Банкеръ Weekly

Съдби

Николай Божинов: НЕ СЕ ОБРЪЩАМ С ГНЯВ НАЗАД

Управителят на семейната фирма Глория Палас Николай Божинов е роден на 1 април 1954 г. в София. Завършил е треньорска школа по футбол във ВИФ (сега Национална спортна академия) и география в СУ Кл. Охридски. Близо 15 години е работил като треньор по футбол, преди да се заеме с управлението на реституираните имоти на дядо му. В момента е и председател на УС на фондация Български спорт. Женен е, има три деца. Г-н Божинов, вие сте изключение сред хората чиито имоти бяха реституирани - заехте се сам да ги управлявате. Вървят ли вашите бизнесначинания?- След реституцията просто възстанових семейната фирма Глория палас, която е основана през 1898 г. от дядо ми. По обясними причини тя не беше съществувала 50 години, но след реституцията се заехме с имотите - това са кино Глория палас, книжната фабрика на гара Искър, дипломатическият клуб в Горна баня. Бизнесът ни стана доста голям, но лошото е, че трудно се отпускат кредити, трудно е като няма свежи пари. Все пак горе-долу успяваме засега. Говоря в множествено число, защото наследниците на дядо ми сме доста и всички участват във фирмата по някакъв начин. Фабриката беше много зле. В момента сме я вдигнали на крака, както се казва, и даваме хляб на 108 души. Получават си редовно заплатите, а мисля, че и продукцията е добра, но оборудването е вече много старо, от 1936 година. Без ново капиталовложение може да работи най-много още десетина години, и то при непълен капацитет. Кино Глория палас работи около пет години и го дадохме под наем за бингозала, защото беше много губещо. Но сега, след като вече билетите станаха по 5 лева, което е нормално, може би съвсем скоро ще му възвърнем старата дейност.Дипломатическият клуб в Горна баня днес отново оправдава името си, тъй като имаше един период (преди да влезем във владение), в който дипломатите бяха изгонени и мястото беше отдадено под аренда на някакъв музикант. Сега тук реално има един ресторант, четири тенискорта, фитнесцентър, басейн, ремонтирахме и разширихме ресторанта. Имам идея да построя хотел, вече ни е дадено петно и просто ми трябва финансиране. Водим преговори с няколко чуждестранни компании и се надявам догодина да го започнем.Всичко в клуба е много стилно и красиво. Кой от семейството е естетът?- Мисля си, че трябва да се отдаде заслуженото на дядо ми и баба ми. На майка ми, а и на съпругата ми също. А и аз не бих се оставил на втори план. Всъщност мястото е най-прекрасно с растителността си - има борове, каквито няма никъде другаде в България. Ще припомня, че през 1962 г. къщата ни е отчуждена по закона за териториалното и селищното устройство, за да се настани тук корейското посолство. Имали сме късмет, че корейците тогава са се отказали. Ако беше станало посолство, нямаше да си го върнем. Сега дипломатите вече девет години са редовни посетители, организираме турнир по тенис, създадохме Роял дипломатик клуб, начело е испанският посланик. При нас се състоя сватбата и на бившия испански посланик Хосе Кодерк, на когото дори имах честта да бъда кум. Знаете, че на нея присъства и Симеон Сакскобургготски. Много интересно беше неговото първо посещение през 1996 година. Обикаляхме заедно и той знаеше абсолютно всички дървета с латинските им имена, за разлика от мен, който съм държал изпит по фитогеография. През зимата като че ли не е толкова оживено?- През зимата е почти мъртвило. Не предлагаме зимна спортна база. На територията на дипломатическия клуб съвсем скоро обаче построихме едно здание, което включва девет апартамента, офиси, гаражи, дори вече се е нанесъл да живее и един дипломат. Надявам се догодина да се напълни с дипломати и чуждестранни представителства. Сега гости пристигат в събота и в неделя и правим футболни мачове. Включват се и много бивши спортни спортисти, бизнесмени като Стойне Манолов, Чавдар Цветков и Николай Гигов от Локомотив - София... Става интересно. Жените пък си правят турнири по карти в ресторанта, ползват фитнесцентъра.Как се управлява семейна фирма, и то от човек, който дълго време е бил свързан преди всичко със спорта?- Наистина, много наследници сме се нароили и това е хубаво. Събрахме се и решихме да не се разделя имота и всеки да дърпа към себе си. Може би щеше да е пагубно. Сега аз ръководя всичко. Силно казано е, че много успяваме, но повечето хора от т.нар. реститути си продадоха имотите, вложиха парите си в банки, които фалираха... Искаха много бързо да забогатеят, да карат скъпи коли... Колата за мен е необходимост, да се хвалиш с мерцедес е... несериозно. Ако действахме така, досега и ние щяхме да сме изяли и изпили парите и да не разполагаме с нищо. Нямам бизнесобразование, но пък животът е най-добрият съветник. Освен това съпругата ми много ми помага, тъй като тя е адвокат по професия и е поела изцяло делата на фирмата. Имам братовчеди инженери, които движат нещата във фабриката, и изобщо всеки от фамилията участва с това, което може. Отношенията се коректни. Към партньорите също се държим както подобава. Никой не може да каже, че сме го излъгали или му дължим пари. Чисти сме.Имате ли самочувствието на богат човек?- Винаги съм казвал, че съм много богат. Защото богатството е състояние на духа. Когато нямах нищо, дори и покрив над главата си, а после живеехме в една стая и мизерията беше неописуема, аз твърдях, че съм богат... Бях убеден, че ще ни върнат имотите. Казвах го още като дете, съучениците ми се смееха, а някои ме поглеждаха доста загрижено. Учителката ми по научен комунизъм пък откровено ме мразеше и ми пишеше само двойки и тройки. Случваше се в онова време мои приятели да празнуват тук, в Горна баня, рождени дни и ме канеха. Знаете, че ресторантът и тогава си работеше. Но винаги отказвах с думите, че не мога да дойда като клиент в собствения си дом. Заветът на майка ми беше да вярвам в доброто и че един хубав ден извършената спрямо семейството ми несправедливост ще бъде поправена. Уверявам ви, усещането, че на този свят има една несправедливост по-малко, е нещо страхотно. Промени ли се отношението към вас? Приятелите ви повече ли са днес?