Банкеръ Weekly

Съдби

НОВОТО ЛИЦЕ НА ЛЕКАТА АТЛЕТИКА

С финала на веригата Гран при в Монако приключи вероятно най-уникалният сезон в историята на леката атлетика. Уникален най-малкото защото преди година никой не би могъл да предскаже какво ще се случи и кои ще са главните герои в него. Спомнете си само как преди единайсет месеца московчани гледаха със снизходителни усмивки слабоизвестния американски спринтьор Джъстин Гатлин, който за всеобщо удивление спечели турнира Moscow Challenge и половин милион долара в добавка. Издокаран в царската мантия и шапка на Василий Мономах, тъмнокожият американец изглеждаше просто нелепо, докато уверяваше, че ще се бори за медал и на олимпиадата в Атина. По онова време той бе едва пети в националната ранглиста на САЩ и дори самото му участие на игрите изглеждаше, меко казано, съмнително. Журналистите в залата за пресконференции се подсмихваха, докато го слушаха. Няколко месеца по-късно Гатлин не само отиде до Атина, но и спечели титлата в стоте метра, най-атрактивната спортна дисциплина в света. И това бе само една от десетките подобни изненади през сезона. Да вземем примерно спринта при жените. На кого залагаха специалистите през пролетта: на САЩ, Ямайка, Бахамите, Франция, в краен случай - на бившата световна шампионка Жана Блок от Украйна. Вместо това атинското злато бе спечелено от един старшина от беларуската армияна име Юлия Нестеренко. При завръщането си в Минск младата жена получи Ордена за мъжество - трета степен, и в добавка към него - дълго чаканите офицерски пагони. В женското бягане на 400 м с препятствия уж имаше само три фаворитки - австралийката Джина Питман, руската рекордьорка Юлия Печьонкина и американката Сандра Гловър. Изглеждаше невероятно някоя друга да се намеси в борбата. А олимпийска шампионка ненадейно стана гъркинята Фани Халкиа. При мъжете хърделисти американецът Алън Джонсън изглеждаше непобедим. На игрите обаче той бе победен, и то от най-неочаквания човек - китаеца Лю Сян, представител на школа, която до този миг нямаше никакви успехи не само в бягането, но и в мъжката лека атлетика изобщо. Сензации имаше и в турнирите за Златната лига - кой би могъл да предположи, че удивителният шведски скачач Кристиян Олсон ще трябва да подели суперпремията от 1 млн. щ. долара с Тоник Дарлин-Уилямс, скромна бегачка от Бахамите, която до тази година не беше печелила нито едно сериозно състезание? Да не говорим пък какви необичайни имена оглавяват световната ранлиста в стометровия спринт - българката Ивет Лалова при жените и новата звезда на Ямайка Асафа Пауъл - при мъжете. Лалова и Пауъл прекрасно олицетворяват масовата тенденция към подмладяване в леката атлетика. Никак не е случайно, че и наградите Атлет на годината отидоха у 22-годишния Кенениса Бекеле и с два месеца по-младата Елена Исинбаева. При това признанието бе напълно заслужено. Кандидати за него имаше много, но никой не би могъл да се мери с трите подобрени световни рекорда на кениеца и с рекордните девет на руската състезателка по овчарски скок. С Бекеле и Исинбаева е свързана и другата гореща тема от отминалия сезон - явната промяна в интересите на публиката. Така например при мъжете открай време най-атрактивната дисциплина си е стометровият спринт. В последно време обаче интересът към него спадна значително - дали заради затегнатия допингконтрол и свързаните с него по-слаби резултати, или просто защото вече няма фигури от ранга на Карл Люис и Бен Джонсън, не е ясно, но тенденцията е факт. Вместо това изведнъж в хит се превърнаха бяганията на средни дистанции. В Атина най-вълнуващата гледка бе надпреварата между Кенениса Бекеле и Хишам Ел-Геруж на 5000 метра. Ел-Геруж я спечели само с две десети от секундата. Догодина на световното първенство в Хелзинки дисциплината обещава да е още по-интересна, защото към двамата африканци ще се присъедини и новоизпеченият азиатец Саиф Саид Шахин. Някогашният кенийски гражданин Стивън Чероно склони да приеме това име и катарския паспорт срещу приличната сума от 1 млн. щ. долара и сега няма търпение да изтече наложеното му наказание. Също такъв бум има и в зрителския интерес към женския овчарски скок. Само допреди четири-пет години никой не обръщаше внимание на сравнително новата дисциплина, а състезателките изглеждаха за повечето хора просто лоша пародия на Сергей Бубка. Постепенно обаче двубоите между американката Драгила и рускинята Феофанова посъбраха сериозна аудитория. А с появата на феноменалната Исинбаева трибуните край сектора за овчарски скок взеха да се препълват. В Атина шейсет хиляди души останаха до след полунощ на стадиона, за да видят как тя подобрява поредния си световен рекорд. Елена напомня за великия Бубка и по комерсиалния си подход - макар да се говори, че на тренировки тя е скачала по 12-13 сантиметра над световния рекорд, рускинята внимава да го подобрява само с по един. Логично, защото за всяка поправка тя печели по 50 хиляди евро премия. Имам още десетина сантиметра, за да забогатея, чистосърдечно си призна Исинбаева пред Би Би Си.Покрай приятните събития в атлетиката обаче през 2004-а се случиха и доста неприятни. Особено около борбата с допинга. Въпреки многобройните и шумни допингскандали в предишните години шефовете на Международната лекоатлетическа федерация (IAAF) продължаваха да уверяват, че техният спорт е един от най-чистите. Те се позоваваха на сухите цифри - през 2002-ра например едва 2.85% от направените допингтестове на атлети са били положителни, а през 2003-а - само 1.23 процента. Прекрасни показатели в сравнение със спортове като вдигането на тежести или шосейното колоездене. Но изминалият сезон разби на пух и прах всички подобни сметки. Първо дойде аферата с калифорнийската допинглаборатория BALCO, заради която в Атина не дойде половината лекоатлетически тим на САЩ. После - нашумелият случай с гръцките атлети Кедерис и Тану, които не се явиха на допингтестове и бяха извадени от игрите. И накрая - ред атлети бяха изловени със стимуланти на самата олимпиада, включително и трима шампиони - Ирина Коржаненко, Роберт Фазекаш и Адриан Ануш. Да не говорим за съмненията около споменатата Юлия Нестеренко. През септември изведнъж се оказа, че настоящата най-бърза жена в света е избягала от допингпроба още преди две години, но по някаква мистериозна причина не е била наказана. Тепърва IAAF трябва да разгледа случая, който оставя на четвъртата от Атина Ивет Лалова надеждата за бронзов медал. Но големият проблем, който трябва да решат в леката атлетика, е не съдбата на младши лейтенант Нестеренко, а бъдещето на борбата с допинга. Годишно IAAF заделя за нея по 2 млн. долара, само че засега особен ефект от това не се забелязва. Въпросът е какво трябва да се промени: цифрата или методът?

Facebook logo
Бъдете с нас и във