Банкеръ Weekly

Съдби

ОБЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЕМИРСТВА

Преди около две седмици в столицата на Бразилия - Рио де Жанейро, се състоя първата в историята южноамериканско-арабска конференция. Половин век след създаването на Движението на необвързаните лидери от третия свят отново решиха да се обединят. Този път обаче ги събра не обща идеология, а петродоларите и неприязънта към САЩ.Арабите и южноамериканците отдавна трябваше да се обединят! Ние сме неразривно свързани повече от 500 години! Кои бяха първите моряци, преплували Америка на испанските кораби? Мнозина от тях бяха прокудени от Испания маври. В този дух бяха изказванията на бразилските официални лица по време на южноамериканско-арабската среща начело с президента Луис Игнасио Лула да Силва.Редица медии в света заговориха за духовната и културната близост между арабите и южноамериканците, напомняйки, че само в Бразилия живеят 10 милиона араби, а в Латинска Америка броят на емигрантите от Близкия изток достига 90 милиона души. На телевизионните екрани се появиха безброй кадри с лицата, които най-добре символизират единението - като колумбийската певица от ливански произход Шакира и бившите президенти на Аржентина и Еквадор Карлос Менем и Абдала Букарама, чиито родители са родени в Сирия. В южноамериканските столици бяха открити изложби, посветени на арабската култура. Всички арабски спътникови телевизионни канали неочаквано започнаха да отделят повече внимание на новините от Латинска Америка. А главната новина, която в Близкия изток и Южна Америка затъмни дори московското честване на Деня на победата, стана форумът в Бразилия. Идеята за събирането на лидерите от арабския свят и Латинска Америка даде бразилският президент Лула да Силва. През миналата година той направи обиколка в Близкия изток, където неочаквано намери общ език с много от арабските лидери. Тогава те бяха безкрайно обезпокоени от инициативата на Джордж Буш за демократизация на арабския свят, известна под името Големият Близък изток. Шейхове и президенти се оплакаха на Лула да Силва, че Вашингтон се намесва във вътрешните им работи и се опитва да налага демокрацията. Бразилският президент, известен с критичното си отношение към САЩ, им отговаряше, че той и латиноамериканските му колеги се сблъскват със същите проблеми, и им предложи да обединят усилията си за противодействие на Вашингтон.Подготовката за историческата среща на двата свята отне почти година. Латиноамериканските лидери откликнаха възторжено на предложението на Лула да Силва. Икономиката на повечето от тях е свързана с търговията със САЩ и съседните страни. Затова идеята да разширят контактите си с богатите монархии от Персийския залив се оказа безкрайно съблазнителна. През март 2005 г. външните министри на 34 държави (12 латиноамерикански и 22 арабски) се събраха в Мароко, за да подготвят програмата на конференцията.Активната подготовка за форума не на шега развълнува Вашингтон. Броени дни преди началото на конференцията в Бразилия пристигна държавният секретар Кондолиза Райс. Тя разпита подробно президента Лула да Силва за характера на начинанието и заяви, че САЩ нямат нищо против да участват в срещата. Бразилският лидер не даде конкретен отговор. Веднага след това обезпокоената Райс изпрати до Бразилия официално запитване от името на Държавния департамент с молба САЩ да получат статут на наблюдател, надявайки се, че Лула да Силва няма да посмее да откаже на Вашингтон публично. Бразилската страна обаче отговори официално, че участието на САЩ в конференцията е нежелателно.След този акт далеч не всички арабски лидери се решиха да пътуват за Бразилия. Представителите на много делегации заявиха пред телевизионния канал Ал Джазира, че Вашингтон настоятелно е препоръчал на всички арабски монарси и президенти да не участват в конференцията. В резултат на това от 22 арабски държави само шест бяха представени от първите си лица - Алжир, Джибути, Ирак, Катар, Коморските острови и Палестинската автономия. Останалите изпратиха по-малко представителни делегации. Латиноамериканските президенти се отзоваха по-масово на конференцията - от 12 лидери в Бразилия пристигнаха осем.Още в началото стана ясно, че представителите на различните континенти очакват съвършено различни неща от конференцията. Арабите искаха съвместни политически изявления и настояваха за осъждане на политиката на Израел, латиноамериканците пък наблягаха на икономическото сътрудничество. Въпреки това участниците в Бразилската конференция постигнаха няколко цели едновременно - което бе може би повече, отколкото сами са планирали.