Банкеръ Weekly

Съдби

НЯМА ШАНС ДЪРЖАВА, В КОЯТО НАРИЧАТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СПЕКУЛАНТИ

Благо Джиев, изпълнителен директор на Джиев АДпред в. БАНКЕРЪ

Ако си помогнеш сам, ще ти помогне и Господ - това е разбрал през противоречивите етапи на своя бизнес един от първите частници в България. Днес Благо Джиев е един от най-крупните производители на яйца и пилешки продукти в страната, член е на управителния съвет на птицевъдите в България, собственик на Птицекомбината в Костинброд и убеден защитник на тезата, че най-печелившото перо за България може и трябва да е производството на екологично чиста селскостопанска продукция.

Малцина знаят, че Костинброд е родното място на промишленото птицевъдство в България. И макар че няколко пъти е бил пред затваряне, тукашният птицекомбинат, построен през 1965 г., преживява катаклизмите на икономическия преход заради твърдоглавието и ината на Благо Джиев, който все пак успява да стане негов собственик. Когато през 1990 г. се явява на първия търг за един от производствените центрове на комбината, картината не е никак обнадеждаваща - официално отчетените загуби са повече от 7 млн. годишно, смъртността при бройлерите - 80-90%, материалната база не се поддържа, бракуваната продукция е огромно количество, безцеремонно се източват авоарите на предприятието. След първата арендаторска година Джиев излиза на печалба 100 000 лв. Ето ти проблем! Другарите се усещат, че май нещо им се изплъзва и му предлагат още толкова пари, за да се откаже. Пусти страх, че арендаторът си е чиста проба частник, а той, както знаем, е враг на нашата система А как бе спасяван социализъмът всички видяха - просто се присвоява това, което уж трябва да се спаси. Официалната версия на тази операция е - чакаме изгодна оферта от чужд инвеститор! И това е само началото на голямото чакане на митичния чужд инвеститор, който трябва да ахне от птицевъдния шедьовър на социкономиката и тутакси да извади няколко милиона долара, а тлъстите комисиони да влязат без проблем в патриотичните им джобове.За сведение на любопитните - него още го нямаСамо че Джиев не се отказва. През 91-ва година стига чак до министъра на земеделието и го убеждава да пуснат отново в действие кланицата, като сам се наема да извърши необходимите ремонти. Никой не вярва в тази авантюра, защото по това време официалната позиция на министерството е, че такива грандомански паметници на социалистическата икономика трябва час по-скоро да бъдат ликвидирани. На никого не му се занимава със спасителни операции. Ама че там са загробени народни пари - на кого му пука, гледали да го продадат за жълти стотинки и друг да му бере гайлето. А ако не се продаде - здраве да е! Ще спечелим от нещо друго. Тази зима Джиев прави втория си голям удар. Вместо да кара птиците за клане чак до Монтана, той пуска кланицата в Костинброд и печели от това два милиона лева. Първият Хюндай му е оттогава. Оттогава е и окончателното му сбогуване с българската илюзия за спасението отгоре -ако си помогнеш сам, ще ти помогне и ГосподНо пилешката одисея не спира дотук. Бюрократичните битки се водят и до ден днешен на всички нива. Оспорването на вече купената собственост е само част от тях. Но Джиев се надява да му стигне търпението рано или късно на бял свят да гръмне далаверата ЦКС. Оказва се, че не само той е жертва на внезапните реституционни претенции на кооператорите. Като се има предвид, че като страна по съдебния спор с тях се явяват емблематични лица от средите на бившите управляващи , може да съди колко сладка е хапката и колко тежка ще е битката с тях. Само че г-н Джиев е готов да я води докрай, защото вече разполага с необходимите документи, които уреждат имотните взаимоотношения между ЦКС и държавата още през 1987 година. На второ място той слага не по-маловажния аргумент, че няма нито едно предприятие, което да е спечелил в подобен процес ЦКС, и то да не е фалирало. Благо Джиев черпи самочувствие и от това, че няма нито един между претендентите за тази собственост, който да е преживял на гърба си съдбата на птицекомбината, да е оцелял в безумието на икономическия преход и да е доказал, че от отломките на една рухнала система може да се изгради поне първото стъпало - заради труда и илюзиите на поколението преди теб и заради твърдоглавието да се убедиш, че парите могат не само да се харчат, но и да се печелят. Днес Благо Джиев гледа 350 000 кокошки, всеки ден праща на пазара 300 000 яйца и дава работа на 350 души.

