Банкеръ Weekly

Съдби

ОЦЕЛЕЛИТЕ В ХОРИЗОНТ ПЛЮЯТ СРЕЩУ УРОКИ

По коридорите на БНР от седмица се разхождат протестиращи журналисти, които държат в ръцете си брой на в. Нощен труд и предизвикателно плюят върху отпечатаното лице на и. д. генерален директор Александър Бръзицов. Публичното поругаване на образа на Бръзицов се превръща в нов радиоритуал, който по същество повтаря обредните заклинания, с които нашите предци са овладявали тъмните сили.
Най-голямата радиодрама в историята на БНР ни връща към древните мистерии и

традицията на маската

В античния театър актьорът на сцената задължително надява маска, чрез която влиза в ролята и скрива истинското си лице. В театралната роля актьорът е персона, която е неговото публично лице, обърнато към зрителя, но и своеобразна преграда за всеки любопитен поглед, насочен към личното му битие. Персоната е граница, която актьорът винаги поставя между себе си и публиката, и така съхранява личностната си неприкосновеност.
Двумесечният протест на журналистите от Хоризонт, непрофесионалните решения на НСРТ, и действията на УС на БНР, ни карат да се вгледаме в техните персони, и да видим за каква обществена консумация те се оказват подходящи?
НСРТ действа в рамките на закона (относително) демократично взема решенията си (като че ли) и някои негови членове (макар и малцинство) отлично разбират истинския мащаб и дълбочина на кризата в БНР. В публичното пространство регулаторният орган отдавна има нисък кредит на доверие, макар че отделни негови членове имат обществен авторитет и се ползват от доверието на професионалната общност.
За сметка на това и. д. генерален директор и УС на БНР не се приема еднозначно от цялото общество, радиогилдията и професионалните журналистически организации. Което не им пречи да осъществяват твърде спорни от професионална гледна точка решения, както и серия от уволнения.
Протестиращите пък имат различни гледища за крайния изход на конфликта, както и за възможните стратегии на протеста . Но радиогилдията (в тяхно лице) за пръв път е толкова единна в отхвърлянето на това ръководство на БНР, с което тя категорично отказва да работи.
Равносметката е, че БНР и Хоризонт в течение на един месец за първи път загубиха лидерската си позиция на националния радиопазар. Това показва изследването на BBSS Gallup, проведено в периода 21 март - 3 април, според което Дарик вече има 34% слушаемост, а БНР - 30.6 процента.
Радиоконфликтът внесе яснота и в отдавнашния спор каква трябва да е

медийната персона, наречена НСРТ?

