Банкеръ Weekly

Съдби

Николай Хайтов: НЕ СЪМ СВЕТЕЦ, А ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН И В ИСТИНИТЕ, И В ГРЕШКИТЕ

Писателят Николай Хайтов е роден в с. Яврово, Пловдивско, през 1919 година. Завършил е Лесотехническия факултет в София през 1943 година. През 1957 г. излиза първата му книга Съперници. Знаменитите му Диви разкази се появяват за първи път на бял свят десет години по-късно. Досега този сборник с разкази е претърпял 50 издания, преведен е на 23 езика. Общият тираж на издадените и преиздадените книги на Хайтов възлиза на около 4 милиона. Под печат е най-новата му книга Време за тревога. От 1993 до 1999 г. той е председател на Съюза на българските писатели. Има двама синове и една дъщеря. Съпругата му Жени Божилова работи в сп. Съвременник.

Често казвате, че сте роден под щастлива звезда, какво означава това?
- Положението на звездите при раждането на човека оказвало определящо влияние върху неговия характер, живот и съдба - това е старо вярване още от времето на вавилонските звездобройци. Аз допускам, че в него има някаква истина, ние сме в космоса и сме частица от него, под непрестанното негово влияние. Моите звезди са очевидно благосклонни - искам да кажа, че не никога съм се усещал повален, отчаян и обезверен, а това не е малко.

Запомнила съм и едно ваше признание, че в душата ви е пълно, равно и светло. Как го постигнахте?
- Не го вземайте буквално, като че ли аз се къпя в магарешко мляко, но е наистина вярно, че се съпротивлявам доста упорито на лошотията на живота и постигам това, защото съм винаги в сговор със себе си, и нямам угризения. Удобно или неудобно, но рядко престъпвам убежденията си. Това е най-добрият ключ към вътрешно съзвучие и светла душевност. Скъпо се плаща, но си струва.

Обвиняват ви във всевъзможни грехове, кое е вярно и кое не е?
- Кого у нас не са обвинявали? Дори Левски беше някога обвинен в злоупотреби. Аз обаче не помня случай някой да си е дал труда да документира, да докаже обвиненията, които са ми приписвани. На всичко отгоре не обръщам внимание на обвиненията, таксувам ги като градушката - природно явление, което от време на време ни чука по главите.

Откъде у вас толкова енергия и хъс да водите битки?
- Човекът е под постоянното въздействие на генетичната си нагласа и възпитанието от първите десет години на живота си. Аз прекарах в младостта си един суров живот, който ме подготви за послешните по-късни удари на този, същия живот. На всичко отгоре сблъсъците ми действат понякога и възбудително в спортния смисъл на думата и мисля, че това е нормално за всеки здрав и нормален мъж.

Животът ви пресече три епохи, а към нищо сякаш не се приспособихте, или не е така?
- Приспособявам се по своему, дотолкова, доколкото това не засяга самочувствието ми и уважението ми към себе си и особено - съвестта ми, която в моя случай е много деспотична. Затова не се премятам и пребоядисвам. Не мога да се търпя, ако не съм верен на себе си. Не казвам, че това е хубаво, то е характер. Колкото до епохите: до 1944 г. - ерата на Царство България и присъщият на тази ера, все пак сносен, капитализъм. Дойде след това социализмът - видяхте го и вие, да не ви го тълкувам, а от 10 ноември 1989 г. насам заживяхме в един зоологически неолиберализъм, за чиито гадости не съм чел дори в романите на Емил Зола. В нито един от тези три периода в живота ми не съм се усещал комфортно, а и заобикалящата ме среда не се е церемонила с мене.

На какво го отдавате?
- Трудно се навивам да казвам на бялото черно и обратното - оттам са всичките ми усложнения. Но това си има и една хубава страна: когато преиздавам книгите си - не ги чета и не променям нито една запетайка, защото няма нищо, от което да се отричам, и нещо, от което да се срамувам. Не се пиша светец, а просто съм последователен - и в истините, и в грешките.

Защо днес, пък и вчера, като продума човек Отечество, го гледат накриво?
- Много е просто: След установяването на социализма спомням си, че беше през 1948 г., чух в програмната реч на Вълко Червенков думите, че Най-върлият враг на социализма е национализмът. И започна оттогава преследването на нашето кротко българско родолюбие, наречено национализъм, все в името на социалистическия интернационализъм. Когато социализмът свърши на 10 ноември 1989 г., той автоматично беше заместен от безродния космополитизъм на т.нар. Отворено общество, което си е жив интернационализъм - само че капиталистически, и любовта към отечеството, вместо да си отдъхне и да се възстанови, премина в изгнание, този път почти без никакви изгледи за връщане.

