Банкеръ Weekly

Съдби

ОБЕДИНИТЕЛЯТ, КОЙТО РАЗДЕЛИ ГЕРМАНИЯ

ХЕЛМУТ КОЛ РАЗМЕНИ ЗА МИЛИОНИТЕ НА ЕЛФ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПОЛИТИЧЕСКО СЪКРОВИЩЕ В ЕВРОПАОтцеубийство!, гласеше навремето заглавието на Ди Цайт, което сякаш най-точно изрази потреса и объркването, обзели германците след най-големия политически скандал в новата им история. Макар в случая да не бе пролята кръв, убийството бе несъмнено. Негова жертва стана репутацията на Хелмут Кол - Обединителя на Германия, най-дълго управлявалия канцлер след самия Бисмарк и човека, който според сполучливия израз на кореспондента на Тайм окончателно прогони призрака на Хитлер от Eвропейския континент. Кол, който в политиката надделяваше над фигури като Буш-старши, Тачър и Горбачов, накрая падна под удара на... един френски бизнесмен с тъмно минало и с красноречивия прякор Деде Сардината. Парадоксалното е, че падението на втория Железен канцлер в германската история дойде броени седмици след най-големия му триумф - честването на десетгодишнината от събарянето на Берлинската стена. И най-яростните му врагове признаваха, че заслугата за този акт е в най-голяма степен негова. Кол работеше за това обединение още от 80-те, когато организира историческата първа визита на източногерманския лидер Ерих Хонекер в Бон. После, след разпадането на Източния блок, канцлерът успя да убеди и Горбачов, че единна Германия трябва да остане член на НАТО. Съветските войски си отидоха, а междувременно правителството на Кол свърши колосална работа, за да може година след падането на Стената да паднат и границите между двете Германии. Пътят към членство в Европа, отнел петнайсетина години на останалите държави от соцлагера, за ГДР продължи само 11 месеца. Затова и Хелмут Кол бе най-щастливият човек на 9 ноември 1999 г., когато десетгодишнината от събарянето на бетонната стена бе отпразнувана с пищни церемонии. Само няколко седмици след това Щерн публикува на първата си страница карикатура на бившия канцлер, облян в кал, а в най-гледаното телевизионно шоу в Германия започнаха да го наричат Дон КорлеонеВсъщност падението на най-големия германски политик тръгна от един тъмен паркинг в Швейцария, на който ковчежникът на Християндемократическия съюз (ХДС) Валтер Лайзлер Кийп получил 1 млн. марки в брой от Карлхайнц Шрайбер, канадец от немски произход и професионален посредник в търговията с оръжие. От онова злополучно куфарче започна разследването на Бундестага, разкрило огромните подкупи и комисиони, прибирани от ХДС през първата половина на 90-те, и помело като ураган ръководните етажи на германската десница. Шрайбер, който оттогава се бори усилено срещу молбата на Германия да бъде екстрадиран от Канада, потвърди, че е дал парите на Кийп и на други висши функционери от ХДС във връзка с продажбата на 36 немски танка на Саудитска Арабия през 1991 година. Според главния прокурор на Аугсбург Райнхард Немец подкупите, на обща стойност 23 млн. марки, водят към Лудвиг-Холгер Пфалс, федералния секретар по отбраната в правителството на Кол. Доказано е, че Пфалс е получил почти 4 млн. марки в личната си банкова сметка в Швейцария. Тъкмо той навремето е издействал нужния лиценз, за да бъдат продадени машините Фукс Шпурпанцер, производство на заводите Тисен, на саудитците. Пфалс дори е отишъл по-далеч - понеже в Тисен нямало да смогнат навреме с поръчката, той издействал танковете да бъдат предоставени от германската армия, а тя да изчака производството на нови. За подобно решение е било необходимо изричното съгласие на канцлера, което Кол е дал. Това е било извънредно странно политическо решение. То е оставило армията ни само с 24 действащи танка Фукс, коментира прокурорът Немец. Самият Пфалс, който по време на скандала бе на почивка в Тайланд, изчезна малко преди издаването на заповед за арестуването му и оттогава е в неизвестност. Доста по-гръмко отекна другият скандал с нелегални дарения, свързан с покупката на рафинерията Леуна от френската държавна Елф-Акитен. Тъкмо ХДС прокара през Бундестага закона, с който всички права на собственост върху Леуна и веригата бензиностанции Минол (бившите държавни компании на ГДР) бяха анулирани и бе разчистен пътят за френския гигант. Тогава Кол обясни, че в замяна на сравнително ниската цена от Елф се ангажира със солидни инвестиции в замрялата химическа индустрия на Източна Германия. Години по-късно разследване на парижката прокуратура установи, че около тази сделка от Елф са преведени над 150 