- Имам много приятели, но истинските ми са тези от детинство. Всичко друго вече е повече или по-малко... интереси. Не се отнасям с подозрение към никого, макар че човек винаги трябва да има едно наум. Никога не съм страдал от излишна мнителност, и откровено казано, не е имало за какво толкова. Допускам до себе си добрите и качествени хора, изработил съм си някакъв усет - като видя човек още от първия път, нещо ме жегва в стомаха и аз разбирам става ли, не става ли...Все пак едва ли не сте допускали и грешки досега. - Е, само Господ не греши. Правих грешки през годините, но за щастие не бяха фатални. Губил съм пари, свързвал съм се с партньори, които не са били лоялни. Но трябва да гледаме напред. Не обичам да се обръщам назад. Или поне никога с гняв назад.Като се нанесохме в Горна баня, поканихме един мой приятел свещеник да направи водосвет и да изгони злите духове, защото май ги е имало доста много в миналото. Хубаво е, когато нещо ново се прави. Сменихме стила в обзавеждането на ресторанта, направихме нова камина, предишната беше по поръчка на БОДК и дори беше сгрешена. Ако успея да построя и един петзвезден хотел тук... Знаете, че частникът и когато спи работи. Признавам си, че през последните години сънят ми стана доста неспокоен, а бях най-спокойният мъж на света. Но сега, когато трябва да осигуриш заплатите на 200 души...Какво най-вече пречи на българския бизнес?- Много са проблемите, но не се страшни, като се има предвид какво представлява България. Много малка и много красива страна, с качествени хора. При ясни правила можем да се вземем много бързо в ръце и да бъдем пример в целия регион. А сега какво? Та ние нямаме едно свястно летище, нямаме самолети, нямаме пътища без дупки... Как да правим бизнес? Проблемът е, че няма и свежи пари. Банките не отпускат лесно кредити - знае се защо. Някои хора от завист, че съм реститут, не отпускат пари дори на мен, макар че мога да заложа повече от всички останали и няма къде да избягам с имота си. Мисля си, че за да тръгне българският бизнес, трябва да има някакъв скрит протекцонизъм, да се дава шанс на българското производство. Без протекционизъм не може. Ето френският президент например няма да го видите да се вози на мерцедес, той задължително е в пежо, в автомобил френско производство.Монархист ли сте?- Никога не съм членувал в партии и не съм се интересувал от политика. Но съм от първите хора, които са посрещали Симеон у нас. През 1996 г. той се настани в моя хотел Глория Палас на бул. Мария Луиза. Убеждението ми през целия ми съзнателен живот е било, че за България е най-добре да се върне Негово величество Симеон. Абсолютно съм убеден, че това е най-големия шанс за страната. Смятам, че ще тръгнем напред, независимо, че не съм очарован от част от обкръжението на Симеон в момента. Как вървят нещата във фондация Български спорт? Оправдава ли се съществуването й? - Фондация Български спорт чества своя десетгодишен юбилей. За десети път връчихме и нейните традиционни годишни награди Спортен икар. Имаме желание през лятото, малко преди световното по футбол, да организираме галавечер на българския спорт, да поканим всички големи български спортисти около басейна на дипломатическия клуб и да съберем благотворителни средства за подпомагането на спорта, както е правено до 9 септември 1944 година. Не крия, че и ние осигуряваме много трудно средства. Ходим и се молим, но преди всичко разчитаме на Държавната агенция за младежта и спорта, и Спортния тотализатор, които са сред учредителите на фондацията. Парите веднага отиват за стипендии на млади таланти, за подпомагане на болни спортисти и ветерани. Чудесно би било ако някои банки или мощни фирми станат основен партньор на фондацията, както е практика по света. Подобни фондации в Германия, Белгия, Дания... имат бюджет от 34 млн. долара.Вие лично с какво помагате?- Не ми се говори за това, но разбира се, че помагам. Церемонията по награждаването със Спортните икари стана в Дипломатическия клуб Глория палас, моята фирма пое и коктейла за 300 гости. Издържам и тенисклуб Дипломат. Децата от Италианския лицей идват също да спортуват тук, напълно безплатно. Аз съм в настоятелството на лицея, там учат двете ми дъщери - голямата е в четвърти клас, а малката е в детската градина. Добра ли беше годината за вас?- Щом сме живи и здрави, мога да кажа, че не беше зле. Вярно, имахме много финансови трудности. Но и хората около нас нямат пари, в държавата няма пари, всеки идва и иска назаем. Много е трудно, когато не си в състояние да помогнеш, но трябва да се опитваш, да се бориш и да не бягаш от отговорностите си. Като човек от футбола ще кажа, че винаги можеш да вкараш гол на съдбата, колкото и пасове да си изпуснал през годините.

Четете още

Банкеръ Daily
Илиян Василев:

Изгониха Местан, за да вървят схемите на Пеевски

Разместването в ДПС е и заради нереализирания проект "Южен поток", от който в движението са очаквали да се "захранят". Още »
Банкеръ Daily
Илко Семерджиев:

Москов изпълнява "мръсна" поръчка с отпечатъците

Целта на здравния министър е да събере биометричните данни на всички българи, за да се предоставят за ползване на други структури, обвини го негов предшественик. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във