Банкеръ Weekly

Съдби

НОВИТЕ ОЛИГАРСИ НА РУСИЯ

Името на Андрей Мелниченко е все още малко познато в Русия, въпреки че неговата групировка от компании в областта на въгледобива и в производството на стоманени тръбопроводи и на изкуствени торове е сред най-големите в страната. Той оценява брутните активи на банката си - Акционерна търговска банка Московский деловой мир (банка МДМ) на 1.5 млрд. щ. долара. През октомври 2000 г. е избран за най-добър мениджър на Русия в областта на финансите от известния руски бизнесседмичник Компания. През декември същата година става лауреат на конкурса Ръководител на годината, проведен от Института по икономически стратегии и списание Икономически стратегии, за превръщането на банка МДМ в крупна универсална институция. Напоследък пък едно руско списание го класира на 17-о място сред най-влиятелните бизнесмени в страната. При това на 8 март Мелниченко навърши едва 30 години. За разлика от първите руски олигарси от средата на 90-те години на ХХ век, които освен за лично обогатяване се бореха и за политическа власт, Мелниченко и другите магнати от неговото поколение са по-тихи и по-пресметливи. И, което е най-важното - те отделят повече време за бизнеса си.През 90-те години на ХХ век мнозина в Русия направиха състояние от приватизационни сделки и от незаконно присвояване на държавни средства. Днес обаче предприемачите трябва да създават или да модернизират реален бизнес, за да имат успех. Те вкараха в релси големи и запуснати индустриални сфери от съветско време, каквито са производството на алуминий и на коли. Само преди шест-седем години тези сектори изглеждаха архаични и криминализирани и като че извън възможността да бъдат спасени. Девалвацията на рублата през 1998 г. бе техният шанс. Ниската цена на валутата означаваше тлъсти печалби дори от нископроизводителни активи. Когато днес руските магнати от новото поколение имат нужда от нови заеми или от сигурно място за влагане на парите си, те обикновено търсят Мелниченко и неговата банка МДМ Сред основните клиенти на финансовокредитната институция са компанията Сибирски алуминий, контролирана от Олег Дерипаска и Роман Абрамович, нефтената групировка Сибнефт, част от която е собственост на Абрамович, и Евраз Холдинг - стоманодобивна групировка, контролирана от Александър Абрамов.Тридесет и четири годишният Дерипаска - директор на банка МДМ до миналата година, е състудент и близък приятел на Мелниченко от Московския държавен университет. По онова време (преди десетина години) Мелниченко отваря чейнджбюро, което ръководи от спалнята си. По-късно, през декември 1993 г. то прераства в банка МДМ. Пълен банков лиценз тя получава през декември 1997 година. Практичният Дерипаска пък постепенно увеличава вложенията си в местни групировки. Той вече държи над 70% от елитната руска алуминиева компания Сибирски алуминий, от втория по големина автомобилостроител на Русия и е собственик на 50% от акциите на заводите, произвеждащи автобуси. Амбициите на Дерипаска от самото начало гарантират на банка МДМ поне един крупен клиент в негово лице. А вероятно именно той е привлякъл и останалите, между които Искандер Махмудов - краля на руската медна индустрия. Махмудов купува дял от МДМ малко след основаването й, който по-късно продава.Истинското кръщение на банка МДМ обаче става по време на руската финансова криза от август 1998 година. Подобно на повечето банки преди пазарния крах тя служи главно за посредник на акционерите си и на свързаните с нея структури при частни операции на руския междубанков валутен пазар и на пазара за ДЦК. През пролетта на 1998 г. обаче Мелниченко решава, че руският кабинет едва ли ще съумее да продължи обслужването на купищата краткосрочни ДЦК, деноминирани в рубли. Той ликвидира инвестициите на МДМ в правителствени облигации и скъсява позицията на банката в местна валута, като сключва големи форурдни контракти за покупка на щатски долари. Мелниченко определено оценява правилно пазара, застраховайки се и срещу просрочване на плащанията по местни ДЦК, и срещу обезценяване на рублата. Но дори неговият краен песимизъм не успява да прозре истинския размер на погрома - едновременно прекратяване на обслужването на правителствения дълг и девалвация на