Банкеръ Weekly

Съдби

ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ НЕ ПОПАДНАХА В СЕМ

Има хора, които правят впечатление. От тях всеки един от нас е научил нещо. Политическата воля на НДСВ е да се изберат хора, които са се доказали и са познати на обществото, независимо кой ги е предложил - заяви преди дни председателката на парламентарната Комисия по медиите Милена Милотинова, обяснявайки как мнозинството ще търси подходящите кандидатури за членове на създаващия се нов медиен регулатор - Съвета за електронни медии (СЕМ). В петък (23 ноември) Народното събрание избра петима от общо 13 номинирани или самопредложили се за медийни експерти кандидати. Управляващите се спряха на доцентите Веселин Стойков, Лилия Райчева, Маргарита Пешева (която пише по проблемите на електронните медии във в.БАНКЕРЪ) и журналистката от БНР Мария Стефанова. След консултации с коалиционния партньор ДПС парламентарна квота бе попълнена от редактора в новините на турски език по Канал 1 на БНТ и някогашен говорител на кабинета Беров Райчо Райков. Очаква се до понеделник, 26 ноември, президентът да се съобрази с Българската медийна коалиция (БМК) и да подкрепи предложението й в новия орган да останат членовете на закриващия се Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) Георги Лозанов и Светлана Божилова и новите кандидатури на БМК Весела Табакова и Бисера Занкова. Трудно е да се повярва, че Милотинова е имала предвид точно избраните петима, когато описваше идеалните бъдещи членове на СЕМ. Одобрените имена на доказали се професионалисти от парламентарната квота определено изненадаха както репортерите, така и познавачите на българската журналистика. Като най-очаквано присъствие в СЕМ може да бъде определен Райчо Райков, макар че той последен бе номиниран от смесена група депутати от НДСВ и ДПС. Сред тях са Диляна Грозданова, Явор Милушев, Лютфи Местан, Емел Етем, подкрепи ги и самата Милотинова. Известно е, че Райков е близък приятел с Диляна Грозданова. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, очаква се той да агитира останалите членове на съвета да дадат рамо за бъдещ генерален директор на БНТ на фаворита на Грозданова - композитора Найден Андреев. Той ще се конкурира за този пост с водещия от По света и у нас Димитър Цонев. От самото формиране на 39-ото Народно събрание Райков работи активно срещу сегашното ръководство на БНТ. Заедно с още седем действащи и бивши служители на държавната телевизия той подписа писмо до президента Петър Стоянов, в което се настояваше държавният глава да не налага вето на поправките в медийния закон и да не спира процеса по свалянето на Лиляна Попова. Учудващо е, че в новия регулаторен орган не попадна друг активист от движението Анти-Попова, гравитиращ около управляващото мнозинство. Въпреки че официално желание за това изявиха и Снежана Атанасова, и Чавдар Стойчевски. А най-странното е, че пост не получи нито един от т.нар. тежка телевизионна артилерия. Изявленията на Милотинова през миналата седмица наведоха на мисълта, че тя се готви да върне на доходна служба човека, който й помагаше в нейните първи стъпки в БНТ - Иван Гарелов. В новия регулаторен съвет не влезе и Хачо Бояджиев, въпреки активната му дейност срещу ръководство на БНТ и неговите непрекъснати совалки напоследък из кулоарите на Народното събрание. Близката до управляващите неправителствена организация Гражданска асоциация за обществена телевизия (ГАОТ) номинира своя председател Чавдар Стойчевски, но и тази кандидатура не получи подкрепата на мнозинството. Около парламентарните избори Стойчевски и неговата асоциация организираха няколко мониторинга на електронните медии с извода, че и БНТ, и Нова телевизия, а донякъде и Би Ти Ви сервилничат на вече бившия премиер Иван Костов. Амбиции да стане регулиращ глас бяха приписвани и на мистичния Кеворк Кеворкян, макар че самият той отрече да е имал такива намерения. Както БАНКЕРЪ вече предрече, плановете на легендарния водещ най-вероятно надхвърлят обикновен чиновнически пост и са свързани с управлението на Нова телевизия.Слуховете за близостта на Кеворкян с царското движение не се разсеяха и след избора на СЕМ. Те дори се подсилиха, след като стана ясно, че в органа е включен бившият председател на Държавната комисия по далекосъобщенията Веселин Стойков. След напускането на държавния пост Стойков бе консултант на Кеворкян по проекта ТВ3, с който бившият водещ на Всяка неделя участва във втория конкурс за национална частна телевизия. В момента Стойков е консултант на свободна практика в сферата на високите технологии. И останалите имена от парламентарната квота дойдоха съвсем неочаквано за медийните наблюдатели. Нито един предварителен анализ не включи в изборния кадрил имената на Мария Стефанова, Лилия Райчева и Маргарита Пешева. При гласуването на кандидатурите в медийната комисия най-голяма подкрепа получи именно Пешева с 14 гласа за и един въздържал се (Марио Тагарински от ОДС). С най-малка за в съвета влезе Стефанова - девет гласа от НДСВ и ДПС. На Стефанова е гласувано мястото в СЕМ, за да има в съвета действащ журналист, а Райчо Райков дължи влизането си в регулаторния орган на дипломата си за юрист и на богатия си медиен стаж, поясни Милотинова. Маргарита Пешева е избрана в качеството си на квалифициран преподавател и експерт по рекламните процеси в електронните медии. Както е известно, след поправките на Закона за радио и телевизия в частта му за избор на регулатор и на шефове на държавните медии НДСВ се готви да промени раздела за реклама в държавните и частните медии. Не беше изненада, че място в новия съвет не получи нито един от тримата кандидати на опозицията - предложеният от БСП журналист Петко Тодоров и от ОДС бивш директор на Нова телевизия Стефан Димитров и експертът в НСРТ Дончо Папазов. Първоначално депутатът от Коалиция за България Иво Атанасов обяви, че неговата политическа сила няма да издига кандидатура, за да не унижава личности в предрешено политическо гласуване. Въпреки това левицата все пак посочи Петко Тодоров, а след като той не беше избран, червените депутати наблегнаха на политическия характер на вота. По-скоро пропагандни бяха и имената, предложени от ОДС. Макар и авторитет в телевизионния бранш, иначе популярният композитор Стефан Димитров се прочу главно при първия конкурс за национална частна телевизия, когато допусна Нова телевизия да влезе в надпреварата, без Костов дори да знае кой е собственик на медията. Вследствие на това тогава тя не получи национален лиценз. Пренебрегнати от вота на мнозинството останаха и номинираният от вестник Труд Дамян Обрешков, бившият експерт по авторско право в Министерството на културата Емил Лозев, председателят на ГАОТ Чавдар Стойчевски, както и самопредложилите се Снежана Атанасова от БНТ и Емил Владков, експерт по далекосъобщения в НСРТ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във