Банкеръ Weekly

Съдби

НОВАТА ЦЕНА НА БАНКОВИТЕ КОЛЕКЦИИ

На 13 юли, сряда, в залата на Агенцията за държавни вземания (АДВ) се проведе търг за 68 произведения на изкуството - живопис, графика, малка пластика и съвременни икони, придобити от държавата в производствата по несъстоятелност на ЕЛИТБАНК, АГРОБИЗНЕСБАНК, Частна земеделска инвестиционна банка (ЧЗИБ) и Бизнес банка. Началната цена на творбите доста се разминаваше с първоначалната им оценка, срещу която банките са отпускали кредити... Фактите говорят сами за себе си. ЧЗИБ е проявила най-голяма немарливост и доверчивост, приемайки безконтролно неподписани графични листове, оценени днес между 20 и 100 лева. Бизнес банка е била подведена да струпа колекция от 23 живописни платна на стария художник Бочо Карловски, главно пейзажи, които на търга отвориха наддаването в ценовия пояс между 400 и 700 лева. Най-скъпите картини са от трезорите на АГРОБИЗНЕСБАНК - Египетски студент от 1961 г. на Златю Бояджиев със стартова цена 3900 лв., и Низачки на тютюн от Данаил Дечев - с база за наддаване от 3200 лева. Но и те не попадат сред най-значимото в творчеството на двамата художници, а кредитите - очевидно големи - са били отпускани по-скоро срещу името на авторите, а не заради качествата на конкретните картини. Нека припомним, че по онова време се роди психозата по т.нар. стари майстори, която поне видимо позатихна напоследък...Търгът в АДВ оголи два много важни, неглижирани до ден-днешен проблема: за скритата роля на званите и незвани експерти, ползвани от банките, както и за отстраняването от списъка на пазарните играчи на държавните и общинските галерии. Първият от тях вече е поставян на вниманието на читателите на в.БАНКЕРЪ, макар и по други поводи. Ето защо единственото, което можем да прибавим в тази тъмна материя, е свързано с факта, че част от тези специалисти и познавачи и до днес активно участват в пазара на изкуството. Казано по друг начин - практиката, оголена чрез търга в АДВ, съвсем не е изчезнала в миналото.Вторият проблем е най-тясно свързан с вече 16-годишното неглижиране на изкуството и неговата роля в обществото от държавата и общините. Липсата на средства за откупки в галериите не само лишава колективната ни памет от доказателства за процесите през периода, но ги лишава и от една основна тяхна функция - обогатяване на фондовете с нови произведения. Така тези галерии престават да бъдат субекти на пазарните взаимоотношения, независимо от съсредоточения в тях изследователски и експертен човешки потенциал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във