Банкеръ Weekly

Съдби

НИКОЛА ВАСИЛЕВ - РАДЕТЕЛЯТ ЗА СТОПАНСКА ДЕМОКРАЦИЯ

Никола Иванов Василев (1894-1945) следва медицина в Гант и право в Брюксел, но се завръща у дома като доброволец за участие в Първата световна война. След приключването й завършва юридическия факултет на Софийския държавен университет, получава правоспособност на адвокат, но се отдава на бащината си професия - търговия. Става генерален представител на американския гигант Стандарт Ойл Ко за България (1933) чрез фирмата Никола Ив. Василев Братъ. Наред с това взима дейно участие в каучуковата индустрия чрез заводите Зебра в Курило. От 1934 г. е подпредседател на Търговския съюз, член на софийския Ротари клуб. Първоначално е заместник-председател, а скоро след това и ръководител на българо-съветското търговско дружество.
Никола Василев е народен представител в 24-о и 25-о обикновено Народно събрание от Трънската избирателна колегия. Социалдемократ, а по-късно член на Звено. Сред инициативите му особено се откроява създаването на международния Зелен кръст за подпомагане на бежанците след войните. Както и инициирането на подписка за спасяване на българските евреи от депортация. Известен е с вижданията си за развитие на България по пътя на стопанската, а не на политическата демокрация, т.е. с поощряване на личната инициатива. Като студент в Белгия е кореспондент на БТА, а по-късно сътрудничи на вестниците Зора, Слово, Български търговски вестник и др. Колекционер и меценат на изкуствата.
Никола Иванов Василев е осъден от Народния съд и убит на 2 февруари 1945 година.

