Банкеръ Weekly

Съдби

НЕСПОКОЙНИТЕ ПАЗИТЕЛКИ НА МИРА

Носителката на Нобеловата премия за мир за 2003 г., иранската правозащитничка Ширин Ебади, е единайстата жена, която получи наградата в този раздел. Признанието й бе отредено за дейност в името на демокрацията и правата на човека. Ебади е родена в Техеран през 1947 г. и е завършила право в тукашния университет. През периода 1975-1979 г. е председател на столичния градски съд. След като аятолах Хомейни идва на власт и провъзгласява Ислямската република, бъдещата лауреатка е принудена да подаде оставката си. Първо, защото е жена, и, второ, защото е протеже на сваления шахски режим. Ширин Ебади определя себе си като ислямски демократ и смята, че ислямските норми и закони са напълно съвместими с общоприетите представи за демокрацията и правата на човека. Според нея е напълно възможно да си да си мюсюлманин и демократ. В Иран Ебади е добре известна с обществената си дейност, а в чужбина - с адвокатските си умения. Обикновено тя се застъпва за ирански правозащитници и дисиденти и заради това е арестувана много пъти. Присъждането на Нобеловата награда за мир на Ширин Ебади предизвика силно негодувание сред консервативно настроените иранци. А иранските власти, които отначало посрещнаха с ентусиазъм награждаването й, много бързо се отказаха от поздравленията си към защитничката на техните врагове. Ширин Ебади е първата мюсюлманка, получила Нобеловата награда. Както е известно, това отличие има дълга и богата история. Малцина обаче знаят, че самият Алфред Нобел е учредил тази номинация тъкмо под влиянието на дамите. Майката на наградата за мирБаронеса Берта София Фелицита фон Щутнер станала лауреат на премията за мир едва през 1905 г., въпреки че тъкмо тя станала причината за нейното създаване. Баронесата е родена през 1843 г. в семейството на австрийски военачалник. Фамилията била аристократична, но бедна. Берта работела като учителка в благородническите семейства. През 1876 г. тя се срещнала с Алфред Нобел и станала негова секретарка. Работила при него кратко - омъжила се и заедно със съпруга си фон Щутнер заминала за Кавказ. През 1885 г. двамата се завърнали в Австрия, където Берта се заела с писателка дейност и възобновила връзките си с Алфред Нобел.По онова време баронесата вече била убедена пацифистка. След като научила, че в Лондон е създадена Асоциация на международния арбитраж и мира, Берта започнала да пропагандира нейните идеи. През 1889 г. тя написала книгата Свалете оръжието, която предизвикала истински фурор в Европа. Едновременно с това Берта фон Щутнер основала Австрийската партия на мира. Организацията била финансирана най-вече от приятеля на баронесата Алфред Нобел. Берта непрекъснато пишела за необходимостта да се поддържа световното пацифистко движение. В един от отговорите си Нобел й съобщил, че възнамерява да учреди премия за хората, които най-много допринасят за мира. Малко след това той съставил първия вариант на завещанието си, в което освен парите за премията за мир предвиждал и средства за партията на баронесата. Тази точка обаче изчезнала от последния вариант на завещанието.Отношенията между норвежкия Нобелов комитет и баронеса фон Щутнер поначало били напрегнати. Името й няколко пъти влизало в листите за награждаване, но накрая все някой друг получавал премията. През 1904 г. например, въпреки протестите на баронесата, че премията е замислена като награда за частни лица, та била присъдена на Института за международно право. Най-вероятно тъкмо тази открита конфронтация принудила членовете на комитета на следващата година все пак да наградят баронесата. Принципната пацифисткаПрез 1931 г. норвежкият Нобелов комитет присъдил премията за мир на американката Лора Джейн Адамс, като най-накрая взел под внимание множеството препоръки. По това време тя вече била твърде стара и болна, за да присъства на церемонията по награждаването в Осло. Лора Адамс отдала целия си живот на борбата за мир и в защита на правата на жените. Впрочем нейният пацифизъм се оказал и главното препятствие за получаването на наградата. Членовете на комисията смятали, че е невъзможно да връчат премията на човек, който в годините на Първата световна война се изказвал против участието на САЩ в конфликта.