Банкеръ Weekly

Съдби

НЕВЪОРЪЖЕНИ И МНОГО ГЛУПАВИ

Осемнайсетгодишният американец Джоузеф Тейлър се сдоби неотдавна със световна известност. След като падна от покрива на един останал без охрана нюйоркски магазин, опитвайки се да го ограби, той попълни и без това дългия списък на хората, прочули се като най-глупавите престъпници в света.Блъсканица на покриваЕдва ли Джоузеф Тейлър може да бъде обвиняван за това, че като хиляди свои съграждани решил да се възползва от неотдавнашното прекъсване на тока в Америка. Заедно със свои приятели и съседи Джоузеф се качил на покрива на най-големия магазин в нюйоркския район Флетбуш - Фут Локър. Със съвместни усилия те направили дупка, през която проникнали в търговската зала. Първите полицейски сирени се чули, когато натоварените със стоки крадци поели по обратния път. Те толкова ги изплашили, че на покрива настанала истинска блъсканица. Всичко завършило с това, че Джоузеф паднал на земята и умрял преди да дойде линейката. Според думите на полицаите, избраният от Джоузеф и компанията му начин за проникване в магазина не бил от най-лесните. Разбиването на металните рулетки върху витрините и счупването на стъклата щяло да им отнеме значително по-малко време. Очевидно те просто не са се сетили, че сигнализацията не е работела, казва едно от ченгетата.Идеалният тайникЖителката на тексаското градче Сан Антонио Еми Брашър решила, че е намерила най-подходящото място за съхраняване на марихуана. Трудно някой ще се сети, мислела си тя, да търси наркотици под покривалото на кола, принадлежаща на 45-годишна солидна дама. За известно време избраното скривалище наистина й служело вярно. Докато за мис Брашър не донесъл в полицията автомонтьорът, комуто тя поръчала да смени маслото на автомобила й. Никога не ми е хрумвало, че за смяната на маслото ще се наложи свалянето на покривалото, обяснила Ема Брашър при разпита.Отрязаната главаВ Ливерпул, Великобритания, Джон Д. решил да обере дома на местния художник модернист Ричард Морисън. След като разбил вратата, крадецът се озовал в кухнята. Първото, което му се набило в очи, бил големият буркан върху кухненската маса. В него плувала отрязана човешка глава. Джон панически захвърлил инструментариума си и хукнал да бяга. Не след дълго той не издържал на нощните кошмари, които го преследвали след случката, и отишъл в полицията. Джон не само съобщил на пазителите на реда за зловещото престъпление на твореца модернист, но признал и своето.Съгласен съм, че това една от най-въздействащите ми творби - маска от бекон, разположена в буркан с формалин - заявил художникът Морисън. - Но изобщо нямах представа, че тя може да предизвика толкова силна реакция.Електрическият трионДвадесетгодишната жителка на Лейк Сити, Флорида, Карен Ли Джохими нямала разрешително за огнестрелно оръжие. Ето защо, обмисляйки как да осъществи грабеж, тя решила да използва най-смъртоносния предмет, който се намирал в къщата й - електрически трион.Карен се промъкнала в стаята на администрацията на хотел Хауард Джонсън и настояла сейфът да бъде незабавно отворен. Въпреки очакванията й обаче хотелските служители изобщо не се изплашили. Администраторът едва удържал смеха си, докато гледал как момичето свирепо размахва електрически трион, чийто кабел се влачел по пода. Изглежда - твърдят полицаите - тя изобщо не е имала представа, че електрическият трион е опасен само когато е включен в мрежата.Вибриращият сутиенПетдесет и две годишна жителка на Тайбея, чието име полицията пази в тайна, не издържала на изкушението при вида на мобилния телефон, който продавачката на един магазин небрежно държала на щанда. Клиентката решила да скрие откраднатия предмет в сутиена си. Вниманието на присъстващите тя привлякла малко по-късно, когато гърдите й започнали да вибрират и да издават характерни звукови сигнали.На нея не й е провървяло - коментира случая един полицай. - Мъжът на продавачката решил да й се обади само няколко секунди след кражбата. Ако крадлата беше изключила телефона, това нямаше да се случи.Да не говорим, че жената спокойно би могла да сложи GSM-а в чантата си.