Банкеръ Weekly

Съдби

ОБЕЗГЛАВИХА ЕТА, ПРОБЛЕМЪТ ОСТАНА

Испанската сепаратистка организация Еускади та Аскатасуна (Euskadi ta Askatasuna), по-известна в цял свят с абревиатурата ЕТА, за пореден път беше обезглавена. В началото на октомври след съвместна операция на испанските и френските специални служби бе арестуван лидерът на баските сепаратисти Микел Албису Ириарте и неговата партийна съратничка и гражданска съпруга Мария Соледад Ипарагире. На полицаите от двете държави бяха необходими цели четири години, за да попаднат на следите им.През цялото това време Микел Антса (под това име Албису е известен в Испания) успяваше да се крие от правосъдието. Сега той е на 43 години. Съпругата му също. Двамата са посветили повече от половината си живота на борбата за независимост на Страната на баските. За испанците обаче арестуваните не са нищо повече от обикновени терористи, на чиято съвест тежи смъртта на стотици хора.ПредисториятаВсичко започнало по времето на диктатурата на Франко, когато баският език и култура се изкоренявали безжалостно, а около половината от политическите затворници били баски. Начело на опозицията на режима била Баската националистическа партия, а нейното острие - младежката й организация. Все пак борбата била легална - до 31 юли 1959 г., когато младежката организация на партията се разпаднала и от нея се отделило радикалното крило, което се нарекло Еускади та Аскатасуна (Страна на баските и свобода). Главната цел на радикалите била освобождаването на родината от франкисткия режим. Членовете на новосъздадената организация виждали само един изход - създаване на независима държава на баските на територията на историческото им пребиваване в седем провинции, разположени в Испания и Франция. Начинът за постигане на целта била въоръжената борба. ЕТА провела първата си акция през 1961 г., опитвайки се да засипе с куршуми влак с ветерани франкисти. Операцията не успяла.Борбата срещу режима на Франко достигнала апогея си през 60-те години на миналия век. Терорът се превърна в единствения начин за постигане на целите. На 20 декември 1973 г. баските сепаратисти извършили покушение срещу тогавашния премиер-министър на Испания - Луис Кареро Бланко, смятан за официален приемник на Франко. Бомбата била заложена на мястото за паркиране на автомобили. През 1974 г. в кафене Роландо, където обикновено се събирали полицаи и военни, също била взривена бомба. Загинали 12 човека. Вълната от терористични актове набирала скорост.Микел е роден в семейство на активисти на баското движение в Сан Себастиян - родното място на много бъдещи борци за независимост. В известен смисъл съдбата му била предопределена. Нелегалните групи на сепаратистите действали във всички испански провинции, включително и в Мадрид. В една такава група Микел срещнал Мария Соледад Ипарагире (с прякор Анбото). Двамата си приличали по много неща - тя също произхождала от семейство на баски сепаратисти. И също отрано направила избора си. Фаталното събитие, което окончателно определило съдбата на 20-годишната Мария, била гибелта на годеника й, застрелян от полицаите.След смъртта на Франко през 1975 г. в Испания започнали демократични промени - били легализирани редица политически партии и профсъюзите. Терористичните организации обаче (по това време освен ЕТА вече съществували още две леворадикални групировки - ФРАП (Революционен патриотичен и антифашистки фронт) и ГРАПО (Група на революционерите антифашисти от Първи октомври), не свалили оръжията. През декември 1976 г., само няколко дни преди референдума за необходимостта от провеждането на политическа реформа, която означавала окончателен демонтаж на франкистките институции на властта, членове на ГРАПО отвлекли председателя на Държавния съвет на Испания. Целта била да се провалят преговорите на властите с опозицията. Но баските не успели да преобърнат ситуацията - против реформата гласували само 2.6% от испанците.Борба без правилаСлед като станало очевидно, че страната не подкрепя терористите, било взето решение за борба срещу тях с всички достъпни средства. Те включвали и недотам хуманни мерки, използвани, впрочем, и от самите сепаратисти. През първата половина на 80-те години, след като Испанската работническа партия дошла на власт, били създадени антитерористичните освободителни групи - ГАЛ, в които влизали представители на органите на реда. Те не се гнусели от отвличане на хора и убийства на лидери на формированията. Антитерористите действали и на френска територия, където баските сепаратисти обикновено търсели убежище. Работата завършила с шумен скандал. На подсъдимата скамейка се оказали много високопоставени сътрудници на испанското министерство на вътрешните работи.В началото на 90-те години ЕТА била практически обезглавена, след като полицията арестувала почти цялото й ръководство. Тогава сепаратистите избрали за свой лидер Микел Антса. Мария Соледад Ипарагире станала негова дясна ръка и отговаряла за събирането на революционния данък. Малко жени са успявали да достигнат толкова високопоставено положение в организацията.