Г- н Джиев, коя е най-голямата Ви надежда днес?- Надявам се в България най-после да се възцари държавническо мислене, което поставя над всичко интересите на държавата. Ние често се самоиронизираме, наричайки себе си бананова република, но малцина си дават сметка какво се влага в това определение. А това е държава, която е функция на чуждото икономическо развитие, страна преди всичко без собствено производство. Снизходителното, а в определени ситуации - и репресивно отношение на властта към българския производител оформяше един омагьосан кръг, който беше нужен на шепа хора, за да ограбят безцеремонно собствената си държава. Не се колебая да го кажа, защото съм го видял с очите си и съм го изпитал на собствения си гръб.

Твърдите, че сензационната публикация неотдавна в един столичен всекидневник, че ще изчезне пилешкото месо, е следствие от това, че икономическите и политически среди, които години наред се облагодетелстват от нелоялната конкуренция и спекулативния внос, загубиха позициите си?- Не го твърдя само аз. Не случайно така бързо се събра целия управителен съвет на Съюза на птицевъдите и даде експресна пресконференция. Твърденията, че след затягане на митническия контрол от страна на новия шеф на ГУ Митници Емил Димитров ще се получи внезапен дефицит на пазара и българските птицепроизводители, които няма да могат да задоволят търсенето, спекулативно ще вдигнат цените, са не просто безсрамни лъжи, те са опит за дискредитиране на цял един бранш. Но нали знаете кога хапе най-много змията....Години наред българският пазар беше залят с американски бутчета, китайско бяло месо и прат (б. а. пилешка субстанция за колбаси) с неизвестен произход. Ние нямаме нищо против присъствието на чуждата конкуренция на българския пазар - нали скоро ще сме част от Европейския съюз. Но все пак трябва да говорим с факти, а не с емоции - обяснете ми какво е това месо, килограм от което в Европа струва 4 DM - без ДДС, а тук се продава за 2,50 със ДДС. Пилешкото в Америка е на цена 1390 USD за тон, а на българския пазар се появява с цена 1100 USD за тон. Питам аз, кой плаща на тези вносители транспортните разходи, митата, ДДС-то? Кой оценява качеството на тези стоки! Това е храна все пак, а не прах за пране! Кой с чиста съвест ги слага до стоките на българския производител, който освен че си плаща всички данъци, гарантира качество на произведените от него пилешко месо, колбаси и яйца, каквото никъде в Европа не можете вече да срещнете. И ви уверявам, че казвам това не като пряко заинтересован производител, а като потребител, който е опитвал пилешко месо навсякъде по света. Мога да ви гарантирам, че по-вкусно и истинско пиле от българското няма да намерите никъде. Ние просто ги храним с истински продукти и изчакваме пълния им цикъл на развитие и растеж. Е, как ще сравните пиле, заклано след 1 месец, с това, гледано 4-5 месеца?Българските птицепроизводители не възразяват срещу вноса - нека е съвсем ясно. Но искаме да сме на пазара при равни условия - данъци, такси, мита и т.н. И нещо много важно - нека вносителите бъдат задължени да упоменат в етикета си откъде точно е стоката им, кога е произведена, срока й на годност и т.н. Пък тогава потребителят сам да реши дали да си купи бутче, престояло 20 години в нечий държавен резерв, или ще даде един лев повече и ще си купи пиле, произведено преди няколко дни. Недопустима гавра с българските граждани беше да се предлага дълбоко замразено месо, вторично обработено като охладено с етикет на български фирми-фантоми.България винаги е била в десетката на най-големите производители на пилешко месо, а сега сме се докарали дотам - от износители да внасяме тези продукти. Тъжното е, че това категорично се разминава с възможностите на българските птицепроизводители. Тук е мястото да опровергая и спекулативните твърдения в печата, че няма да можем да задоволим потребностите на пазара. Повечето от колегите работят само с половината от капацитета на предприятията си, за да се избегне нежелано свръхпроизводство. Истината е, че всеки от нас в момента разполага с достатъчно продукция, която да предложи на пазара, без това да се отрази чувствително на цената на пилешкото. Не отговаря на истината и прогнозата, че поскъпването на електроенергията също ще повлияе за покачване на нашите цени. В нашите продукти основните разходи са за фураж, а в момента той има стабилна пазарна стойност, което значи, че няма предпоставка за драстичен скок на цената. В момента за замразеното пилешко месо тя варира от 3.25 до 3.80, а за охладеното - максималната цена е 4.20. Смятам, че поне до зимата тази цена ще остане без съществена промяна.Бих искал да кажа и това: държава, която разрешава да бъдат наричани спекуланти собствените й производители няма добро бъдеще. Уморихме се да гоним михаля - искаме и ние да видим що е то Новото време. Затова което зависи от нас, производителите, бъдете сигурни, ще го направим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във