Банкеръ Weekly

Съдби

НОСТАЛГИЯ ПО СТАРИТЕ ШЛАГЕРИ

Щурците и Михаил Белчев бяха имената от българската поп- и рок история, които доминираха на сцената на НДК през последните дни. Тези изпълнители винаги са се радвали на добър успех и медийно внимание. Три дни разделиха концертите им, два различни звукозаписни продукта бяха поводът, а Щурците в добавка представиха и новата книга на Румен Янев Есента на патриарсите. Предишната - Зимата на щурците - излезе преди шест години и предлагаше малко авторски текст и обширни изповеди на музикантите.Мишо Белчев, следвайки мнозина свои колеги, акцентира върху 35-годишната си артистична кариера, която стартира с първата награда от Златния Орфей,69 за изпълнението на Закъснели срещи от Петър Ступел (тя е наградената) в дует с покойната вече Мария Нейкова. Следват повече от сто песни, писане на текстове и няколко книги с най-доброто, избрано измежду тях.Двата концерта за пореден път откроиха един солиден проблем на българската попмузика от последните няколко години - липсата на достатъчно продукция и невъзможността на младите звезди да съберат необходимия за един концерт репертоар. Една стара статистика от времето, когато се раждаше съвременната българска естрада, показва интересни данни. През 1960 година в Радио София има само осем оригинални български песни. Три години по-късно те са 25, още две години след това - четиридесет. Следва интензивно форсирано звукотворчество в този сектор и през 1966-а записите на собствена продукция вече са 80, а през 1968 г. - сто и двайсет. Това аритметично, а понякога и геометрично нарастване продължава и през 70-те години, когато и студиото в Балкантон добавя своя дял от оригиналната българска песенна продукция. Зад всичко стоеше държавата с нейните мотиви, с нейния финансов ресурс, техническа обезпеченост и специалисти, с нейната монополна търговска мрежа. В края на шестото десетилетие на миналия век се роди и понятието интонационна среда, което много скоро ще изроди в пропорции и квоти наша и чужда музика. Но производството се множеше, а с него и по-високото качество, голяма част от което е или неизвестно на днешната радиоаудитория, или пък, по една или друга причина, е унищожено. Отправна точка на този процес бе добрият чуждестранен опит, особено в страните, които се смятаха за по-малко опасни от гледна точка на господстващата идеология - италиански, френски, латиноамерикански и др.Сетне ни сполетя демокрацията и първата работа на множащите се музиканти бе да предпочетат свободния пазар пред държавното опекунство. Хитри и лукави бизнесмени (със и без кавички) побързаха да ги убедят, че това е шоу бизнес, измислен и практикуван в Америка. Държавата облекчено въздъхна, отървала се от подобен харч. Така музикантите влязоха в капана и отстъпиха шоу бизнеса на звани и незвани еднодневки, които показват повече плът, отколкото плат. И каканижат почти едно и също, така че е невъзможно да ги различиш една от друга. Продукцията рязко спадна, а радиостанциите само в София станаха 30 частни и пет държавни, две от които на България. БНР продължава да записва, но вече при различни взаимоотношения - също на пазарен принцип. Американското БГ радио също създава продукция, но налага и собствени стандарти. Компютрите заместиха композиторите, а плейбекът и синбекът се превърнаха в масово явление, родено още във времето на гласността и перестройката.И настъпи глад за жива музика и песен, за което свидетелстват реакциите на слушателите на все по-редките концерти. Точно тази вече заявена, но незабелязана от никого и неанализирана потребност отвори голям шанс на певците и музикантите от по-старите поколения. Те заложиха на стария си боен кон - изпитаните някогашни хитове - и с много съмнително въображение започнаха да търсят повод за публично представяне. Колкото и да е странно, но точно те спечелиха състезанието с най-младите си колеги, което прави воплите им за спъващата ги роля на журитата, приемателните комисии, селекционните състезания и мрежи, цензурата и т.н. смешни и несериозни. И понеже всяка коза е за свой крак, никой не търси причината за рязко снижения като количество и качество ръст на поппродукцията. Което автоматично обяснява и успеха на чалгата, доминиращия англосаксонски текст и звук, отсъствието на истински музикални клубове и пр. Автоматично се налага и изводът, че авторски права текат в западна посока, вместо да се влагат в собствени творчество и продукция.Останалото е светски шум, радост за невръстните репортерки и възможност за прилагане на много и разнообразни манипулативни техники, свързани с пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във