Пак тогава правителството предприело първия опит за примирие. В Алжир били проведени няколко кръга от преговори със сепаратистите. Диалогът така и не се получил и терористичните актове продължили. През 1995 г. било извършено неуспешно покушение срещу лидера на Народната партия Хосе Мария Аснар.През същата година бил предотвратен терористичен акт срещу крал Хуан Карлос. През юли 1997 г. бил убит взетият за заложник общински съветник Мигел Анхел Бланко. Няколко милиона испанци излезли по улиците на градовете в знак на протест срещу терора. Властите предприели решителни действия. Задържано било почти цялото ръководство на политическото крило на ЕТА - партията Ери Батасуна, но арестите не спрели. Ликвидирани били редица бойни отряди, а множество щабквартири и бази - разгромени. Антса решил да обяви безсрочно примирие с властите, първото за почти 40 години непрекъсната война.Обикновените испанци също настоявали да се направят поне някакви отстъпки на ЕТА. През есента на 1990 г. е изпълнено едно от исканията на терористите - над сто затворници сепаратисти били прехвърлени в затвори на територията на Страната на баските. Мнозина обаче разбирали, че ЕТА само се опитва да спечели преднина, при това в най-изгодния момент. Предстоели регионални избори и ЕТА чрез партията Ери Батасуна се стремяла да укрепи позициите си в парламента в Страната на баските. Говорело се, че националистите ще вземат повече от половината места в него. Резултатът се оказал много по-скромен - 14, вместо предишните 11 места.Мирът в Испания продължил 14 месеца. През това време сепаратистите успели да излекуват раните си, да привлекат нови членове и възродят инфраструктура си. През декември 1999 г. проехтели поредните взривове. Много баски предприемачи започнали отново да получават писма от ЕТА с настояване да изплатят революционния си данък, чийто размер се колебае от 30 до 60 хиляди долара. Тогавашният премиер-министър Хосе Мария Аснар заявил, че нови преговори няма да има.През 2001 г. испанският парламент приема антитерористично законодателство, което позволява да бъде забранена партията Ери Батасуна. Правителството обявило, че активизира сътрудничеството с Франция за борба с тероризма. За три години на територията на двете държави били арестувани над 150 баски активисти.Ръководителят на военното крило на ЕТА Игнасио Грасия Арега е задържан във Франция още през 2000 година. А през април 2004 -та е задържан и Феликс Игнасио Аспарза, който отговаря за службата за снабдяване. Тогава полицията има всички шансове да арестува и Албису, но Микел успява да се скрие.На 3 октомври 2004-а полицаи от Испания и Франция провеждат поредната си акция. Тя се извършва едновременно в седем града, разположени в Югозападна Франция и в испанската провинция Бургос. Арестувани са 21 човека. Открити са няколко тайника с оръжие (включително автомати и гранатомети), взривни материали (общо 700 килограма), взривни устройства и големи суми пари, а също и компютри, съдържащи бази данни. Сега тяхното съдържание се изучава внимателно от специалните служби на двете страни.Микел Антса и Мария Анбото са арестувани задържани във френското селце Сали дьо Беарн. Те са идентифицирани по пръстовите отпечатъци, тъй като при обиска у тях са открити фалшиви паспорти и документи. И двамата отказват да дадат показания.Вероятно в най-близко време испанското правителство ще поиска депортирането на Анбото. Тя е заподозряна в съучастие в най-малко 15 убийства, извършени в периода от 1984 до 1992 година. Обвиненията, които могат да бъдат предявени на Микел, изглеждат сравнително невинно. Най-сериозното, което испанските полицаи имат срещу лидера на групировката, е съдействие при бягство от затвора на двама активисти на ЕТА през 1985 година. Впрочем преди няколко години френски съд даде пет години затвор на Микел за връзки с престъпни групировки. Разбира се, задочно. Засега по-нататъшната съдба на Микел е неясна. Парадоксалното е, че в момента в Испания не се води предварително съдебно разследване срещу него.Въпросът на въпроситеЕстествено всички се вълнуват от въпроса дали арестуването на лидера на групировката, на чиято съвест тежат над 800 убити, ще сложи край на терористичните актове в страната? Ако се гледа истината в очите, прекратяването на терора е малко вероятно. Взривовете разтърсват Испания вече четири десетилетия. При това няма значение кой управлява страната - Франко, социалистите или Народната партия. Точно както няма значение кой е начело на ЕТА. Идеята за свободата на баските и досега се споделя от мнозина.Затова прозвучалото неотдавна изявление на испанското и френското министерства на вътрешните работи, че проведената операция има наистина историческо значение, беше последвано от друго, значително по-трезво. Въпреки че нанесохме тежък удар на терористите, специалните служби, полициите и правителствата на Испания и Франция са длъжни да бъдат максимално бдителни. Не бива да се отпускаме. И нашите граждани трябва да разберат това - заяви испанският министър на вътрешните работи Хосе Антонио Алонсо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във