Банкеръ Weekly

Съдби

НОВИЯТ МЕДИЕН ЗАКОН БИЛ ЗАРАДИ РАЙЧО РАЙКОВ?

Доста и специфичен талант се иска с един законопроект да бъде изнервен и държавният глава, и тези, които ще го спазват, и тези, който ще го прилагат, че и депутати от партията, за която се смята, че го предлага. Управляващата коалиция НДСВ-ДПС очевидно притежава този талант. През седмицата авторът на законопроекта за промени в Закона за радио и телевизия Иван Павлов (той все още го нарича проект за законопроект и не го внася официално в парламента) го представи пред колегите си. За най-важните текстове в него БАНКЕРЪ писа преди два месеца. Мнозинството лансира идеята да закрие действащия медиен регулатор - Съвета за електронни медии (СЕМ), да го замени с два нови - един за надзор на държавните, и друг - на частните медии, да намали броя на членовете в тях от девет на седем, като по-малкият брой е за сметка на назначените от президента членове. Техният брой от четири в СЕМ се намалява до два във всеки от бъдещите регулатори. Въвежда се и нова система за избор на генерални директори в БНТ и БНР. Досега те се избираха пряко от СЕМ. Новите текстове предвиждат в бъдеще държавният медиен съвет да избира членовете на управителните съвети на двете институции и да остави на тях правото да изберат помежду си шефа. Още в края на миналата седмица срещу корекциите се изказа президентът Първанов. След него още по-яростно проекта заклеймиха радио- и телевизионните оператори чрез най-мощното си сдружение - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Самият СЕМ логично се присъедини към критиките, изпращайки писмо до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. До критиците на проекта за законопроект неочаквано се нареди и депутатът от управляващото мнозинство Явор Милушев. Според мен предложеният законопроект ще действа до момента на конституирането на различните органи и до назначаването на съответните директори - заяви по време на представянето на законопроекта Милушев.- След това той просто ще престане да действа. Новият закон създава много широки конфликтни зони. Мисля, че след случая Бориславов медиите могат сами да регулират проблеми като този.За вносителя Павлов най-големият проблем засега е да обясни кой и защо иска медийни промени точно сега. Увеличават се слуховете, че натиск оказва ДПС, което желае да види свои хора в управлението на двете държавни медии. Заместник-председателят на комисията по медии Емел Етем призна, че след края на лятната ваканция движението е напомнило на коалиционния си партньор за нуждата от промени в медийното законодателство, но отрече да е имало конкретни инициативи. Въпреки това от управляващата парламентарна група се дочу, че след приемането на корекциите генерален директор на БНТ ще стане Райчо Райков, който в момента е член на СЕМ от парламентарната квота, избран с подкрепата на ДПС. Авторът на промените Павлов поясни, че разделянето на СЕМ на две е негова идея, взаимствана от препоръките на евроексперта д-р Вернер Румхорст, началник на правния отдел към Европейския съюз за радио-телевизионно излъчване. В становището на Румхорст, публикувано в ИНТЕРНЕТ-страницата на медийната комисия, се казва, че законодателят би трябвало сериозно да разгледа създаването на специален надзорен орган за БНТ и БНР. Румхорст споменава, че това е моделът във Великобритания и Германия, но предупреждава българските депутати да се отнасят с предпазливост към него. Препоръката на швейцареца е СЕМ да продължи да надзирава частните оператори, но в жълтия законопроект действащият медиен съвет е заличен напълно. По време на обсъждането председателят на комисията по медии Милена Милотинова допълни, че предложенията за корекции са дошли при нея както от СЕМ, така и от директорите на регионалните радио-телевизионни центрове на БНТ и БНР и от неправителствения сектор в лицето на Медийната обсерватория. Любопитното е, че обсерваторията е единствената неправителствена медийна организация, създадена след парламентарните избори през 2001 година. Членът на СЕМ Мария Стефанова призна, че идеята СЕМ да избира управителните съвети на държавните медии и да остави на тях избора на директор е неин и на колегите й, но че смисълът й е променен в новите текстове на проектозакона. Най-сигурното последствие от приемането на новия закон е, че той ще отръска неудобните лица както от регулатора, така и от двете държавни медии. Депутатите от мнозинството вдигнаха мерника на СЕМ още през март, след като пет от деветте му членове (Тома Иванов, Мария Стефанова, Лилия Райчева, Стефан Димитров и Юлиана Тончева) пренебрегнаха партийната воля и избраха Кирил Гоцев (а не Димитър Цонев) за генерален директор на БНТ. След като стана ясно, че срещу депутатското си благоволение и раздадените служби народните избраници не получават лоялност, те ограничиха доста периметъра за действие на СЕМ. През лятото парламентът задължи със закон медийния орган да напише концепция за държавната политика в областта на електронните