Общи амбицииМалцина в Бразилия се съмняваха, че организирайки безпрецедентния форум, Лула да Силва освен всичко друго удовлетворява и собствените си амбиции. От самото начало на президентстването си бразилският лидер упорито настоява страната му да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Така че свикването на подобна среща е стъпка в тази посока и в бъдеще ще му позволи да се нарече пълноправен изразител на интересите на третия свят. Впрочем успехът на бразилския президент беше посрещнат с известна завист от аржентинския му колега. Нестор Киршнер отказа да присъства на конференцията, оправдавайки се със заетост. Буенос Айрес, който също претендира за постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, явно не иска да отстъпва на Бразилия палмата на първенството в региона. Лайтмотивът на всички изказвания на конференцията се изразяваше в следното: гласовете на латиноамериканските и арабските държави трябва да звучат по-силно в Организацията на обединените нации и в Световната търговска организация - СТО. За целта участниците в конференцията решиха да поставят свой представител начело на СТО. Те се договориха да не допуснат избирането на бившия еврокомисар от Франция Паскал Лами за председател на търговската организация и да издигнат заедно кандидатурата на уругваеца Карлос Перес дел Кастильо.Обща търговияОсновните надежди на латиноамериканските лидери в навечерието на конференцията бяха свързани с арабския нефт и арабските инвестиции. Експертите на двете страни пък твърдяха, че Близкият изток и Латинска Америка биха могли да се допълват успешно. Арабите вече неведнъж са се опитвали да създадат общ пазар, държавите от Персийския залив дори направиха зона за свободна търговия. Тези проекти обаче се оказаха неособено успешни, защото на практика арабските страни няма с какво да търгуват помежду си. Почти всички отглеждат финикови палми, бобови култури и добиват нефт. Идеята на южноамериканските лидери е да доставят на арабите промишлени стоки, като получават в замяна евтин нефт. В резултат на това в Бразилия беше заявено, че скоро ще започнат преговори за сближаване между Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив - ССДПЗ (в който влизат Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар, Бахрейн и Оман) и МЕРКОСУР (която обединява Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай). Организациите ще обсъдят създаването на обща зона за свободна търговия. Този процес няма да бъде дълъг, защо всички сме заинтересовани от това, заяви в Бразилия генералният секретар на ССДПЗ Абдурахман Атия.Участниците в срещата с удовлетворение отбелязаха, че на конференцията са се събрали практически всички водещи страни от ОПЕК, което ще им позволи да влияят върху световната енергийна политика. Но това, което най-вече спечели арабските шейхове, беше обещанието на латиноамериканците да започнат експорт на промишлени стоки от Южна Америка, което ще намали зависимостта на арабите от развитите държави от Запада.Обща риторикаЮжноамериканските лидери бяха принудени да платят за обещаните изгодни договори с твърде резки външнополитически изявления. За да зарадват новите си приятели, президентите на латиноамериканските страни подписаха Декларацията от Бразилия, в която се критикуват Израел, политиката на САЩ в Близкия изток и санкциите срещу Сирия. Те поискаха от Израел да освободи всички окупирани територии и да се върне към границите от 1967 г., а от САЩ - да отменят антисирийските санкции.Освен това в заключителната декларация се казва, че съпротивата срещу чуждестранната окупация в съответствие с принципите на международното право е законна. Тази формулировка може да се смята за арабско-латиноамерикански отговор на решението на Вашингтон да включи групировките Хамас и Хизбула в списъците на терористичните организации. Наред с това Бразилия настоя близкоизточният квартет, изпълняващ посреднически функции при преговорите в региона, да прерасне в квинтет. Тоест да участва самостоятелно в мирния процес наред със САЩ, Русия, Европейския съюз и ООН.Общи символиУчастниците в конференцията в Бразилия я определят като безпрецедентно събитие. Те все още не са се договорили за създаването на собствена организация, но вече имат основа за обединение. Основна тема на разговорите по време на срещата беше ограничаването на американското влияние и противодействието на експанзията на Вашингтон. Тонът беше даден от един от най-ярките противници на Америка в света - президента на Венецуела Уго Чавес. Той обаче не срещна възражение и от новия проамерикански управник на Ирак Джелал Талабани. Нещо повече, Талабани заяви от трибуната, че на всеки загинал в родината му американец се падат 300 убити невинни иракчани.Държавите участнички на конференцията в Бразилия вече се договориха да продължат антиамериканската интеграция. След две години трябва да се състои среща на външните министри в Аржентина, а след това - втора конференция в Мароко. Предвид факта, че през следващите години американската администрация ще задейства своята програма за енергийна безопасност, твърде вероятно е да възникне протестно движение за нефтена необвързаност. Тъкмо така нарече бразилския форум телевизионният канал Ал Джазира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във