Банкеръ Weekly

Съдби

НОВИТЕ НАДЕЖДИ И СТАРИТЕ МЪКИ НА ЧАСТНИТЕ ТЕАТРИ

Злополучната театрална реформа и многобройните безработни артисти са само част от онова, което сполетя българския театър по време на т. нар преход. Една от изненадите на прехода в тази област бе създаването на голям брой частни театри. След падането на комунизма много актьори и режисьори се втурнаха да организират свои трупи. Финансовите неволи обаче принудиха голяма част от тях да прекратят дейността си. Въпреки това в момента броят на частните театри у нас е доста внушителен. В регистрите на Националния център за театър (НЦТ) към Министерството на културата фигурират 190 частни театрални формации, научи БАНКЕРЪ. Във ведомството обаче не знаят колко от тях все още правят нещо, тъй като повечето трупи не работят постоянно и нямат собствени сгради. Един от постоянно действащите частни театри у нас е Улицата Той е създаден през 1989 г. от Теди Москов и е сред първите подобни организации у нас. Оцеляхме толкова време преди всичко заради голямата посещаемост на нашите спектакли, обясни за БАНКЕРЪ Москов. Например вече 10 години трупата привлича многобройна публика с пиесата си Мармалад. Театърът се финансира главно от приходите от билетите за представленията и от копродукции с държавните театри. В момента работи с Театъра на армията, с който си разделя разноските и приходите от съвместните спектакли. Не е лесно да имаш частен театър, но рискът е интересен, доверява Москов. Друг стар и известен частен театър, но куклен, у нас е Ателие 313. Той се намира в кв. Красна поляна, а негов художествен ръководител е режисьорът Петър Пашов. Всяка година трупата прави по две нови пиеси и често участва в национални и международни театрални фестивали. Повечето спектакли на формацията се финансират от Националния център за театър към Министерството на културата. Впрочем създаването на куклено представление е доста скъпо начинание. Един добре организиран спектакъл излиза средно около 12 хил. лева. Ако в него са включени електронно осветление и прожекции, стойността му може да достигне 60 хил. лева. Цените на куклите пък вървят между 50 и 300 евро. Много частни куклени формации оцеляват благодарение на представленията, които правят в детските градини и училищата. Тук е мястото да се отбележи, че у нас няма институция, която да преценява кои спектакли могат да се показват в учебни заведения. Развива се и една интересна форма на бизнес - за да играят в дадено училище, трупите дават на неговия директор процент от печалбата на пиесите си. Куриозът е, че известните театрални формации, печелещи награди на престижни международни фестивали, рядко изнасят представления в учебните заведения. Този пазар по-скоро е завладян от трупи, които предлагат спектакли с ниско качество и билети на по-евтини цени. На този фон редно е да се отбележи, че в почти всички европейски страни качеството на пиесите, поставяни в учебните заведения, строго се контролира. Сред известните частни театри у нас е Галерия, който се намира на бул. Витоша №15. Залата му разполага със 100 места и е безвъзмездно предоставена за представления от община Триадица. В него играят актьорите Коста Цонев, Петя Силянова, Ева Волицер и др. Трупата се издържа преди всичко от спонсорство. Малко по-нов е театър Провокация на актьора Петър Райжеков. Той се намира в читалище Славянска беседа, салонът има 170 места. На сцената му досега са поставяни пиесите Пеперудите са свободни от Леонард Греш, Изкушения от Елин Пелин, Три стъпки преди края от Карой Сакони и др. Тук се провеждат също и концерти, поетични вечери, представят се книги. Някои частни трупи, за да се издържат, организират театрални курсове. Такава е формацията Свободен театър, която има школа за обучение на деца и юноши. Тя се помещава в сградата на Дома на културата в община Средец, а нейните спектакли са печелили редица награди на международни и български фестивали. Ръководителите на частните театрални трупи са единодушни, че държавата не отпуска достатъчно пари за сценично изкуство Институциите, в които те могат да кандидатстват за финансиране, са много малко. Една от тях е Националният център за театър към Министерството на културата, който провежда конкурсни сесии за субсидиране на проекти всяка година. По време на последната си сесия през април 2004 г. ведомството е финансирало 40 проекта на обща стойност 106 хил. лева. Осемнадесет от тях са били на частни трупи, а 22 - на държавни театри. Впрочем процедурите по отпускането на средства от центъра никак не са лесни. Кандидатите трябва да представят акт за учредяване, свидетелство за съдимост на директора си, подробно описание на проекта, както и да внесат 1% от стойността му. Интересно е, че ако формацията не спечели субсидия, внесената от нея сума не се възстановява. Едно от условията за кандидатстване е трупата да бъде регистрирана в НЦТ. За тази цел тя трябва да брои от 20 до 40 лв. в зависимост от срока, за който иска да се регистрира. Най-често центърът отпуска от 3 до 5 хил. лв. за реализацията на един проект, обясни за БАНКЕРЪ директорът на ведомството Красимира Филипова. Тези пари обаче са крайно недостатъчни за създаването на представление. Организацията на един спектакъл обикновено струва между 5 и 60 хил. лв. в зависимост от неговата пищност. Малка подробност е, че всяко следващо представяне на пиесата пред публика също изисква средства - за осветление, парно, за наем на залата, хонорари на актьорите... Някои български и чуждестранни фондации също правят конкурси за финансиране на частни театрални трупи. Една от тях е Национален фонд Култура, който дава 80% от стойността на театралния проект. През последните години фондовете Прохелвеция и Сорос пък финансират театрални прояви изключително рядко. Те отпускат средства главно за участия в международни фестивали, а субсидиите им не надвишават 10 хил. лв. за едно представление. Хората на сценичното изкуство смятат, че приемането на Закона за меценатството ще реши до голяма степен финансовите проблеми на частните и държавните театри. Наскоро партия Новото време заяви, че изготвя такъв законопроект. Той предвижда данъчни облекчения за хора, които финансират културни прояви. Ще бъде организирано и културно тото. Близо 50% от печалбата му ще бъде вложена в развитието на културата. Една от идеите на законопроекта е да се въведат строги мерки за контрол на предоставените от меценатите средства. Ще бъде учредена и годишна държавна награда, която ще се връчва на спонсора, дал най-голяма безвъзмездна помощ през годината. Впрочем подобни закони отдавна съществуват в повечето европейски страни. Там повечето театрални трупи са частни, но голяма част от издръжката им се осигурява от държавни институции. Те се финансират, както от държавата и града, в който се намират, така и от мощни финансови организации. В Испания например жилищно-спестовните каси са сред най-големите спонсори на театралните трупи. Те имат и собствени културни домове, които организират безплатни спектакли за зрителите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във