Банкеръ Weekly

Съдби

НОВИТЕ ЛИЦА И СТАРИТЕ МЪКИ НА КУЛТУРАТА

Десетият министър на културата след 10 ноември 1989 г. Божидар Абрашев бе избран по толкова неведоми критерии, колкото и предходниците му. Не че липсваха публични изявления на хора, винаги готови да предложат услугите си на управляващите, независимо кои са те. Не че го нямаше и познатото гадаене по медии и кафенета, че и лобиране за тоя или оня. Какво му е специалното на това кресло, та винаги толкова страсти са се разгорели около него, не е ясно, но така преди четири години изгря и звездата на арх. Емма Москова, препоръчана, както се говори, от Димитър Коруджиев.
Четиригодишното пребиваване на г-жа Москова на бул. Стамболийски бе белязано от чиновническа безличност и услужливост към възгледите на по-големите началници. Основният патос на нейното министерстване бе центриран в законодателните предложения, мотивирани не толкова от реалната им обществена потребност, колкото от желанието да се изпълни насрещният план, спуснат ни от ЕС за синхронизиране с европейското законодателство. Крайният резултат е повече от посредствен: един повърхностен и противоречащ си Закон за закрила на културата, който и самата г-жа Москова призна за кратковременен; един провален след първо четене Закон за музеите, който хитровато (но не чак дотам) трябваше да регламентира и въпросите за културните паметници; един урбулешки придвижен в последния момент проектозакон за киното, който имаше характер повече на договор с финансовото министерство, отколкото на нормативен акт, целящ да закърпи крилцата на десетата муза. Толкоз!
Реформата в структурирането на културния живот в страната стигна до първата крачка - обособяването на различни театрални сцени, създаването на оперно-филхармонични дружества, на областни музеи и пр. - и се отказа да продължи по-нататък. В отделните центрове - за киното, за музиката и танца, за книгата... - работата вървеше мудно, неритмично, със спорадични импулси и с неизменни скандали. Дори сферата, която професионално е най-близка до интересите на г-жа Москова - паметниците на културата от световно и национално значение, може да се похвали единствено с чиновнически облаги за Националния институт за паметниците на културата (НИПК) и няколко шумно обсъждани и сериозни като капиталовложения акции, но с показно-декоративен характер. Упорито се говори, че част от тези солидни средства - за витрините на новия Исторически музей, за позлатяването на кубетата на храма Св. Александър Невски и др. са се поразсеяли тук и там, но това е труднодоказуемо.
За сметка на тази инертност министър Москова успя да стори буквално невъзможното в миналия парламент - да настрои Комисията по културата при НС срещу себе си и силно да подцени ролята на лобистите в събранието. Стигна се дотам, че депутати от парламентарната група на ОДС започнаха да спъват - не без сериозни аргументи - законодателната самодейност на г-жа Москова. Членовете на комисията от БСП тихо кротуваха, а в дните за петъчен парламентарен контрол пласираха (основно чрез Иво Атанасов) безобидни и периферни въпроси, позволяващи на Емма Москова да разгъне своето безспорно красноречие.
Преди седмица Стефан Данаилов, новият председател на Комисията по култура (отделена вече от медиите), публично огласи първоначалните си ад хок приоритети - доработване и приемане на закон за киното, специален закон (с помощта на другите комисии в парламента) за преференциите и облекченията за спонсорите на културата, по-голямо внимание към културно-историческите ни паметници като възможност те да се превърнат в обект на туризма, директен финансов контрол върху националните културни институти. Явно е, че актьорът добре различава по-големите масиви в релефа на културата, но дали ще различи детайлите от високата си наблюдателница? А сред тези детайли е взаимодействието с изпълнителната власт, отсъствието на реален културен пазар в България, липсата на глобална държавна философия за развитието на културата... Много важно е да се потърсят нови възможности за финансиране, тъй като повече пари от държавната хазна трудно ще бъдат отпуснати.
Все пак и г-н Абрашев като министър на културата, и г-н Данаилов като председател на едноименната комисия в НС, сигурно си дават сметка, че основната им задача е да регламентират пазара на изкуството. Предишното правителство и неговата културна политика оставиха културата и изкуството сами да воюват за създаването на пазар и да оцеляват в него според закона на джунглата. Философията бе - пазарът регулира всичко, но в частта за културата подобни универсални виждания са неверни и целият световен опит сочи точно това. Новият кабинет ще трябва да структурира този пазар и да му предложи законова рамка, като при това посочи и обоснове публично своите приоритети в този сегмент.
Божидар Абрашев ще има и още един сериозен проблем. Министерството, което оглавява, се слави като спокойно, злачно пристанище, където тихо и кротко живуркат хора още от времето на министър Георги Йорданов. Както и партийни назначенци от по-скорошно време. Някои от тях са добронамерени, че и компетентни, но други са склонни да минират по-радикалните идеи и мерки. А такива ще са необходими, и то бързо. В противен случай и новият министър няма да успее да облекчи поне някои от старите мъки на българската култура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във