Банкеръ Weekly

Съдби

ОДЕСКИЯТ ДЖАЗКАРНАВАЛ - ЗНАК ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ КУЛТУРА И БИЗНЕС

Вторият Одески джазкарнавал стана възможен благодарение на отзивчивостта и респекта към културата на украинските и руските бизнессреди. Формалната причина за проявата е вече традиционният украинско-руски делови форум, провеждащ се в Одеса, който местните хора с известна доза имперско самочувствие наричат нашия Давос. Но далеч по-интересният катализатор на връзките между бизнеса и изкуството е особеният статус на одеситите по света - те са една хомогенна общност, която не признава нито етнически, нито държавни ограничения, визи и валутни прегради. Където и да живеят или работят по света (аз лично се срещнах с одесити от Германия, тъмнокожи граждани на САЩ, отдавнашни преселници в Израел, московчани и петербургци), те се чувстват с нещо задължени на Одеса-мама и добросъвестно, безкористно и с радост изпълняват този свой дълг.Така дойдоха и парите за джазовия карнавал, разгънат в два пласта - улични карнавални шествия и концерти около забележителностите на града, от една страна, и, от друга - тридневен джазов фестивал с богато чуждестранно участие в Украинския театър. Общо около 40-50 хил. щ. долара бяха разпределени между двете прояви, ръководени от бизнесмена Михаил Фрейдлин (одесит) и знаменития хуморист Михаил Жванецки (одесит) - и двамата жители на Москва. Всъщност точно в руската столица е седалището на Джазфонда, който координира и допълва дейността на джазкарнавалния продуцентски център в Одеса. Така възниква един подвижен, интернационален, атрактивен и близък на одеските жители културен фон, който работи по най-добрия начин за имиджа на руско-украинските делови среди.Реално погледнато, тези среди са в пълен унисон с държавното виждане за ролята на културата в посттоталитарното обществено развитие. В Одеса (по-чист и по-евтин град от София, в който почти не се забелязват просяци и улични кучета) приоритет в реставрацията на красивите стари сгради имат културните институти - предреволюционните и другите, еднакво натоварени с памет за големи събития. В общо взето занемарения, по съветски охлузен и раздърпан град, вече съществуват огромни острови със стегнат, отремонтиран и старателно реставриран сграден фонд, който възвръща някогашната му красота. Тези острови непрекъснато се разширяват и множат! В тях трудно ще се срещне показна парвенющина като у нас по една проста причина - градът със своята недълга 206-годишна история просто задължава новите руснаци или новите украинци да се съобразяват с него. И те го правят, респектирани от сплитането на богатите европейски културни традиции, видими на всяка крачка - от знаменитата стълба от филма на Сергей Айзенщайн Броненосецът Потьомкин с паметника на херцог Еманюел дьо Ришельо над нея (ръководител на Одеса от 1800 до 1814 г.), през не по-малко знаменитата сграда на оперния театър, та чак до усадбите на князе и графове околовръст Френския булевард.Но има и нещо още по-отрадно, в което частният бизнес и държавната политика вървят в пълен синхрон. Това са православните (и не само те!) храмове, които са приведени в идеален вид и действат на пълни обороти, без делник и празник. Това е солиден знак, че в Украйна възприемат църквата като част от сигурността на държавата и гарантирането на човешкото право на вероизповедание - традиционно или не. Подобно отношение към църквата гарантира доверието на обществото, неговото единение около общи цели и каузи. Картина, коренно различна от нашата, българската действителност, която все още не може да разреши църковния разкол, нито пък да отдели бруталната намеса на няколко правителства в църковните работи.В Одеса попаднах и на следи от български измамници, особено след обиколките из антикварните магазини, картинните тържища и официалните културни средища. Тамошните търговци от най-ниския пласт, аналогични на нашите от Кристал, са далеч по-ограничени в предложенията и асортимента си. И по-евтини! Сравнително евтини са и антиките в богатите и с чудесен търговски вид магазини. Най-скъпо върви сребърната посуда и декоративна пластика, т.е. утилитарните вещи за домашна употреба. Значително по-евтини са иконите, благодарение на което един наш тарикат е успял да преметне популярен софийски бизнесмен и да му прибере 5 хил. щ. долара при реална цена в Одеса от половината на тази сума.Точно в това е отликата между украинските и нашите делови хора - в отношението към изкуството. При украинците, наследници на великоруската, а сетне и на съветската империя, това отношение е превърнато в култ и форма на обществен престиж. Поради което те охотно влагат пари в изкуството, дори при липсата на законова уредба, на облекчения за благотворителност и спонсорство, за меценатски жестове. У нас изкуството е принизено само до пазарния му оборот, до капиталовложението в него с надежда за по-висока възвръщаемост, до трупане на т.нар. престижни вещи и предмети, чрез които лицето хикс да съизмерва богатството си с лицето игрек. Липсва уважение към това изкуство и знанието за обществената му значимост!

Facebook logo
Бъдете с нас и във