Банкеръ Weekly

Съдби

НЕВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ НА Д-Р ПАВЛЕТА ТАБАКОВА

Целият професионален живот на д-р Павлета Табакова преминава в неравна борба със злините, които от десетилетие и половина сякаш се опитват да затрият българина - високата смъртност, демографския срив, стареенето на нацията, стреса и болестите, предизвикани от него. Всъщност тя прави точно обратното на всичко това - помага му не просто да оцелява, а да се размножава, като лекува безплодието и стерилитета при жените главно по метода ин витро. Стените в кабинета й са покрити със снимки на деца, много деца, появили се на бял свят благодарение на нея. Всички те имат една обща кръстница - Павлета Табакова.За близо 17 години нашите бебета са вече около 400, а до края на годината сигурно ще станат 480 - колкото за два парламента. Най-големите са вече на 16-17 години - едни са музиканти, други вече са изявени математици. Ако половината от тях станат депутати, проблемите на безплодните семейства в България ще бъдат решени - смее се под мустак съпругът й Иван Николов, доцент по онкология и неин бизнес партньор. Двамата са съдружници с равни дялове в семейната им фирма РепроБиоМед - частен медицински център за лечение на безплодие. В здравните среди, а и извън тях Павлета е известна като жена с характер. Никога и нищо не е премълчавала - нито преди, нито след Десети ноември. Още в първи курс по медицина прави първите си операции на апандисит и става член на кръжока по болнична хирургия, а във втори печели наградата по линия на ТНТМ за присаждане на аорта. После идва голямата любов с Иван Николов, с когото са състуденти. В края на шейсетте години младото семейство заминава на работа в Исперих. През 1970 г., бременна с втория си син, Павлета взема специалност акушер-гинеколог.Моите неприятности никога не свършват - имам твърде много пациенти и трябва да съм стриктна в работата си, а за съжаление медицината у нас като че ли не е дорасла да цени такъв тип хора. Те сякаш са трън в очите на другите. Може би понякога тонът ми не допада на началниците. Никога няма да си изоставя работата, за да видя близката на еди кой си депутат. Всички пациенти са равни. Екипът ми е така подбран, така съм си преценила силите, че да се справя по най-добрия начин във всеки конкретен случай. А такива неща винаги са дразнели началниците - и преди, и сега, убедена е д-р Табакова.А това, че никому не цепи басма, е отдавна известно. Още в началото на осемдесетте години така се озъбва на партийния секретар в столичната Трета градска болница, че я принуждават да напусне. Мислите ли, че след това, което казвате, ще останете тук на работа?, пита я той. Но тя отсича с присъщата й прямота, че е била четири години в Исперих, има две ръце и няма да остане без хляб. И го застрелва с думите: Ако вие излезете от окръжния комитет на партията, ще останете без работа.Заради острия си език е оставала много пъти без работа. Бащата на д-р Табакова бил привърженик на Никола Петков, в досието му пишело, че е враг на народа. За нейна чест тя никога не е крила, че е правила опити да стане партиен член, но всеки път неуспешни - все някой я прецаквал. Такива бяха времената - до болка откровена е Павлета. - В крайна сметка реших, че щом имам акъл в главата си, мога да се реализирам и без да съм партиен член. А когато дойдоха промените, толкова исках да забравя всичките огорчения, които е преживяла фамилията ми, че и през ум не ми е минавало да правя от това капитал.След четирите години в Исперих кариерата й минава през столичната 12-а поликлиника, като за кратко време я прави най-добрата в София. През това време поддържа форма като доброволец - оперира безплатно в Тина Киркова. През 1979 г. късметът й се усмихва - в болницата се открива място за специалист по стерилитет и безплодие. Следват години на усилна работа и професионално израстване. Двамата със съпруга си подготвят звено за осъществяване на програма ин витро. Пишат доклади до академик Малеев, които остават да лежат в бюрото му. Накрая Малеев все пак удря едно рамо, като дава картбланш на двамата лекари да работят по програма ин витро в болницата Тина Киркова. Първото им бебе в епруветка се ражда през 1988 г. - третото поред след двете деца, родени по този метод в амбулаторията на доц. Атанас Щерев. Така е създадена първата у нас болнична производствена структура за репродуктивни технологии. Но идват демократичните промени, а заедно с тях започват и брожения, стачки и лозунги от рода на Вън бебетата в епруветки от Тина Киркова. За да спаси програмата си ин витро, Павлета Табакова се кандидатира за главен лекар на болницата и... получава тежък инфаркт. Докато седях до леглото й, реших, че трябва да започнем да работим така, че да не се обвързваме повече с общественото здравеопазване, спомня си съпругът й Иван Николов. Така се появява първият им частен акушеро-гинекологичен кабинет, който е на ул. Раковски. Малко по-късно главният лекар на родилен дом Шейново ги кани да създадат към него частно