Банкеръ Weekly

Съдби

НОВОТО ЛИЦЕ НА АУКЦИОННА КЪЩА ФИЛИПС

Първата работа на всеки новоизлюпен шеф на изпаднала в беда компания е да надене маската на безграничен оптимизъм и увереност в бъдещето. Ето защо и Луиз Блуин Макбейн, генерална изпълнителна директорка на известната аукционна къща Филипс, де Пюри енд Люксембург (Phillips, de Pury Luxembourg), все още не се е уморила да споделя своите планове с артжурналисти от всякакъв ранг. Госпожица Макбейн заема високия управленски пост през февруари 2002 г. в особено труден момент, когато третият между водещите търговци на изкуство и ценни предмети в света току-що е загубил своя основен финансов поддръжник - Бернар Арно, президент на френския конгломерат за производство и продажба на луксозни стоки LVMH (Moet Hennesey-Louis Vuitton). През последните години аукционната къща Филипс хвърля няколко милиона долара в безуспешни опити да отнеме лидерските позиции на Сотбис (Sotheby's) и Кристис (Christies's), но глобалната икономическа депресия не отминава и без това податливия на инфлация бизнес с произведения на изкуството.Базираната в Ню Йорк аукционна къща е на важен кръстопът, а Луиз Макбейн ще трябва да се справи с кризисната ситуация без помощта на стабилните финансови партньори, на които разчиташе нейната предшественичка Ан Съдърленд Фукс. Луиз Макбейн е все още малко познато лице в изолирания свят на търговията с произведения на изкуството. В продължение на десет години тя работи като инвестиционен банкер. През 1987 г. обаче, заедно с бившия си съпруг Джон Макбейн, Луиз основава компанията Хебдо Маг (Hebdo Mag) със седалище в Монреал. По-късно дружеството се разраства и се преименува в Трейдър.ком (Trader.com) - базиран в Холандия прекупвач на специализирани реклами, чиито общи приходи за 2001 г. възлизат на 179 хил. щ. долара. Джон Макбейн остава президент и главен управителен директор на компанията, но Луиз се насочва към друга сфера. Злите езици твърдят, че ключът към нейната стремителна кариера във Филипс са не само личните средства, инвестирани в голямата аукционна къща, но и любовната й връзка със Симон де Пюри, председател на борда на директорите на компанията. Ето защо мнозина приемат скептично избора на канадката за нов кормчия на къщата, въпреки енергията и желанието за промени, които Луиз демонстрира.Всъщност основният въпрос, на който новата изпълнителна директорка трябва да отговори категорично, е дали светът има нужда от трета аукционна къща от най-висока класа. Напоследък правилният отговор изглежда по-скоро отрицателен.През февруари Бернар Арно продаде своя мажоритарен дял в компанията на останалите двама собственици - де Пюри и Даниела Люксембург. Пред пресата Луиз Макбейн обясни, че това става не защото Арно е разочарован от резултатите на Филипс, а за да се съсредоточи върху проблемите, които среща модният бизнес на LVMH. Действително на 8 март компанията за луксозни стоки обяви, че нетните й печалби за 2001 г. възлизат на 10 млн. евро (8.8 млн. щ. долара) и са с цели 99% по-ниски от печалбите през 2000 година (722 млн. евро). И все пак Арно явно е започнал да се съмнява, че Филипс изобщо някога ще започне да доминира над останалите аукционни къщи. Когато през 1999 г. французинът купува компанията, той възнамерява да я превърне от дребен играч в глобален фактор на пазара с произведения на изкуството. В един момент целта изглежда близка, особено когато през 2001 г. се разразява скандалът за уговаряне на фиксирани цени между Сотбис и Кристис (в. БАНКЕРЪ проследи аферата в бр. 12, 18 и 48 от 2001 година). Но дори и след като Алфред Таубман, председател на борда на директорите на Сотбис, е осъден, позициите на двата световни кита са само слабо разклатени. И когато Арно осъзнава, че товари парите в пробит кораб, той решава да се оттегли.Под ръководството на Луиз Макбейн Филипс полека-лека отстъпва от арената на големите играчи и се пренасочва към по-малко бляскавите, но по-доходни търгове от средна класа. Ние възприехме нова стратегия - обяви Макбейн - и вече не се състезаваме със Сотбис и Кристис. Новата шефка на Филипс съобщи, че компанията отваря втори офис в Ню Йорк, но в долен Манхатън, далеч от изисканите салони на старите си съперници. Аукционната къща ще се съсредоточи върху съвременното изкуство и търговията с мебели и сребро, която не е разрешена в Сотбис и Кристис. Макбейн допълва, че ще бъде разработена и нова служба за обучаване на неопитни колекционери. С други думи, Филипс се насочва към по-младите и по-малко платежоспособни купувачи, а това може да се окаже успешен ход. Действително при търговете от най-висока класа възможностите за печалби на аукционната къща са почти никакви, докато средната класа е призната за меда и маслото в търговията с произведения на изкуството. Водещите аукционните къщи осъзнават този факт, но в името на вековния си престиж са принудени да се разграничават от по-посредствените търгове. Разбира се, Филипс няма напълно да изостави сделките за десетки милиони долари. Ние продължаваме да реинвестираме в развиването на нашия бизнес и инфраструктура - твърди Макбейн. - Но за разлика от Сотбис или Кристис имаме по-скромни претенции - обитаваме сгради под наем например. Все още не е ясно дали новата мениджърска стратегия на Луиз Макбейн ще се окаже успешна. Но това е твърде вероятно, ако тя съумее да задържи разходите ниски, да предлага качествени произведения на изкуството и да привлече млади, но склонни към големи покупки, клиенти. Все пак не трябва да се забравя, че Арно тихомълком запази 25% от своите акции в аукционната къща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във