Банкеръ Weekly

Съдби

ОБЩИНСКАТА КУЛТУРА - КАТО ДЪРЖАВНАТА

Новината е проста: в проектобюджета на Столичната община за 2003 г. се предвиждат с 30% по-малко пари за издръжката на четирите театъра - София, Малък градски театър зад канала, Възраждане и Кукления театър. Като знаем, че за изминалата 2002 г. за общинските театри бяха заделени 1 607 000 лв., не е трудно да пресметнем с какви финанси ще могат да разполагат директорите им. Но откъм улица Московска ни успокояват, че се търсят подходящи решения, докато на мартенската сесия бъде гласуван новият бюджет.Ответната реакция бе светкавична и вече позната до втръсване - директорите събраха медиите, обявиха, че съкратеният бюджет ще им стигне едва за покриване на заплатите, начертаха апокалиптична картина и зачакаха. А всъщност проблемът зрее още от миналата година, когато кметът Софиянски прибра собствените приходи на театрите и ги остави само на бюджетни средства. На практика това означаваше да се играят вече готовите стари представления, да не се прави нищо ново, да не се развива творческа дейност. Срещу което обаче са гарантирани заплатите и издръжката на театрите. Доста интересна логика!Два от тези театри - Зад канала и Възраждане - са плод на демократичния преход и допреди 13 години не съществуваха в културния пейзаж на София. Първата трупа се обособи чрез отцепване от театър София, като обяви чисто художествени мотиви. Втората се създаде като чисто политически акт чрез използването на т.нар. синя метла, когато от Възраждане трябваше да бъде отстранен Недялко Йорданов. Но останалите два театъра са доста стари и имат своя несъмнен принос в театралното дело у нас, разглеждано в по-дългосрочен план.Всъщност аргументите от художествен и обществен характер са последното нещо, което общинарите искат да чуят. Било за това, че въобще не знаят за какво иде реч, било заради следването стъпка в стъпка на държавната политика в областта на културата. Да сте чули през последните две години да се говори за театрална реформа? Тя сякаш си отиде със злополучния заместник-министър Николай Поляков и последвалата го по-късно Емма Москова. Така реформата остана насред път и напомня онази народна приказка, в която героят е бит-недобит, клан-недоклан. Само че Стефан Софиянски, тогава все още активист на ОДС, дисциплинарно спази 219-о постановление на синьото правителство за десетпроцентното съкращение. Потърпевшите бяха софийските оркестри и най-добрият куклен театър на територията на столицата (вж. в.БАНКЕРЪ, бр. 4 от 31.01.2000 г.). Сега четиримата театрални директори с право се опасяват, че съдбата на колегите им може да сполети и някой от тях, но зад колективния им протест се бе сгушила издайнически и вярата: няма да съм аз.Поредното посегателство върху опосталялата столична култура може да има и чисто политическа проекция. Нека не забравяме, че предстоят местни избори, към които кандидатстващият за трети мандат Стефан Софиянски тръгна с прекалено голямо самочувствие и непукизъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във