Банкеръ Weekly

Съдби

НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦСКА

С назначаването на Ферарио Спасов собственикът на отбора прескочи змиите в Борисовата градинаГолямото опасение на червените фенове при стъпването на Васил Божков в ЦСКА преди четири години бе, че бизнесменът се интересува повече от позициите в обществото, които му дава този пост, отколкото от самия футбол. Последните рокади в армейския клуб доказаха точно обратното - президентът може и да не е изцяло посветен на спорта, но в никакъв случай не страда от липса на амбиции. Очакваната изненадаОтстраняването на Александър Станков и Стойчо Младенов от властта в отбора в никакъв случай не е неочаквано. Мнозина биха казали, че моментът е зле избран - само седмица преди старта на шампионата, който за червените започва с три съдбовни мача (Нафтекс, Славия и Литекс). При всички положения обаче този вариант е за предпочитане пред досегашната система на армейците да правят промени само след фатален провал. Колкото до упреците, че на Станков не е бил даден шанс, те се разминават с истината, и то от разстояние. Вярно е, че през зимната подготовка нямаше как да бъдат пропуснати точки и загубени важни мачове, но досегашният треньор успя да постигне нещо друго, не по-малко вредно за клуба - чрез серия от дребни скандали, станали всеобщо достояние, създаде убеждението, че в ЦСКА атмосферата е напълно отровена. Впрочем равна заслуга за това има и вечният му съперник Младенов. Шегите на Станков на прощаване и спокойното поведение на иначе холеричния Стойчо недвусмислено показват, че двамата отдавна са знаели каква ще е съдбата им. За същото говореха и нервните им изблици в последно време. Очевидно бе, че двойнствената структура на властта в отбора бе временен вариант, предпочетен пред рисковете от внезапни цялостни промени. След безобразията от последния месец (публични скандали между треньор и футболисти, между треньор и помощници, между треньор и мениджър, обидни резултати в контроли срещу аматьори) явно тези рискове са се сторили на собственика по-малки от евентуално ново отлагане. А бялото знаме, което подчинените на Божков най-сетне размахаха по случая Лима и Соуза, окончателно го е тласнало към решителни действия. Почти сензацияКолкото раздялата с досегашните треньор и мениджър бе очаквана, толкова изборът на техен наследник клони към сензацията. В часовете след оставката на Станков (оставка само в интерес на медийното благоприличие, а всъщност - най-тривиално уволнение) из Борисовата градина се подмятаха поне десетина имена за още топлия му стол. И в най-развинтената запалянковска фантазия обаче едва ли се е мяркало името на Ферарио Спасов. На треньора, влязъл във футболната история с най-разгромната победа над ЦСКА (онова загадъчно 8:0 през 1998-а). На бившия съученик и близък приятел на Гриша Ганчев. И накрая - на човека, от когото след провала срещу скромния Зимбру бе снето всякакво доверие. Това е лично решение на г-н Божков, съобщи лаконично Стефан Орманджиев, досегашният ръководен фактор на Българска армия. Мотивите за това лично решение изглеждат ясни - президентът иска да прескочи средите на червените легенди и функционери, които отдавна са обгърнали клуба като някакво паразитно гъбично образувание. Става дума за същите змии, които навремето прогониха от Борисовата градина Георги Василев. От Гочето насам тези среди владееха напълно ЦСКА, а единствените външни за тях треньори - италианците Катуци и Симони - с мъка издържаха по няколко месеца. Принадлежността към червената общност е предимство и в очите на привържениците, но напоследък все по-често изникваше въпросът дали голове отпреди четвърт век (при Младенов) или името на бащата (при Станков) са достатъчен актив за треньорския пост. Очевидно отговорът е отрицателен. Ученикът на ХицфелдСамият Ферарио си дава сметка с какво се захваща. Очаквам настроения срещу мен в ЦСКА, призна той още на първата си пресконференция. Вероятно опасенията му визират не само червеното обкръжение на клуба, но и самите футболисти, много от които са обвързани с Младенов и с близки до него мениджъри. Но Спасов разполага с нужния мощен гръб, за да се справи с това (... лично решение на г-н Божков!), а и с още нещо, което толкова очебийно липсваше на Станков - търпение и умение да работи с хората. Някои от крайните ултраси сигурно ще проявят известна враждебност към външния за клуба човек, само че за компенсация той ще получи пълната подкрепа на нормалните, разумните привърженици, които най-после има върху кого да