Защо мислите така?
- Ползвам се от съществуващата в момента свобода на словото, за да ви кажа, че през десетте изминали години страната ни загуби своя национален суверенитет и в момента ние сме една васална, пазарна територия с неоформен още статут, с едно куклено народно събрание и един скапан и абсолютно корумпиран държавен апарат. Корупцията и хаосът са последица от вкореняването на васалитета, те бяха създадени, за да бъде държавата ни ограбена по узаконени пътища под прикритието на т.нар. приватизация. Една българска банка не пожелаха да ни оставят за кредитиране и възстановяване на изнемогващата ни икономика. И се юрнали сега да продават, току-речи цялата ни енергетика, по-точно казано - да я даряват. Това е произвол на произволите.

Неотдавна бяхте наречен Женихът на Родопа, каква е днешната ви грижа и болка за този край? Поддържате ли връзка с родното село Яврово, с тамошните хора?
- Днешната ми грижа и болка за Родопа е, че държавата ни се отрече от нея на 29 декември 1989 г. и остави българо-мохамеданското население в планината да бъде подложено на омалцинствяване, т.е. официално обезродяване. Това се случи през последните десет години пред нашите безжизнени погледи, без някой да извика: Спрете, не късайте живо месо!

Вашето обяснение?
- Обяснявам си го с факта, че България беше нарочена за предаване и продаване още преди 1990 г. на срещата в Малта, но тази публична тайна все още се пазеше в разузнавателните доклади и малцина се досещаха какво се е случило. Горбачов даде началния тласък, нашият роден политически елит свърши останалото. А селото ми, ако питате - там живеят шепица хора (около 48 души), които ще ударят камбаната за последния жител на прастарото (на 4500 години) село Яврово.

Още ли мислите, че обирът на държавата беше подготвен през далечната 1984 година?
- Вече и децата знаят, че това започва с Указ N56, през далечната 1984-а. Това беше указът, който даваше възможност за изнасяне на държавното съкровище под формата на задгранични смесени предприятия. Това беше една от началните форми на готвения генерален държавен обир, заимствана от братския СССР и неговия всесъюзен ЦК на КПСС. Министерството на външноикономическите връзки направляваше - докато Живков беше на власт - задграничните предприятия, но по-късно това същото министерство беше бързо-бързо скалпирано, закрито и изнесените парички си останаха зад граница за Бог да прости. През 1988 г. изнасянето на парите се усили - видях го, отчасти, с очите си в документ, а за онова, което се случи след 10 ноември - да не говорим, защото стана пред всички. С тази разлика, че един на хиляда от живите по това време наши съвременници се усещаше какво става - всичко друго живееше с надеждата, че правим реформа, промяна, приватизация и пр. залъгалки и капани.

Злободневието в каква степен още ви занимава?
- Ако под злободневие разбирате кой кого напсувал във вестниците - това изобщо не ме интересува. Единственото, което ме вълнува, е докога народът ще се плъзга към пропастта, наречена преход, и колко години ще са необходими, за да се превърнем в малцинство на собствената си територия.

Мнозина твърдят, че българската демокрация се е препънала сама в себе си. Какво ще кажете?
- Истината е, че у нас, в България, действително работеща демокрация не е имало нито за миг. Нито сега, нито през изминалите пет и кусур десетилетия. Нашата демокрация е вносна, управлявана е отвън и е чист фалшификат. Всички власти в една ръка. Това се нарича необявена диктатура. Ето че и царя започнаха да препъват, като разбраха, че ще им отвори работа.

Но вие си пишете и говорите спокойно...
- Пиша и говоря на стотина, двеста до 500 души. Нека да са 5000. Какво е това в сравнение с петмилионната телевизионна аудитория, с която властта разполага всеки миг на денонощието.

Тогава каква е ролята на духовните водачи в сегашната бъркотия от ценности?
- Никой никого не може да води, ако насрещният вятър на телевизията духа в лицето ти, та ако ще да си Айнщайн.

И колко дълго ще се утаява обществото?
- Докато го има, все ще се утаява, дано само докато се утаява, да не вземе да изчезне...

Доволен ли сте от децата си?
- Слава Богу, да. Дъщеря ми работи като журналист на свободна практика в Смолян. От двете ми момчета по-големият е скулптор, по-малкият - архитект. Обичат си работата, блъскат денонощно, разчитат на себе си и се държат на собствените си крака. Какво по-хубаво от това може да иска един родител! Аз пък нито не искам с нищо не ги задължавам и обременявам. Господ и негово величество Животът ще ги научат на всичко, защото аз не зная какви ще бъдат изпитанията, пред които ще бъдат изправени.


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във