Банкеръ Weekly

Съдби

ОБЪРНАТАТА ПИРАМИДА НА МУЗИКАЛНИЯ БИЗНЕС

Пак е пролет, и пак от телевизионния екран се излива водопад от награди за знайни и незнайни певици, певци и групи. Около тях, певците, вече са се образували и различни бизнесмасиви - звукозаписни, мениджърски, издателски, рекламни и пр., които добре преживяват и дори се самоотъждествяват като елит. Ден за ден, лев след лев - както в онзи прастар тоталитарен призив: Капка по капка - вир, левче по левче - язовир. В крайна сметка всичко щеше да е безкрайно забавно и смешно, ако потърпевша не бе музиката, която поне от четири десетилетия е езикът на общуването между младите хора.Нищо общо между световния музикален бизнес и неговия български еквивалент! И никакъв музикален пазар в България според нормите, правилата и структурите на отдавна сложилите се и добре работещи пазарни взаимоотношения по света!През 1961 г. за първи път звукозаписният бизнес на Запад стъпи на третото стъпало по доходност - след оръжейния и петролния. С малки изключения, това място окончателно бе заето от музиката, а в по-успешни години и при променено съотношение на силите в света тя дори се изкачваше място по-нагоре. Това е единственият факт, който бе достъпен за новоизпечените ни бизнесмени, които преди дузина години се втурнаха в освободената територия на музикалната индустрия. Останалите знания, които са задължително условие за почтен и легитимен бизнес, останаха недостъпни за шепата млади и недотам млади тарикати. Така бе изграден някакъв безумен балкански модел, чиито основни механизми днес са следните:Фирмаджията приема предложението на баща, майка, съпруг, любовник или някакъв друг покровител за издаването на звукозаписен продукт на момичето - по-хубаво или по-обикновено. Той приема (иска!) и парите за това, осигурени от същите покровители или роднини. Създаването на песен не е проблем, защото компютърното творчество е достъпно и масово разпространено. Гладният автор, разбира се, се отказва от авторството, което автоматично се приписва на певицата. За всичко околовръст - костюмчета, имидж, грим, аксесоари, поява на определени сборища - се грижат отбор момчета с меки китки или момичета с авангардни идеи. Медийният шум е задължителен още преди появата на песента и за целта фирмаджията си има свои хора, купени или не, които да разказват и да подгряват очакванията. Звукозаписният продукт задължително е съпроводен и с видеоклип, пари за който са намерени по различни пътища. И идва заветният миг - песента започва да се върти в множеството кабеларки и частни комерсиални радиостанции. Върти се до втръсване, накичена с гръмки епитети и суперлативи. Връх на сладоледа е т.нар. промоция (представяне според презряния български език), която е обилно полята с марково уиски или българска водка, обилно е посетена от светския елит, твкамери, фотографи, папараци и прочие притурки към аксесоара.Предполага се, че новоизлезлият диск ще тръгне към търговската мрежа и тийнейджърите ще се редят на опашки, за да го купуват. Такова нещо няма! Тиражът остава анонимен за данъчните инспектори, а всъщност не надхвърля хиляда-две хиляди екземпляра за легитимност. Но песента и клипът продължават да гърмят от ефира, докато привлекат вниманието на друг фирмаджия, собственик на ресторант, механа, нощен клуб, дискотека... Той си поръчва новоизгрялата звезда на живо и тук започва същинският бизнес. Фирмаджията мениджър уговаря условията на участията, поставя висок финансов праг и прибира между 30 и 50% от хонорара на звездата. Това, че се пее на плейбек или синбек, не интересува никого, най-малко клиентелата на заведението. Тя вече е свикнала с електронния звук и дори не иска нещо по-различно. Е, някой неизвестен ден след много години може и да се събуди и да реши да съди фирмаджиите за измама, подобно на азбучния пример с дископевицата Аманда Лиър в Белгия.Следва върхът на сладоледа - годишните награди, които също са ефирно събитие, защото и в салона плейбекът и синбекът са всевластни господари. Кампанията е приключила и остава само да се обявят бомбастични, но никога точни данни за шумния успех на певицата и нейния аудио-видео продукт. След което се преминава към следващия хит.Колкото до музиката, нея въобще я няма. Знаят го всички, особено музикалните редактори в БНТ и БНР, но въпреки това и те са безсилни пред инерцията. И с лека ръка нарушават световните правила, които добре познават. Според тези правила един хит се явява последно в националните, контролирани от държавата медии, за да го утвърдят след най-широка аудитория и да узаконят добитата на други по-ниски равнища популярност. Дотам обаче пътят минава през живото участие в клуб, сетне през демодиска на някоя малка и независима звукозаписна компания, сетне отзвучава в дискотеките и танцовите зали, още по-нататък от хита стават заинтересовани големите компании, т.нар. мейджъри, и откупват правата, следват концертите и турнетата на живо и едва тогава, когато съществуват всички доказателства за популярността на песента, идва редът на националните аудиовизуални институти. Плейбекът и синбекът са разрешени само в извънредни случаи, но никога на концерт, защото това е юридическо нарушение на споразумението между клиента и организатора, скрепен с документа билет.Впрочем този балкански модел има предшественик в тоталитарните времена, когато наградата от фестивала Златният Орфей в повечето случаи гарантираше главно участие в барова програма. Но нещата все пак не бяха толкова драстично цинични. Което, изглежда, вече докосва и ограниченото съзнание на певиците, та във всекидневните радио- или тв интервюта те все по-уклончиво и със съмнение отговарят на въпроса има ли у нас шоубизнес.Васко Кръпката е сред малцината в музикалния бизнес, които не са забравили живото музициране пред публика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във