съсредоточат надеждите си. Освен това, макар и още млад (на 41), Спасов е треньор със солиден опит и с прилични успехи - и у дома, и в европейските турнири. А шестмесечната му специализация в Байерн на Отмар Хицфелд го прави и един от най-модерно мислещите футболни специалисти у нас. Разбира се, прекаленият оптимизъм също не е много уместен. Ферарио заварва един отбор, раздиран от конфликти, чиято селекция и подготовка са правени от други хора. Като изключим голямата покупка Стойко Сакалиев, останалите нови имена в ЦСКА си бяха персонални любимци на предишния треньор и сега е твърде възможно да се окажат излишни. Самият Сакалиев по мистериозен начин пропусна цялата подготовка, а за разрешаването на най-сериозните проблеми от есента - в защитната линия - не бе направено абсолютно нищо. Няма съмнение, че предстои много работа, а сроковете са влудяващо кратки. Ако програмата за пролетния дял предвиждаше по-леко начало за червените, шансовете за втора поредна титла биха изглеждали добри. Но сега неподготвеният отбор на Спасов започва срещу три от петте най-сериозни съперника и рискува да напусне борбата за златото още преди да е влязъл в ритъм. Същевременно Левски и Литекс направиха силни селекции и определено ще са над нивото си от есента, Локомотив и Славия също са в края на една добра подготовка и при всички случаи ще започнат втория дял от шампионата значително по-спокойни от колегите си в Борисовата градина. Синдромът Лима и СоузаДнес можем само да гадаем откъде Божков е получил съвета да ангажира именно Ферарио Спасов. Някои слухове водят към високопоставени чиновници от БФС, други - към негови бизнеспартньори. Този въпрос не е и толкова важен, след като вече има цялостно решение за проблемите в ЦСКА. Но чрез него се стига до друг деликатен момент - естеството на връзките между футболните ръководители на клуба и неговия собственик. В печата напоследък се прокрадна схващането, че Божков е сравнително далече от делата на отбора и не знае какво правят подчинените му със собствените му средства. Тази представа, макар и не напълно погрешна, е в най-добрия случай силно преувеличена. Пресният случай с Лео Лима и Родриго Соуза го потвърждава. Решението на ФИФА, че двамата са свободни да играят за португалския Маритимо, говори не за тъмен заговор срещу ЦСКА, както елементарно заключиха някои колеги, а за нещо съвсем друго - че обвиненията на двамата футболисти са верни и че в действителност не те са подвели клуба, а клубът не е изпълнил задълженията си към тях. Единствено твърденията за неполучени заплати обясняват защо ФИФА, която по правило е винаги на страната на клубовете, този път се произнася в полза на играчите. Тази версия се потвърждава и от още няколко скорошни случая, намекващи за известна оскъдица на финанси в ЦСКА. В навечерието на Нова година няколко водещи играчи намекнаха за бойкот, ако не си получат забавените възнаграждения. Тиаго Силва и Мартин Камбуров, смятани уж за сигурни попълнения, изобщо бяха отписани от плановете за селекция. Единствената скъпа покупка бе Сакалиев, като и за него се говори, че пропуснал първите две седмици от подготовката не заради травма, а защото парите за футболиста още не били преведени на Нафтекс. Всички тези факти бяха изтълкувани от някои хора като ясен знак, че ръководството на ЦСКА не се вълнува от резултатите през пролетта и от съдбата на титлата. Има обаче и далеч по-смислено и просто обяснение. Като във всеки друг бизнес и във футбола вложените средства трябва да са обвързани с някаква възвръщаемост. За българските клубове тази възвръщаемост може да дойде само по два начина: от мач срещу голям европейски отбор или от продажбата на футболисти в чужбина. ЦСКА се размина с първия вариант, като отпадна последователно от Галатасарай и Торпедо, с което зачеркна и доста сериозните летни инвестиции на Божков в двамата бразилци и албанеца Хаджи. Шансът за повторна такава инжекция през зимата бе осуетен от неуспешния опит за продажба на звездата Емил Гъргоров. В обвързването на разходите с приходите няма нищо обидно, макар в последните години в България да свикнахме на друг подход. И в Европа онези, които искат трайно присъствие и многократни успехи, действат по същия принцип. И обратно, тези, които го нарушаваха, сега са в положението на Лацио и Лийдс - вкопчени в ръба на пропастта. Други, като Фиорентина, отдавна вече са на дъното й. В този смисъл посланието на Божков изглежда съвсем ясно: първо работата, после възнаграждението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във