Банкеръ Weekly

Съдби

НОСТАЛГИЯ ПО ДИКТАТОРА

СЛЕД СМЪРТТА НА ПРИМО НЕБИОЛО ЛЕКАТА АТЛЕТИКА ЗАПОЧНА ДА ПОТЪВАДали изобщо някога световно първенство по лека атлетика е предизвиквало по-малко интерес от това, което започва в Хелзинки тази събота? Това, за съжаление, май е само риторичен въпрос. Година след невероятното зрелище в Атина от шефовете на Международната федерация по лека атлетика (IAAF) се очаква отново да съберат най-великите спортисти на планетата, за да повторят празника. Още преди първенството във Финландия да е започнало, вече бе ясно, че те са се провалили с тази задача. Преди седмица, докато отразявах турнира от Златната лига в Осло, налетях на тълпа финландски запалянковци, които бяха пристигнали за концерта на Ю Ту и най-спокойно си пийваха бира (по 11 долара кутийката). Те бяха млади, весели и с очевидно прилично дебели портфейли. Оказаха се и истински спортни запалянковци, любители на леката атлетика. Въпреки това обаче нито един от тях не планираше да гледа световното по любимия им спорт, което на всичкото отгоре се провежда в родния им град. Хората от IAAF обичат да повтарят, че тяхното първенство е третото по значимост спортно събитие на планетата - отстъпващо само на олимпиадата и световното по футбол. Но подобни хвалби изглеждат малко преувеличени с оглед на факта, че три дни преди старта на първенството все още имаше купища непродадени билети. При това далеч не става дума за някой от най-големите стадиони в света. След като старите дървени скамейки бяха подменени с модерни седалки, капацитетът на Олимпийския стадион в Хелзинки спадна до 40 000 места, при това 15 хиляди от тях предварително са резервирани за почетни гости, спортисти, съдии и журналисти. Но дори и за малкото оставащи свободни места няма особен наплив. Вероятно публиката е разочарована, че някои от най-големите звезди няма да дойдат в Хелзинки. Всъщност списъкът с отсъствията набъбва от ден на ден. В него са новият световен рекордьор в спринта Асафа Пауъл, двойната шампионка от Атина Кели Холмс, легендарният Хишам Ел Геруж... Но проблемът не се изчерпва само с имената. През целия сезон лекоатлетическите турнири из Европа не успяваха да привлекат вниманието от предишни години. Постиженията (с единственото изключение на световния рекорд, който Пауъл постави пред полупразните трибуни в Атина), бяха доста посредствени. Много добра посещаемост имаше на турнира от Златната лига в Париж - но само защото организаторите раздаваха безплатно билети в опит да се понравят на членовете на МОК преди избора на домакин за игрите през 2012 година. По сходен начин се напълниха трибуните в Стокхолм и Кристъл Палас - два турнира, които отчаяно се мъчат да убедят IAAF да ги включи в календара на Златната лига. Но това бяха само изключенията, потвърждаващи общия зрителски отлив. Не се налага да търсите дълго в лекоатлетическите среди, за да откриете някого недоволен от слабата политика на IAAFНашата федерация е като кораб, който бързо пропуска вода - призна ми един неин член. - Започваме все повече да изоставаме от останалите спортове, които се ръководят по-професионално. Във все по-комерсиалния свят на спорта отстъплението на една дисциплина, която е гръбнакът на олимпийските игри, не може да не буди тревога. Вече шест години минаха от смъртта на Примо Небиоло, тиранина от IAAF, който за 18-те си години начело на организацията преведе атлетиката от аматьорството до абсолютния холивудски професионализъм. Италианецът не пъхаше отрязани конски глави под чаршафите на противниците си, разбира се, но в него имаше нещо, което Марио Пузо, Марлон Брандо и Франсис Форд Копола несъмнено биха оценили. Един италиански журналист преди време разказваше, че когато бил поканен от Небиоло и съпругата му на вечеря, имал чувството, че е на аудиенция при Борджиите. Но какъвто и да бе Примо Небиоло, той си вършеше работата. Тъкмо с неговите усилия световните шампионати започнаха да се провеждат на две години вместо на четири - простичък ход, който утрои финансовия оборот на федерацията. Именно Небиоло създаде и веригата Гран при, благодарение на която атлетите отпреди двайсетина години изглеждат истински просяци в сравнение с днешните си наследници. Няма съмнение, че ако бе още жив, старият диктатор щеше и сега да обмисля спешни мерки за пазарното съживяване на своя спорт. Напоследък усилено се говори за преобразуване на Златната лига в серия от 20 турнира по цял свят, чиято кулминация ще е големият годишен финал за Гран при. Но въпросът е, както подчертават много специалисти, дали подобна промяна ще е достатъчно радикална, за да спаси леката атлетика. Засега поне отговор на това няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във