Дали съветът трябва да е съставен главно от медийни експерти, или предимно от интелектуалци, които най-често са далече от проблемите на медиите и телекомуникациите? Ако искаме Европа да ни приеме, трябва да усвоим нейните правила, които в тази област почиват главно на професионални решения. Как една страна с утвърдена демокрация като Франция решава този проблем? Кои личности и с каква квалификация работят във Висшия национален аудиовизуален съвет (CSA), който е аналог на НСРТ? Ето някои подробности от творческите биографии на четиримата нови членове на съвета след проведената в началото на годината ротация.
Доминик Боди, новият председател на висшия национален аудиовизуален съвет е възпитаник на Института за политически науки в Париж. През 70-те години е журналист в Ливан и кореспондент на TF1 за Близкия изток . През 80-те години последователно е водещ на централните новини на TF1 и FR3. През 1984 и 1994г. е избиран за депутат в Европейския парламент. През 1986, 1988 и 1997 г. е депутат във Френското национално събрание. От началото на 2000 г. е председател на редакционния съвет на в.Фигаро.
Ивон льо Бар е завършил най-престижните висши училища във Франция - Политехниката и Екол де Мин, доктор е по икономика. През 80-те години заема различни ръководни постове в системата на телекомуникациите. В края на 80-те години влиза в ръководството на France Telecom, а от 1997 г. е член на държавния орган за регулиране на телекомуникациите.
Филип Леврие е завършил Политехниката и висшето училище по телекомуникации. През 70-те години работи в техническата дирекция на френското държавно радио и телевизия, след което постъпва в TDF (орган, който регулира ТВ разпространението). В края на 80-те години става генерален секретар на TDF, от 1997 до 1999 г. е генерален директор на FR3.
Франсис Бек е завършил Института за политически науки в Париж и висшето училище за администрация, доктор е по право. В продължение на 30 години заема различни отговорни постове в Министерство на културата, от 1998 г. е генерален директор на Френския национален институт по аудиовизия.
Без съмнение - кариерата на членовете на френския национален аудиовизуален съвет е изцяло на терена на медиите и телекомуникациите, всички те са доказани професионалисти в областта, която са задължени да регулират. Във Франция такъв медиен скандал като с БНР по условие е невъзможен. За далеч по-малка грешка един член на френския медиен регулаторен орган веднага си подава оставката.
НСРТ, според Закона за радио и телевизия, е независим регулаторен орган, но по същество той се назначава от управляващата партия и парламентарното мнозинство го управлява, което слага край на неговата независимост. Такава е категоричната оценка на Европейския съюз за радио и телевизия и на организацията за обществените медии в Женева в лицето на шефа на нейния правен отдел Вернер Румпхорст. На свой ред Международната федерация на журналистите в писмо до премиера Костов казва, че осъжда уволненията в БНР и подмяната на протестиращите с лоялни на управляващите журналисти от в.Демокрация. А шефът на направление Медии към директората на правата на човека Кристоф Поарел заяви, че концепцията на Иван Бориславов прилича повече на декларация, отколкото на действителна програма за управление на едно радио с обществени функции. Подкомитетът по медиите на ПАСЕ също излезе с декларация, в която се казва, че според експертите на СЕ няма гаранции, че НСРТ е независим орган, който може да взема професионални решения. Така мислят в чужбина. Тук въпросът е дали НСРТ след очевидния провал в конкурса за радиошеф и след разсипването на лидерската програма Хоризонт най-сетне ще признае вината си? Това донякъде се случи. Последните решения на НСРТ изглеждат донякъде разумни: съветът се отказа от обжалване на решението на ВАС относно нелегитимността на избора на Бориславов за радиошеф и за нов избор на генерален директор на БНР. Така регулаторният орган по същество признава неуспеха на собствената си процедура, като я заменя с нова.
Но в този момент не бива да се пропуска, че опасното сближаване на времето за избор на нов радиошеф с датата на парламентарните избори не оставя големи възможности за едно професионално решение, върху което да не натежат и определени политически сметки. Вътрешният избор на нов генерален директор, който НСРТ трябва да извърши, остава твърде рискован, защото е много вероятно той да се препъне в дефицита на утвърдени професионалисти, които журналистите от БНР и управляващите еднакво биха разпознали като свои.
Това, разбира се, не означава, че НСРТ не би могъл да предложи на обществото и радиогилдията достатъчно професионално решение, което да е приемливо за всички спорещи страни. Но вече е ясно, че то трябва да се търси между личности, които не са изхарчени публично в двумесечния конфликт, имат обществен авторитет и се ползват с професионален кредит на доверие.
От голямо значение е какво ще влезе в антикризисната програма за БНР, която НСРТ трябва да изработи преди този избор. Дали тя ще създаде достатъчно професионални механизми за оздравяването на Хоризонт, но и сигурни гаранции за един модерен мениджмънт на БНР, е още рано да се каже.
Ако се съди по последните действия на НСРТ, някои негови членове полагат усилия не да изработят добра антикризисна програма, а по-скоро да упражнят психологически натиск върху медийния експерт в съвета Светлана Божилова чрез искане на нейната оставка и заплахи за съд. Както е известно, тя поддържаше протестиращите радиожурналисти, което поставяло под съмнение изискването за независимост на регулаторния орган. Всъщност цялата медийна гилдия (с изключение на в.Демокрация), професионалните и обществените организации в областта на медиите в България под една или друга форма не одобриха избора на НСРТ и последвалите му действия. Такава бе и реакцията на основните европейски медийни институции. Така че ако НСРТ запази тази линия на поведение, ще трябва да поиска оставка и на установените европейски стандарти за модерно обществено радио, на високите критерии за правене на радиожурналистика, в която професионалните правила са водещи.
Що се отнася до медийната персона на и. д. генерален директор и на

УС НА БНР

уволненията, които предприеха, са граница, след която започва обществената непоносимост към такива посегателства върху свободата на словото. Но всичко това приземява и някои продължителни илюзии: че в посткомунистическия преход медийният свят и неговите персони се проявяват главно на професионалния терен и задължително - извън политиката.
След два месеца протести съвсем не е ясно дали новата процедура за избор на генерален директор на БНР ще бъде последният рунд в трудната битка на радиожурналистите за налагане на професионалните правила, които неизменно са над всички и всякакви политически сметки. Все едно - конфликтът в БНР извървя много важна отсечка в общественото разбиране, че публичното несъгласие с непрофесионалните решения и силата на професионалните аргументи все някога ще се преборят с аргументите на управляващите в дадения момент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във