Пацифистката дейност на Лора Адамс била естествено продължение на борбата й за правата на жените. Още в края на ХIХ век тя била смятана за лидер на цялото феминистко движение в САЩ. През 1915 г. Лора оглавила Женския международен комитет за постоянен мир в Хага. По-късно той бил преименуван на Женевска лига за мир и свобода, а Лора Адамс била неин президент до 1929 година. В САЩ тя била подложена на жестока критика за пацифистката си дейност, а една от водещите женски организации в страната - Дъщери на американската революция, дори я изключила от редиците си. Тя си навлекла още по-голяма ненавист, като организирала и оглавявала хуманитарна организация, която помагала на жени и деца от държави, воюващи с Америка. След войната тя посветила цялото си време на Женската международна лига за мир и свобода. Реформираната пацифисткаЕмили Грийн Боулч, която през 1946 г. получила наградата за мир заедно с Лора Адамс, най-прочутата пацифистка в САЩ в продължение на десетилетия, била едва ли не. Тя била първата известна жена социолог и икономист в Америка. През 1896 г. Боулч започнала да преподава в един от най-престижните университети на САЩ - Уелсли колидж. Тя не криела пацифистките си убеждения и след започването на Първата световна война участвала активно във всички миротворчески инициативи. Заедно с Адамс, Боулч организира Женския международен комитет за постоянен мир. Емили непрекъснато се изказвала срещу участието на САЩ във войната, а когато тя започнала, организирала няколко протестни демонстрации, заради което била обвинена в липса на патриотизъм и уволнена от работа.След началото на Втората световна война обаче пацифистките възгледи на Емили Боулч претърпели сериозни промени. Тя престанала да се изказва срещу войната, смятайки че основните човешки права трябва да бъдат защитавани, та дори и с оръжие в ръка.Обикновени ирландски жениНА 10 август 1976 г. в центъра на Белфаст британски патрул преследвал автомобил, управляван от терорист католик. Войниците открили огън по колата. Шофьорът бил убит, а автомобилът се врязал в една жилищна сграда. По време на инцидента загинали три деца, които играели на тротоара. Тридесет и три годишната протестантка Бети Уилямс станала свидетелка на произшествието, а 34-годишната Мейрид Къриган била роднина на жертвите. Двете се запознали, докато изчаквали пристигането на полицията и на лекарите. Няколко дни след това те вече организирали масови демонстрации за мир в Северна Ирландия. След това двете жени решили да покажат на лидерите на протестантите и католиците, че в Северна Ирландия има хора, които поставят мира над религиозните предразсъдъци. Така се появила организацията Северноирландското движение за мир, което по-късно прераснало в Организация на хората за мир. В този регион, където всички политически и обществени организации се създавали въз основа на вероизповеданията, обединението между католици и протестанти било невиждано явление. Норвежкият Нобелов комитет за мир научил за Северноирландското движение за мир малко след като решил да не присъжда награда за мир за 1976 г. поради липса на достойни кандидати. Така на следващата година членовете на комитета се върнали към обсъждането на наградата за 1976 г. и решили да я присъдят на двете жени, които успели да обединят католиците и протестантите в Северна Ирландия. Просто светицаНосителката на премията за мир за 1979 г. майка Тереза е родена в Скопие през 1910 година. През 1928 г. тя постъпила в благотворителния орган на сестрите на милосърдието, преместила се в Калкута и станала учителка. През 1950 г. Майка Тереза организирала собствен монашески орден на милосърдието и открила специален дом към него, в който сестрите буквално носели на ръце бедняците, умиращи по улиците на Калкута. Скоро орденът се прочул в цяла Индия, а в самата Калкута Майка Тереза била наричана жива светица и богиня.Световното признание за ордена и Майка Тереза дошло през 1971 г. от Ватикана, който я наградил с премията за мир на името на папа Йоан ХХIII. Майка Тереза успяла да открие свои мисии в много страни. Името й е символ на добротата и милосърдието. Професионалният политикПрез 1982 г. Алва Мюрдал си раздели Нобеловата награда за мир със своя колега Алфонсо Гарсия Роблес - за изключителни заслуги в областта на разоръжаването. Това е първият случай, когато Нобеловият комитет открито отстъпи на обществения натиск.Алва Мюрдал, която в скандинавските страни е почти легенда, на практика е непозната за света. Тя започва политическата си кариера отрано и през 30-те години вече е сред водещите политици на Швеция. Дълго време Алва е в сянката на съпруга си, икономиста Гунар Мюрдал. След края на Втората световна война тя оглавява един от департаментите на ООН, а след това се премества в ЮНЕСКО. През 1962 г. Алва става депутат и оглавява шведската делегация на Женевската конференция за разоръжаване. Тя има репутацията на един от най-влиятелните представители на Швеция на световната политическа арена наред със съпруга си Гунар и Даг Хамаршелд, генерален секретар на ООН. През 1967 г. Алва става първият министър по разоръжаването. Заедно със съпруга си тя участва в създаването на най-уважавания научен институт в тази сфера - Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира.Името й многократно се появява в списъка на кандидатите за наградата за мир. Когато през 1981 г. Комитетът за пореден път игнорира кандидатурата й, възмутените норвежци излязоха на демонстрация. На следващата година тя получи Нобеловата премия.Непрофесионалният политикАун Сан Су Чжи е носителка на наградата за мир за 1991 година. Тя й беше присъдена за ненасилствена борба за демокрация и човешки права. Су Чжи нямала намерение да се занимава с политика. Тя е родена през 1945 г. в Рангун, в семейството на видния бирмански политик генерал Аун Сан, един от активните борци за независимост на Бирма. Баща й бил убит, когато била двегодишна. През 1960 г. Су Чжи напуснала страната, за да учи, а по-късно преподава в Индия и Великобритания, работи в ООН. През 1988 г. тя се връща в Бирма, за да се грижи за болната си майка. Точно тогава в страната започват масови безредици. Управляващият дълги десетилетия страната диктатор Не Вин подава оставка и властта завзела военна хунта. Като дъщеря на един от най-популярните мастни политици Аун Сан Су Чжи не можела да остане безучастна. Тя се съгласила да участва в създаването на Националната лига за демокрация и подела кампания за ненасилствена борба с властите. Аун Сан Су Чжи получава световна известност през 1990 г., когато нейната партия побеждава на първите в историята на Бирма парламентарни избори. Военните власти отказват да признаят резултатите от нея. Оттогава тя на практика се намира под непрекъснат домашен арест. Обикновена терористка Ригоберта Менчу Тум става лауреат на наградата за мир през 1992 година. Тя е признание за нейната работа за установяване на социална справедливост и етнокултурно примирие, основано на уважението на правата на коренните народности. Родена е през 1959 г. в семейство на селяни - индианци в Гватемала. След като всичките й близки били избити от правителствените войски, Ригоберта се заела с активна политическа дейност и организирала протестни демонстрации на индианците в цялата страна. За да се спаси от репресиите, тя избягала в Мексико, където става една от организаторките на Обединеното представителство на опозицията. Светът научи за нея през 1982 г., когато излезе биографията й Аз, Ригоберта Менчу. Скоро името на Ригоберта се свърза неразривно с борбата на коренните народи за права. Призът, който получи Ригоберта Менчу, обаче се превърна в едва ли не най-големия скандал в историята на наградата за мир. Официалната версия на Нобеловия лауреат за живота на Ригоберта беше поставена под съмнение. Оказа се, че тя е участвала не само в мирни протестни акции - Ригоберта Менчу и членове на семейството й бяха обвинени, че са сътрудничили на партизанското движение и са участвали в екзекуциите на свои противници. Самата обединена опозиция фактически представлявала интересите на терористите и въстаническите организации. Впрочем всички подобни приказки бяха признати за реакционни и неточни. Днес никой не задава въпроси за миналото на Ригоберта Менчу.Професионалната активисткаДжоди Уилямс, координатор и основател на Международната кампания за забрана на противопехотните мини стана лауреат на Нобеловата награда за мир през 1997 г. заедно със своята организация. Тя е родена през 1950 г. в град Пътни, щата Върмънт. По образование Джоди е учителка по испански и английски език. Преподава до 1984 г., след което започва да се занимава професионално с хуманитарни въпроси. До 1986 г. е координатор на никарагуанско-хондураски образователен проект, а след това работи шест години в организацията Медицинска помощ за Салвадор. В края на 1991 г. Джоди Уилямс стана инициатор на преговорите между редица неправителствени хуманитарни групи за организиране и финансиране на кампания за забрана на противопехотните мини.Идеята се оказва навременна, защото след края на студената война антивоенните организации преживяват дълбока криза. Борбата за забрана на противопехотните мини например става модна и актуална почти колкото борбата срещу СПИН-а. През 1997 г. беше подписан договорът за забрана на противопехотните мини. През същата година загина и принцеса Даяна - една от най- активните привърженички на организацията на Уилямс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във