млн. щ. долара в загадъчни банкови сметки в Швейцария. Част от тези пари - 39 млн. долара - бяха проследени до компанията Нобелпак СА. Неин собственик се оказа милиардерът Андре Гелфи, по прякор Деде Сардината - бивш събирач на дългове, собственик на риболовен флот, пилот от Формула 1 и, между другото, съпруг на племенницата на бившия френски президент Помпиду (между другото БАНКЕРЪ неведнъж е писал за тесните връзки между Гелфи, печалноизвестния олимпийски лобист Горан Такач и бившия шеф на МОК Хуан Антонио Самаранч). Връзките на Гелфи с френския политически елит обясняват защо през 1991-ва той е привлечен от Елф като външен консултант. Самата компания, създадена лично от Дьо Гол, дълги години бе по-скоро инструмент на френското разузнаване и френската външна политика, отколкото предприятие, преследващо икономически резултати. Така или иначе, под маската на консултант Гелфи е получил парите и после ги е превел на две лихтенщайнски компании, контролирани съответно от бившия шеф във френските тайни служби Пиер Летие и обвързания с германското разузнаване бизнесмен Дитер Холцер. Чрез тях част от средствата са стигнали и до касите на ХДС. Преди да влезе в затвора, Гелфи потвърди, че Кол и Митеран са знаели за тези плащания. Междувременно по време на процеса срещу него Лоик Льо Флош-Прижан, шеф на Елф през 1989-1993, потвърди, че плащанията към германски политици са ставали не само със знанието на президента Франсоа Митеран, но и по пряко негово нареждане. Оказа се, че немалко пари са преведени и на испанските социалисти на Фелипе Гонсалес около Ертойл, друга покупка на Елф. Всички инвестиции на компанията през 90-те са откровено глупави - коментира Филип Жафре, който замени Льо Флош-Прижан на директорския пост и подготви вливането на Елф в частната Тотал. - Просто хора от висшето ръководство са използвали Елф, за да обогатяват себе си. През 2004-а Парижкият криминален съд произнесе присъдите срещу бившите шефове на Елф - пет години затвор и 375 000 евро глоба за Льо Флош-Прижан, пет години и 1 млн. евро за заместника му Алфред Сирван, пет години и 2 млн. евро за шефа на международните операции Андре Тарало, три години и 2 млн. евро глоба за шефа на рафинериите Ален Гийон. В Германия Кол първоначално предпазливо отрече, а после призна, че е получил около 1.1 млн. евро под формата на тайни дарения, които обаче по никакъв начин не са повлияли на решенията на правителството. Според законите на федералната република партиите са длъжни да декларират всяко дарение над 10 500 евро. Бившият канцлер обаче категорично отказа да назове имената на дарителите, защото им бил дал думата си. За Кол явно думата му има по-голяма тежест от конституциятанад която се закле като канцлер, писа Ди Велт. На всичко отгоре одитът на ХДС, извършен от Ърнст енд Йънг, откри не 1.1, а цели 7 млн. евро с неясен произход. Волфганг Хюлен, отговорникът за партийните финанси, се самоуби, преди да бъде разпитан. Хорст Вайраух, бивш ковчежник на ХДС, призна, че е получавал големи суми от Кол, но без да знае източника им. Разследването обаче зацикли дотам, защото се оказа, че документите около сделката с Елф са изчезнали от правителствените архиви. Дори и враговете на бившия канцлер признават, че той не е използвал парите за лично облагодетелстване, а за партийни нужди. Но дали това е достатъчна утеха срещу разкритието, че решенията на германското правителство са били продавани и купувани, пита политологът Матиас Бунце. Повечето германци все още уважават Хелмут Кол като Канцлера на обединението, но след скандала той загуби цялото си политическо влияние. Дори посоченият от него наследник в ХДС - Волфганг Шойбле - не успя да оцелее. След като първоначално твърдеше, че не познавал оръжейния търговец Шрайбер, Шойбле постепенно си припомни, че го е срещал, а накрая откровено си призна, че е получил от него голяма сума в брой (52 000 евро) около сделката за танковете. Три месеца след като получи лидерския пост в ХДС, Шойбле бе принуден да подаде оставка. В някоя друга държава подобен скандал би затрил не само лидерите, но и цялата партия; но Германия добре помни горчивите уроци на Ваймарската република и нуждата от силна умерена десница. Така че християндемократите, които от Аденауер насам разчитат на лозунга Никакви експерименти, сравнително бързо се възстановиха и гледат с оптимизъм в бъдещето. Но в това бъдеще няма място за Хелмут Кол, Канцлера на обединението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във