В пребогатата биография на Никола Иванов Василев могат да се откроят няколко драматични епизода, които все още не са достатъчно добре анализирани, за да се установи историческата истина. Първият от тях е свързан с
инициативата за спасяването на българските евреи
която официално бе приписана на Димитър Пешев, но кой знае защо бяха спестени останалите имена. А тя е на трима народни представители от 25-ото Народно събрание Димитър Пешев (подпредседател на парламента и депутат от Кюстендил), Филип Махмудиев (депутат от Горна Оряховица) и Никола Иванов Василев (депутат от Трън). Те са първите трима, подписали писмото до премиера Богдан Филов и сетне убедили още 40 свои колеги от управляващото мнозинство и опозицията да сложат имената си под него. Писмото е изпратено на 17 март 1943 г., а по-нататъшното развитие на събитията е достатъчно добре известно. Тези факти станаха обществено достояние неотдавна, благодарение на добре поддържаната и осмислена документация на Ротари клуб, София. Само че не получиха нито политически, нито медиен отглас, вероятно защото в тези сектори темата вече е затворена и не се нуждае от допълнително детайлизиране. До следващото историческо сгъстяване, когато отново ще се ударим в гърдите като спасители на българските евреи от газовите камери на нацистките концлагери.
Другият епизод е по-широко разгънат и е най-тясно свързан с едно
перспективно виждане за развитието на България
което и до днес е напълно актуално - изграждането на стопанска (а не политическа) демокрация и всестранната подкрепа за всяка разумна частна инициатива. В дейността си на индустриалец Никола Василев многократно се ръководи от тази философия, което личи дори от годишните отчети на дружеството му Никола Ив. Василев Братъ. Той поощрява българския финансов капитал на частно и корпоративно равнище - със свои дялове през 1935 г. участват Ючбунарската популярна банка (107 150 лв.), Банка Български кредит (390 508 лв.) и др., - но не страни и от приобщаването на задгранични активи (петролното дружество Сокони, Истанбул). По-късно, в показанията си пред Народния съд, Никола Василев дебело ще подчертае, че бизнесът му е свързан основно със САЩ и съвсем малко със Съветска Русия, но този аргумент остава неразбран (или умишлено пропуснат) от трибунала. Доводите на Василев, многократно излагани и от парламентарната трибуна на НС, са: че прекалената индустриална и финансова зависимост на страната от Германия влияе неблагоприятно върху самостоятелното развитие на нашата икономика и поставя това развитие в неравновесно положение спрямо военните и политическите резултати. По тази причина и воден от подобни съображения, Никола Василев оглавява българо-съветското търговско дружество, посещава СССР през 1939 и 1940 г. (приемат го комисарят по външната политика Вячеслав Молотов и по външната търговия Анастас Микоян) и подписва междудържавно споразумение след шестдневни преговори.
Стенографският протокол от разпита му в Народния съд
е потресаващ документ (досие № 67, с копие от което в.БАНКЕРЪ разполага) за достойното поведение на един достолепен българин. Необходимо е да се добави, че Никола Василев сам и доброволно потегля от Трън към София на 10 септември 1944-а, убеден че няма какво да крие от установилата се нова власт. Още по пътя, в Брезник, е направен първи опит да бъде арестуван и убит, но застъпничеството на местни хора го отървават от подобна участ. Около месец, докато се успокои кръвожадното революционно насилие, живее във вилата на министър Петко Стойнов на Горнобански път, след което се завръща у дома. Редовете на Досие № 67 и прибавените към него свидетелски показания очертават фигурата на един народен представител, който истински се грижи за своите избиратели, спасява редица села и къщи от палежа на жандармерийските подразделения, съдейства пред правителството за снабдяването на затънтения Трънски край с храни и продоволствия. При това в биографията му съществува и фактът, че звенарът Никола Василев и комунистът Владо Тричков са първи братовчеди, делили в младостта си оскъден хляб и постеля. (По-късно подобно доказателство ще стане единственото необходимо условие за усвояване на привилегията активен борец срещу фашизма и капитализма с всички, произтичащи от това облаги). Първоначално съдията, притиснат от политическата поръчка, му иска осем години затвор, убеден, че амнистиите ще съкратят поне наполовина този срок. Точно тогава обаче от Москва пристига зловещото нареждане за определен процент смъртни присъди, без оглед на резултатите от съдебното производство. Дискусия по въпроса и съмнения са невъзможни. За зла участ Никола Василев попада - напълно механично и единствено заради статуса му на индустриалец и народен представител, т.е. на богат човек - в тази квота. Разстрелян е на 02 февруари 1945 г. и е погребан в анонимен общ ров в покрайнините на софийския гробищен парк.
В биографията на Никола Василев съществува и един друг нюанс, чиято актуалност днес е вън от съмнение. Подобно на повечето български банкери, индустриалци, търговци и някои политици от предвоенната епоха той е приемал като свой патриотичен дълг
подкрепата на българското изкуство
и ролята му за развитието на националната култура. Отделно от това са неговите лични пристрастия и естетически предпочитания. Общуването с представители на интелигенцията е било насъща и открита необходимост, а не в стилистиката на нелегалните явки с поне два бронирани джипа охрана, както е сегашната практика. Така по инициатива и с финансовата подкрепа на Никола Василев през 1934-а се осъществява пленерно пътуване на група истински интелектуалци до Гърция, от което се раждат и някои великолепни произведения. Представете си само каква компания са представлявали художникът Сирак Скитник, скулпторът проф. Иван Лазаров, художникът Борис Денев, художникът Дечко Узунов, църковният композитор и диригент Петър Динев, археологът д-р Иван Велков, директор на Археологическия музей в София, музикологът проф. д-р Стоян Брашованов, журналистът Данаил Крапчев, писателката Фани Попова-Мутафова и т.н. Този реален елит не е събран заради някаква PR- акция (по съвременните представи и практики), а е споен от естественото, дори приятелско общуване помежду им. Изводът: обществото е монолитно и не се дели на различни елити, напълно изолирани помежду си в невъзможността да постигнат общ език за разбирателство.
Никола Василев е и колекционер, но убийството му през зимата на 1945 г., както и последвалите репресии към семейството му унищожават част от колекцията. Все пак нещо се е запазило като естетически и материален знак за достолепието на онова време, грижливо съхранявано от сина на индустриалеца Тома Андонов, осиновен от своята леля и принуден да приеме като предпазна мярка нейната фамилия.
Основателно подава крайчеца си и въпросът: а какво става с притежаваните от Никола Василев акции от Стандарт Ойл Ко? Уви, затворени в буркани и заровени в земята за по-добри времена, те скоропостижно са изгнили от кондензираната влага още преди шест десетилетия. А с тях и надеждите за дивиденти на наследниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във