медии. Вносител на закона бе същият депутат Иван Павлов, който сега иска СЕМ да бъде разтурен. С изискването за концепция депутатите практически сложиха намордник на СЕМ. Те постановиха, че до окончателното приемане на концепцията в пленарната зала на съвета се забранява да лицензира радио- и телевизионни оператори. Всичко това се случи в момент, в който разрешителните за дейност на около 30 радиостанции и тв канали изтекоха или ще изтекат до края на годината. В момента част от тях продължават да работят в нарушения на два закона - за радиото и телевизията и за далекосъобщенията. Ала за разрешаването на тази галиматия не става дума нито в проекта на Павлов, нито в готвения нов далекосъобщителен закон. Точно това прави членовете на АБРО подозрителни и предизвика тяхната гневна декларация. Както можеше да се очаква, освен за създаване на концепция за поведението на държавата в сферата на медиите с писането на стратегията СЕМ направи и плах опит за самоспасяване. Покрай срокове за лицензиране на трета национална телевизизия и второ частно национално радио регулаторът свенливо вписа, че пазарът се развива при максимално съобразяване с изградените медийни структури. Като ответен удар в новия закон условието Народното събрание да приеме стратегията на СЕМ остава, но вече никъде изрично не се казва, че неин автор ще бъде точно СЕМ. Най-комичното е, че въпреки протестите срещу проекта Павлов засега останалите институции не защитават открито действащия медиен съвет. Всъщност едва ли са и много хората, които ще съжаляват, ако част от надзорниците в него паднат от столовете сиЗа почти година съществуване част от тях направиха твърде малко, за да убедят обществото в независимостта на органа и да отхвърлят подозренията за безпринципност в работата си. След като поне хиляда пъти бяха питани оказван ли е политически натиск за Димитър Цонев и срещу Кирил Гоцев в конкурса за генерален директор на БНТ, през миналия уикенд говорителят на съвета Юлиана Тончева най-после призна, че парламентаристи са сочили правилния кандидат, но че въпреки това няколко човека са го пренебрегнали за сметка на Гоцев. Какво трябваше да направим, тъпана ли да бием?! - с въпрос отговори говорителката на питането защо не са информирали медиите своевременно за натиска.Трябваше да изберем за шеф Димитър Цонев и сега той нямаше да е говорител на царя - заяви в допълнение колегата на Тончева Тома Иванов. - Целта на промените е ясна. Преди изборите за местна власт догодина трябва да се сменят шефовете на БНТ и БНР с такива, които управляващото мнозинство смята, че са подходящи. Трябва да се сменят и членовете на сега действащия СЕМ с хора, склонни да лицензират подходящи радио- и телевизионни оператори, които да подпомогнат спечелването на местните избори. Има и една скрита цел, която според мен не се изказва публично, но витае в кулоарите на Народното събрание - ако има някакви останали пари в телевизията и радиото, те да се насочат в правилната посока.Засега депутатите решиха да приемат още в продължение на седмица предложения за нови промени на ЗРТ. След това ще решат дали е необходима работна група, която да ги отсее в окончателния вариант на поредния царски медиен законопроект.МНЕНИЯКирил Гоцев, генерален директор на БНТ:Ако мотивацията за правенето на този закон е липсата на контрол на бюджета на БНТ и БНР, в този момент се обиждат поне две институции - Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол. Ако идеята е да правите предварителен контрол, аз бих предложил на УНСС нов предмет - предварителен контрол на бюджета. Според мен са необходими още поне 15-20 дискусии за съдбата на закона, но виждам, че на законопроекта пише, че новият закон трябва да влезе в сила на 1 януари 2003 година. Що се отнася до изискването договорите на БНТ и БНР да подлежат на привеждане в съответствие с този закон, ще кажа, че досега БНТ е сключила над 10 000 договора и ще трябва да бъдат изчакани поне още три закона, докато всички те бъдат прегледани.Маргарита Пешева, председател на СЕМНовият текст променя изцяло философията на медийната регулация, което предизвиква въпроса ще бъде ли той съобразен с позицията на ЕС, който през януари 2003 г. ще приеме нова европейска медийна стратегия? Тенденцията в Европа е регулаторите да се обединяват. В Австрия двата органа вече се сляха, във Великобритания предстои пет регулатора да станат един. Ако в Германия всяка провинция има отделен медиен съвет, каква е гаранцията, че този модел ще даде резултат в България? Васил Димитров, председател на Българската медийна коалиция и член на УС на АБРО:Обсъждането на законопроекта е добро начало, но трябва да признаем, че то бе провокирано от общото събрание на АБРО. По-важно е да се обсъждат не само конкретният законопроект, но и начинът, по който се създават закони в България. Ние ще предоставим наши предложения към законопроекта и се надявам, че на тях ще се погледне сериозно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във