Банкеръ Weekly

Съдби

НЕСРЕТНИЦИТЕ НА ЕВРОПА

В началото на февруари Програмата за развитие на ООН разпространи доклад за положението на циганите в държавите от Централна и Източна Европа. От него стана ясно, че всеки шести ром постоянно не си дояжда. Това обаче далеч не е най-шокиращият резултат от изследването. Идеята да се анализира положението на циганите в Източна и Централна Европа възникнала във връзка с това, че редица страни с голям брой цигани като Унгария, Словакия и Чехия станаха членове на Европейския съюз през май 2004 г., а други като България и Румъния се готвят да влязат в него през 2007 година.В хода на подготовката на доклада са събрани огромно количество данни за положението на циганите в страните от Източна и Централна Европа. Резултатите са повече от шокиращи. В документа се посочва, че условията на живот на повечето цигани са сравними само с тези в най-бедните африкански държави. Повече от половината анкетирани са заявили, че са гладували най-малко по няколко дена годишно. Постоянно гладува всеки шести. В Румъния, където живее най-голямата циганска общност в Европа, седем на всеки десет човека не знаят какво е водопровод и канализация, осем от десет не могат да си купят лекарства от първа необходимост. Средно образование са завършили по-малко от 20% от ромите в страните от бившия социалистически лагер. Над 70 на сто живеят под границата на бедността, без да получават социална и медицинска помощ, тъй като нямат никакви документи, удостоверяващи тяхната самоличност. Средната продължителност на живота на циганите е с 15 години по-кратка в сравнение с продължителността на живота в съответната държава като цяло, а нивото на детската смъртност е четири пъти по-високо.Основният резултат от изследването е очевиден - циганите така и не са се превърнали в съставна част на Европа. Те продължават да живеят по собствени закони, които често не съвпадат със законите на обкръжаващото ги общество, а европейските народи продължават да не ги приемат като част от себе си. Странници Научното изучаване на циганите започва преди повече от 200 години. През 1760 г. един виенски вестник публикувал статия, в която се разказвало за лейденския студент Ищван Вая. Този бъдещ свещеник познавал отблизо един млад малабарец (Малабар - област в Южна Индия) и открил, че езикът на неговия приятел има много общо с циганския. Ищван Вая знаел цигански, тъй като броят на ромите на територията на Австро-Унгарската империя бил значителен.Вестникарското съобщение заинтересувало германският изследовател Хенрих Грелман. Той открил поразително съвпадение между циганския език и индийските наречия - най-вече санскрит и хинди. Друг немски учен - Фридрих Пот, успял да докаже в изследването си Циганите в Европа и Азия, направено през 1844 г., че родината на циганите наистина е Индия, а циганският е един от индийските езици, събрал в себе си и елементи от езиците на народите, на чиято територия ромите са чергарували. Изучаването на циганския език помогнало да се отговори и на въпроса за социалната принадлежност на предците на циганите. В циганските диалекти човек се обозначава с думата ром. В родствените индийски езици й съответства думата дом, която обозначава кастата на танцьорите и музикантите, която влизала в най-ниската степен на кастовата йерархия. Миграцията на домовете от Индия започнала в средата на V век от Христа, а пикът й настъпил през Х-ХI век от Христа. Раздробената от междуособици Индия станала привлекателен обект за нападения от страна на съседни народи. Спасявайки се от преследванията, циганите отивали там, където смятали, че могат да живеят в безопасност и да печелят от това, което умеят най-добре - пеенето и танците. Анализирайки езика на съвременните цигани, учените са стигнали до извода, че предците им са се придвижили от Индия на Запад през територията на днешните Иран и Афганистан. Тъкмо тогава в езика им са попаднали множество думи от езиците, типични за тези земи. След като прекосили Персия, циганите се разделили. Едни продължили пътя си през Северна Африка и достигнали Гибралтар, а другата колона се добрала до Византия. Между първите исторически документи в Европа, в които се споменават циганите, са ръкописите от 1322 г., принадлежащи на двама францискански монаси Симон Симониус и Хуто Просветения. Монасите открили на остров Крит хора, които приличали на съвременните цигани. Те се придържали към обредите на Гръцката православна църква, но живеели в шатри, подобно на арабите. В началото на ХV в. големи групи цигани пресекли Унгария. Някои се заселили там, други продължили до германските земи. През 1423 г. императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд I удостоил повелителя на ромите Ласло Вайде с дворянска титла и с имение на територията на съвременна Словакия. Около ХVI в. циганските табори нахлули като мощен поток през крайдунавските области в земите на Южна Русия. А през ХIХ век се добрали до Америка и Австралия.Жертвите Отначало необичайният начин на живот на циганите се възприемал на Стария континент като екзотика. Циганските песни и танци, гледането на ръка, непознатите дотогава методи на врачуване били много популярни сред европейците. Но възторжено-романтичното отношение към ромите отминало твърде бързо. Безделието и скитническият им живот дразнели трудолюбивите уседнали европейци. От циганските общини излизали добри ковачи и майстори на украшения, което ги превръщало в конкуренти на градските майстори. Склонността на циганите към кражби и мошеничество принуждавало останалите хора да избягват съседството с тях. Европейците се опитвали да решат циганския въпрос по три начина - чрез асимилация, чрез изгонване или чрез унищожение. В периода 1470-1560 г. в 12 европейски държави били приети закони, насочени в една или друга степен срещу циганите. През 1554 г. например английската кралица Мария I Тюдор, влязла в историята като кървавата