Забравеният формулярКогато Фредерик Макдауъл от Форт Уърт, Тексас, тръгнал да ограбва банка, той смятал, че е предвидил и най-малките подробности. Не носел оръжие, защото знаел, че то може да бъде открито от детектора за метали на входа. Макдауъл влязъл в поделението на банката Уелс Фарго (Wels Fargo) с огромна чанта. После я поставил на гишето пред касиерката, подавайки й бележка, в която пишело: В чантата има бомба. Това е обир. На служителката не й оставало друго, освен да напълни друга чанта с пари и да я подаде. След като престъпникът напуснал офиса с двете чанти, касиерката с удивление видяла, че обратната страна на бележката представлява формуляр, какъвто обикновено се попълва при търсене на работа. Разбира се, Макдауъл прекрасно е знаел, че формулярът може да се превърне в улика и затова грижливо заличил името си. А поради какви причини не е зачеркнал и домашния си адрес или не е използвал неупотребяван лист, най-вероятно ще се изясни на съдебното дело, насрочено за края на годината.Зареденото оръжиеМладият калифорнийски жител Дейв Л., направил непростима грешка, след като влязъл с взлом в един апартамент. Той решил да заключи собственика му в стар дъбов шкаф. Оказало се, че тъкмо там се намира най-ценното, което притежавала жертвата - голяма колекция от огнестрелно оръжие.Срещу Дейв вече са повдигнати официални обвинения. Но съдебният процес срещу злощастния грабител ще започне едва след изписването му от болницата. Полицията не знае кога ще стане това, защото раните на Дейв са доста тежки. Лош шансПо всичко личи, че името на следващия глупав престъпник завинаги ще остане неизвестно. С издирването му не се занимава никой, макар жертвата му да твърди, че мечтае да се срещне с него още веднъж.Първата среща между двамата се състояла в една ранна вечер, когато жителят на щата Южна Каролина Пол Н. разхождал кучето си. Като дисциплиниран гражданин той излязъл на улицата снабден с лопатка и хартиен плик - в щата са предвидени тежки наказания за притежателите на домашни любимци, които не прибират екскрементите им. Младежът се появи, когато вече се връщахме от разходка. Пликът беше почти пълен. Момчето просто го изтръгна от ръката ми и хукна да бяга. Дори не успях да го разгледам, както трябва, казва Пол, подчертавайки че не би пожалили няколкостотин долара, за да види лицето на крадеца, докато е проверявал плячката си.Спасителният салНяколко работници в сиатълския завод на компанията Боинг (Boing), щата Вашингтон, решили да си направят пътешествие по река. Те сметнали, че няма смисъл да харчат пари за лодка, след като заводските складове били препълнени със спасителни надуваеми салове за окомплектоване на самолетите. Не било и толкова сложно да изнесат необходимото съоръжение от завода. Скоро след това приятелите вече били на брега на реката, готвейки се за незабравимо преживяване върху непотопяем оранжев покрит сал. Десет минути след като потеглили, над главите им закръжали хеликоптерите на бреговата охрана на САЩ. Работниците забравили, че всяко от спасителните средства е оборудвано със специална система, която започва да предава сигнал за бедствие веднага щом се окаже в работно състояние. Шефовете на компанията уволнили крадците, но не им предявили официално обвинение, преценявайки, че са достатъчно наказани. Бреговата охрана на САЩ им друснала солена глоба за лъжливия сигнал за тревога.Джобът с наркотицитеСпоред мичиганските вестници, случката от март тази година е уникална в историята на съдопроизводството на щата. За първи път съдебно заседание било прекъснато за цели 10 минути, защото съдията не можел да спре да се смее.На подсъдимата скамейка се намирал Кристофър Джонс, обвинен в притежаване на наркотици. Делото изглеждало предрешено - в джоба на обвиняемия наистина имало наркотици, но полицаят, който ги открил, нямал заповед да обискира Джонс. А според местните закони съдът пък няма право да приеме резултатите от такъв обиск. Прокурорът се опитал да оспори доводите на защитата, твърдейки, че полицаят не се е нуждаел от заповед - джобът на сакото на подсъдимия бил подозрително издут. Пазителят на реда помислил, че заподозреният носи пистолет, така че имал всички основания да го обискира. В съдебната зала Джонс се появил със същия костюм, като един от джобовете му отново бил издут подозрително. В разгара на спора той свалил сакото си и го подал на съдията с думите: Погледнете сам, Ваша чест, възможно ли е в джобовете на това сако да се съхранява оръжие? Докато оглеждал дрехата, съдията извадил от джоба... пакет с кокаин. Когато най-после престанал да се смее, магистратът признал Кристофър Джонс за виновен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във