руската валута. Фаталната комбинация води до фалит много от партньорите по форуърдните контракти на МДМ и банката е принудена да задели провизии за почти 200 млн. щ. долара несъбираеми вземания. Конкурентите на МДМ обаче почти изчезват и през 1999 г. брутните активи на банката нарастват четири пъти, а в края на 2000 г. се удвояват и достигат 985 млн. щ. долара. Кризата принуждава давещите се руски банки и техните акционери да продадат каквото могат срещу налични пари. А Мелниченко и неговият партньор в МДМ - Сергей Попов, съзират в това своя шанс. Именно тогава се ражда групировката МДМсвоеобразна смесица от вложения в производство на стоманени тръбопроводи, машиностроителни предприятия, изкуствени торове, химикали и добив на въглища. Днес Мелниченко иска да направи структурата на групировката по-логична и да я разграничи от банка МДМ. Това означава създаването на компания за централно управление и евентуалното привличане на нови инвеститори - доста по-лесна задача в момент, когато частни инвестиционни фондове започват да обръщат сериозно внимание на руската индустрия. В период от две до три години Мелниченко със сигурност ще продаде някои придобивки на групировката МДМ и ще прибере печалбата. Единствено компаниите от въгледобива той оценява като дълготрайни инвестиции. Мелниченко твърди, че дейността на банка МДМ е напълно независима от едноименната групировка. Но поуките от миналото са прекалено пресни в спомените на кредитори и вложители, макар и само като теоретична възможност банката да осигурява евтини финансови средства на компаниите от групировката МДМ. В интервю за медиите Мелниченко заяви, че тези фирми нямат право да теглят кредити, чиято стойност надвишава 5% от банковите активи. Освен това банката има дребни акционери, които могат да се противопоставят на обвързано финансиране на индустриални компании. Друг повод за безпокойство е, че кредитният портфейл на банка МДМ може де се окаже насочен не към структурите от групировката , а към други ключови потребители - примерно Сибирски алуминий или Сибнефт. Последната публикувана финансова информация за сметките на банката е за 2000 г. и показва, че тя е отпуснала кредити в размер на 505 млн. щ. долара. Осем длъжници са получили 70% от сумата. А един от тях (името не е цитирано, но вероятно става дума за Сибирски алуминиий) е взел 30% от общия размер на заемите. На тези тревоги Мелниченко отговаря, че днес бизнесът на банка МДМ се е разраснал и в списъка на най-големите й клиенти личат имената на първокласни компании като най-големия руски производител на нефт Лукойл и държавния газов монополист Газпром. Лукойл дори е станал по-голям потребител на банкови услуги от Сибнефт.Банка МДМ започва да се ориентира и към фирми с държавно участие от отбранителната индустрия и от ядрения сектор. Опитите да привлече повече бизнес от агенциите, свързани с руското министерство по атомна енергия обаче,изправи банка МДМ срещу Алфа Банк друга частна банка, обслужваща ядрения сектор. Битката бе ожесточена. Като прозападна финансовокредитна институция, свързана с различни индустриални конгломерати, Алфа в много отношения е именно това, в което Мелниченко се опитва да превърне своята МДМ. Освен това Алфа е и почти два пъти по-голяма от банка МДМ. Тогава Мелниченко опитва друга маневра - да купи Конверсбанк, която е в близки отношения с руското Министерство по атомна енергия. МДМ получава контрол върху 51% от акциите на Конверсбанк, но Алфа става собственик на миноритарен дял от нея. По оценка на банкови анализатори, ситуацията е патова, а резултатът е, че Конверсбанк постепенно губи клиенти и пазарна стойност. Мелниченко, който определя спора като идиотски и като същинска война, със сигурност ще си отдъхне, когато битката приключи. Една от целите на Мелниченко е да се дистанцира от оперативното ръководство на МДМ, за да се съсредоточи върху стратегията на банката. Той остана управител на борда, но през февруари назначи своя заместник Владимир Рашевски за главен изпълнителен директор. Що се отнася до бъдещите му планове, 30-годишният магнат дава двусмислен, но оптимистичен отговор: Бизнесът ще се разраства - коментира той. - Не виждам специална причина да сложа край.

Facebook logo
Бъдете с нас и във