Банкеръ Weekly

Съдби

НИКОЛА ОБРАЗОПИСОВ: ОТ РЕЛИГИОЗНАТА КЪМ СВЕТСКАТА ЖИВОПИС

В криптата на храма Св. Александър Невски е открита изложба на Никола Образописов (1829-1915). Тя е организирана по повод 90 години от смъртта на художника. Произведенията и документите, събрани в тази експозиция, са предоставени от четири основни източника: Националната галерия (НХГ), Самоковската галерия, Църковно-историческия музей и частни колекции. Никола Образописов е представител на от втората Самоковска школа и е първият българин, работил еднакво успешно в религиозната и светската живопис.Никола е син на Йоан Образописов (1795-1854), създателя на втората Самоковска живописна школа (първата е създадена от фамилията Зографски, начело с Христо Димитров). Първата четвърт на ХIХ в. бележи разцвета на българското Възраждане; Йоан е много известен художник, знаят го чак до Моравско, Босна и Херцеговина, Сърбия. Младият Никола купува занаята от баща си, Атонски възпитаник, но е далече по-отворен от него към света и знанието. Негов любим герой е Наполеон, но той споделя актуалните настроения на времето, които очакват българското избавление от Русия. Неслучайно младежките му стенописи извличат сюжети и фигури от тези две посоки - варосаните дувари на къщата той изписва с рисунки на френски военни музиканти и Московеца - руски воин в естествена големина. Патриотичните настроения, обхванали българската младеж, не подминават и Никола, който умишлено променя фамилията си от Иконописов на Образописов. Точно в този период по-богатите къщи на Пловдив, Карлово, Самоков и др. се украсяват със стенописи, сюжетите на които са почерпени не от околния бит, а от живота на далечния свят. Поради което са известни и като алафранги. Никола, първоначално с баща си, а сетне и сам изписва много такива домове на българския барок.Но основното и най-значимо творчество на Никола Образописов е в храмовете и манастирите. Оценка за качествата му на иконописец дава неговият първоучител Захари Зограф, който изпраща най-малкия си син Христаки да чиракува и учи живопис при Никола Образописов. Той му помага при изписването на Бельовата църква (1868), църквата на Долнолозенския манастир Св. Спас (1869), църквите в с. Дрен (1864), Чомурлия (1865) и др. Последните икони, които работи заедно с баща си, са поръчани от Лясковец през 1854 г., когато Йоан умира в Москва. Икони и стенописи на Никола Образописов има в Драгалевския, Рилския манастир и метоха Орлица към него, в църквата Въведение Богородично в Панагюрище. И са подписани от майстора, с което се разрушава вековната традиция на авторска анонимност. Никола, воден от собствената си будност и по-високи познания за чуждия свят, е първият българин, осъществил прехода от религиозната към светската живопис. Или поне един от първите. Макар и без академично образование, той проявява качества на добър портретист. Първият му пейзаж Бельова църква е поръчан за Пловдивското изложение и с право е смятан за начало на жанра в българската живопис. Но най-популярна е многофигуралната му композиция Селско хоро от Самоковска околия, рисувана също за Пловдивското изложение от 1892 година. Това е първата светска реалистична творба в историята на българската живопис, многократно репродуцирана в безброй учебници, календари и списания през последното столетие. Богата на битови детайли, тази картина оказва ярко влияние върху творчеството на натуралистите от началото на ХХ в., мнозина от които така и не успяват да достигнат постиженията на Никола Образописов в Хоро.Изложбата в криптата, която е филиал за старо изкуство на НХГ, представя чрез оригинали и репродукции, чрез документи и снимки творчеството на Никола Образописов. Което, както стана дума, е основополагащо за развитието на нашата кавалетна и монументална живопис - все едно дали религиозна или светска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във