отделение за лечение по програма ин витро. Нещата потръгват, въпреки че за сто квадратни метра плащат пет хиляди лева наем. По едно време обаче започнаха някакви безумни ремонти. Викам им - може ли тук да се пробива с канго, а аз в това време да пунктирам яйчниците на жена! Да оставим това, че нищо няма да стане, но има опасност да пробия нещо и жената да умре на масата. Така един път, два пъти, три пъти, накрая качих регистъра. Обадих се и на Валя Ахчиева. А един лечебен цикъл трае около месец и аз не мога да кажа на жената, която до момента е платила три хиляди лева - няма как да продължим, защото болницата прави ремонт. Никъде по света не се прави така. Това са недопустими неща, абсолютни български простотии, кипва Павлета. И понеже войната е обявена, принуждават ги да опразнят Шейново, където са инвестирали всичко спестено дотогава. През 1999-а Павлета, макар и вече в пенсионна възраст, заедно със съпруга си събира кураж и подхваща истински собствен фамилен бизнес. Здравното им заведение за лечение на безплодие привлича надеждите на хиляди жени. Годишно около 250 семейства се лекуват при тях по метода ин витро. Центърът разполага с модерна лаборатория за хематологичен, биохимичен, спермален, хормонален и микробиологичен анализ, а апаратурата е изцяло компютризирана. Досега държавата не правеше почти нищо за бездетните семейства - както се казва, съдбата на давещия се е в собствените му ръце. Едва миналата година здравната каса се съгласи да отпусне към три милиона лева, за да се включат хиляда семейства в програмата ин витро и частично да им се плати едно лечение. В съседни нам и в бивши соцстрани, ако жената забременее, получава правото да се включи още три пъти в програмата и всички разходи се поемат от държавата. У нас подобно нещо е немислимо, обяснява д-р Табакова.Средната цена на лечението се колебае в зависимост от няколко фактора. Първият е възрастта на семейството - колкото съпрузите са по-млади, толкова по-адекватно реагират те на лекарствената терапия чрез хормонална стимулация, толкова по-ниска е и цената. Колкото по-възрастна е жената, особено над 35 години, толкова успеваемостта пада. Процентът й също зависи главно от възрастта. В някои серии тя е към 40%, средната обаче е 24-25 процента. Качеството на хормоналните препарати също влияе. Българските фирми внасят най-доброто в света, твърдят съпрузите. Тяхното ноу-хау също не е за пренебрегване. Павлета е специализирала в Англия, Италия, Дания, Германия, Швеция. По-малкият им син Георги също е лекар и работи в центъра като ембриолог. По-големият, Иво, не прави изключение - той пък е завеждащ скенера във Военна болница. В крайна сметка средната цена на едно лечение излиза около 5000 лева. Ако се използват и някои допълнителни модерни технологии, доплащат се още хиляда лева. Пациентите й са всякакви хора - българи, турци, арменци, работещи в чужбина, от смесени бракове, от село, политици, депутати, техни близки... Стресът силно влияе за безплодието. Всеки път, когато нещо ми се губи при някоя пациентка, започвам да я разпитвам - за семейството й, за службата. Много от тях нямат деца по 16-17 години, а след ин витро забременяват, и то на преклонна възраст, казва Павлета. Най-фрапиращият й случай е с жена, която на 41 години родила близнаци, а година по-късно се сдобила и с трето дете. Според нея един от сериозните проблеми у нас е липсата на национален регистър на бездетните семейства.Независимо че е твърде заета като управител на центъра и работещ лекар, Павлета Табакова е съучредител на международния женски клуб Зонта - елитарна, предимно женска организация от типа Ротари, чийто председател е днес. Тя успява да създаде няколко нови клуба в България и става първият регионален директор за България на Зонта. За престижа на тази почетна длъжност е показателен фактът, че страната е в един регион с Швейцария, Франция, Германия, Монако и Италия. Основни задачи на клуба са подпомагане на борбата срещу дискриминацията на жените и по-сериозната им интеграция в обществото, борбата срещу насилието над жените и търговията с женска плът. По времето, когато е регионален директор, д-р Табакова се амбицира да присъедини и Македония и успява да направи първия дамски клуб Зонта в Скопие. В България има общо девет клуба от тази елитарна верига. Но най-висшето й призвание си остава нейният култ към майчинството. Всички жени на този свят искат да станат майки. Турците са много по-непретенциозни и много по-благодарни от българите. И Павлета показва гоблен със Света Богородица и младенеца, закачен на стената. Подарък й е от Кадрие, туркиня, която родила на 41 години ин витро и от радост ушила собственоръчно гоблена с мадоната. Кръстила сина си Иван в българска църква, като отделно му дала и турското име Хасан. Естествено кръстница станала Павлета. За туркините майчинството като че ли доминира и над религията - такова чувство имам. Говоря за обикновените трудолюбиви хора - те нямат нищо общо с политиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във