Мери, подписала указ, с който обявила циганите извън закона. Декретът предписвал изселването им от страната в рамките на 40 дни, в противен случай всеки срещнат на пътя циганин трябва да бъде обесен. Дори през ХХ век в демократична Франция бил приет закон, изискващ принудителна регистрация на циганите и ограничаващ възможността да се местят от едно място на друго. Сходни норми действали в Унгария и Чехословакия. Във ваймарска Германия, която имала най-либералното в света законодателство, през 1922 г. циганите трябвало да имат удостоверения за стануващи, през 1927 г. в Прусия им снемали задължително пръстови отпечатъци, в Бавария пък бил приет закон, забраняващ на ромите да притежават огнестрелно оръжие. Най-страшно за европейските цигани обаче било преследването от страна на хитлеристите през 1939-1945 година. Те станали жертва на нацистите преди евреите. Законът от 1935 г. За защита на немската кръв квалифицирал циганите като расова група от втора категория. Те нямали право да сключват бракове с германци, както и да наемат немски прислужници на възраст под 60 години. През 1937 г. законът За борба с престъпността въвел понятието асоциален елемент, към който се причислявали бедните, скитниците (циганите), проститутките, инфекциозно болните, отказващи да се лекуват. И накрая, през 1938 г. бил издаден указът За борба с циганската заплаха. Този указ детайлизирал формите за преброяване и класифициране на циганското население. След началото на Втората световна война започнали да излавят и да изпращат циганите в концлагери. В тях били унищожени общо 600 хиляди цигани. От 500 хиляди цигани, живеещи в Германия, оцелели не повече от 50 хиляди. Днес в Европа циганите са около 10 милиона души. Те все още са обособена и слабо интегрирана в съвременното общество прослойка от населението. В изказването си на конференция, посветена на проблемите на европейските цигани, вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин, който посетил няколко катуна в Словакия, възкликнал: В Източна Словакия циганите живеят сякаш не сме в ХХI, а в ХII век!.Колкото и да е странно, циганите успяват и досега да съхранят традициите си почти непроменени. Много от тях живеят в табори, избират си лидер, чийто авторитет е неоспорим, запазили са се браковете между непълнолетни, които не се регистрират, ромите са традиционно неграмотни и така нататък. Съществува малка прослойка от циганска интелигенция - артисти, музиканти и танцьори в циганските театри, които гастролират в цял свят. Ромите имат представители и в органите да самоуправление и в националните парламенти, но те са много малко на брой. По данни на ОБСЕ в парламентите на страните от Източна и Централна Европа наброяват само пет депутати цигани, а на ниво местни органи на властта - 20 кметове и 400 депутати в местните общински съвети. В Европарламента има двама депутати от ромски произход - Виктория Мохаси и Ливия Ярока - и двете представителки на Унгария. Несретници Интегрирането на циганите в съвременното европейско общество се възпрепятства както от собствените им традиции и начин на живот, така и от предпазливото отношение на нациите в съответните държави към тях. Неотдавна медиите съобщиха за случай, който демонстрира нагледно колко много се различават представите за житейските норми на европейците и циганите. В румънския град Сибиу циганският барон Флорин Чоаба омъжил по-малката си дъщеря Ана Мария. Родителите на младоженеца платили за булката 500 старинни златни монети. Сватбата преминала в блясък и разкош. Имало кортеж от шикозни автомобили, придружавани от полицейски кортеж, невестата била в белоснежна рокля, ушита от известен италиански дизайнер, и диамантено колие. Един от прочутите гости на сватбата бил бившият министър на външните работи на Румъния, а сега преуспяващ адвокат Дору Виорел Урсу.Всичко би било наред, ако не беше възрастта на младоженците - момичето едва навършило 12, а младоженецът - 15 години. Точно това привлякло вниманието на докладчика на ЕС за Румъния -английската баронеса Ема Никълсън. Тя обявила циганската сватба за легално изнасилване и поискала намесата на полицията. Баронесата напомнила, че в съответствие с румънския наказателен кодекс половият акт с непълнолетни се наказва със затвор от една до пет години. Изплашено от европейската реакция срещу циганската сватба, румънското правителство се задействало веднага. Делото за 12-годишната Ана Мария може да се окаже углавно, предупредил премиерът Адриан Нъстасе. Бракът бил признат за недействителен, а срещу младоженеца било възбудено наказателно дело. От своя страна членовете на циганската община отстоявали своята правота - в случая те просто следвали обичаите си. Не става дума за бракосъчетание, а за древен цигански обред - твърдели циганите. - Всъщност това не беше сватба, а фолклорен спектакъл. Този случай демонстрира пълното неразбиране на циганските обичаи от страна на европейците. Съчетанието на особеностите на циганите и техните стереотипи, възприемането на този етнос от останалата част на населението ги е превърнало в пълни несретници. Повечето бездомни, безработни и непритежаващи документи за самоличност жители на Източна Европа са цигани. Те не са добре приети в болниците и училищата, до местата, където живеят, няма обществен транспорт, а боклукът просто не се прибира. Достъпът на ромите до програмите за социална помощ е силно ограничен. В края на 90-те години в Румъния избухна шумен скандал, когато се установи, че в град Клуж лекарите са започнали да поставят на пациентките си от цигански произход противозачатъчни спирали без тяхно знание. Скандалът отшумя, но и досега в дълбоката провинция ту на една, ту на друга държава се организират погроми срещу циганите, вестниците периодично съобщават за екстремистки организации, обявили война на циганите, а от стените на метрото не слизат надписи от типа Смърт на циганите!.

Facebook logo
Бъдете с нас и във