По думите му печалбата на компанията е функция от провежданата политика. Не можеш агресивно да изразходваш средства и в същото време да очакваш максимална печалба. Това е много разпространено в България - така се максимизира печалбата, че накрая от фирмата нищо не остава. Донев е привърженик на тезата, че три години след приватизацията не е редно да се раздава дивидент на акционерите. Всички заработени средства се използват за развитието на компанията, свързано най-вече с предизвикателствата около приемането на България в Европейския съюз през 2007-а. Само през миналата година в Софарма инвестициите са на стойност 37 млн. лева. Работният му ден стига до 14 часа и както самият той казва, преминава в постоянен стрес. Доволен съм, ако открадна някоя неделя, казва Донев. - Възприемам работата си като хоби. Опитва се да кара ски, но признава, че не е спортен тип. Ранните часове на деня и късния следобед отделя на посещения и срещи в банки, институции и министерства, които са в града. Ако правя това през деня, времето ми се разкъсва, казва той. - Присъствието ми в завода повдига бойния дух. Самият факт, че съм тук, вдига производителността с няколко процента. Звучи еретично, но е така.Би трябвало да съм щастлив човек - няма нещо, за което да съм мечтал или да ми липсва и което да не мога да осъществя. Освен това имам разкошно семейство. Двамата му синове са съответно на 20 и на 12 години. Големият вече е поел по стъпките на баща си, в момента е във втори курс в УНСС, специалност МИО. Изпълнителният директор на Софарма е почитател на автомобилите Мерцедес. Започнах с Трабант, любимата ми кола е Мицубиши, след това обаче бях убеден от всичките си бизнес партньори от чужбина, че трябва да има някакъв символ на статуса ми. Веднъж попитаха Лидия Шулева вярно ли е, че има 27 фирми. Тя отвърна - не знам. Абсолютно готов съм да й свидетелствам, че е честна и права. И при мене е така, сигурно са към 30 фирмите, в които имам участие или съм член на борда. Това е част от общия икономически организъм. Темите са страшно много, нещата, с които се занимавам, са страшно нееднородни. Всеки половин час скачам от тема на тема. Едно е да говориш за търговия, друго - за производство, трето - за научни разработки. Аз не съм специалист по всичко това, инженерните ми познания са крайно ограничени и трябва да компенсирам липсата им с човешка логика и здрав разум. Често пъти залагаш на избора на една група специалисти срещу мнението на друга група, защото неволно ставаш арбитър на вземането на решение, издава част от кухненските си тайни бизнесменът.Определено не му липсва самочувствие. То почива единствено на факти и цифри. Средната заплата в Софарма е 500-600 лева. Основното предизвикателство на частния бизнес е, че няма значение какво мислят хората за тебе. Това е нещо, което най-много ме зарадва и затова още при първа възможност веднага напуснах държавната работа. А при нея каквото и да правиш, има уравниловка, получаваш някаква заплата и респективно този, който говори най-много, може да те обрисува. В частния бизнес числата говорят сами по себе си, независимо кой какво мисли. Те са един обективен критерий за това, какво е или не е свършено, колко те бива или не те бива за осъществяването на една работа. От десет години въобще не ме интересува какво мислят хората за мен. Чувал съм какви ли не квалификации. Допреди пет години реагирах болезнено, особено за нещо, което е лишено от факти. Седмично получавам поне десетина анонимни писма. Някои са много интересни. В едно от тях например се казваше, че новият собственик реже машините, за да ги продава за скрап.Другата му теза гласи, че човек трябва да се справя в съществуващата ситуация, а не постоянно да мърмори, че този или онзи закон трябва да се смени. В момента трябва да се спазва тази нормативна база - добра или лоша. Много колеги обаче казват - щом като е лош един закон, защо да го спазваме? Някои виждания на бизнесмена са малко крайни. Привърженик е на девиза, че успехът в България не се прощава. Твърди, че бизнесът и приятелството взаимно се изключват. Всеки бизнес с приятел е губещ, отсича Донев. - Вместо да му дадеш да съсипе един сегмент от работата, по-добре му подари пари, за да не се занимава повече с нея. В държавната Софарма заварих доста приятели. Не им провървя с мен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във