Банкеръ Weekly

Съдби

НЕРАВНОСТОЙНИЯТ БЛЯСЪК НА ЗЛАТОТО

Свалянето на скелето от големия купол на храма Св. Александър Невски и просветването на новата позлата цяла седмица бяха притча во язицех за софиянци и медиите. И никой не се досети да успореди продължилата две и половина години работа с 45-дневния срок, в който бяха завършени и позлатата, и окончателните реставрационни работи в храма Рождество Христово в град Шипка. А има защо.Първата и най-сериозна отлика е в златното покритие. За софийската поръчка е използвано трансферно злато 0.4 микрона от френската фирма Engelhard-Clal S.A. За работата в Шипка от немската фирма Норис Блаттголд бе доставено 23.75-каратово злато 0.13 микрона за ажурните дантелени фризове и 0.30 свободно злато (!) за куполите от вида Розенобл (благородна роза). Всеки сам може да сметне колко десетки пъти по-солидно е златото за храма Рождество Христово, като при това е избрана най-изгодната от трите предложени оферти! А и при планирани от Балканска строителна компания, филиал на голямата финансово-промишлена Балтийска строителна компания, 20% фира и неизвестен подобен процент в София, където поръчката се изпълняваше от подизпълнителите на фирмата Реставрация ЕАД. Справката, дадена ни от опитни реставратори, някои от които работили и на двата обекта, показва недвусмислено, че 0.4 микрона е варак за позлатяване на икони, съхранявани в интериорни пространства, докато 0.30 мм, образно казано, е златна ламарина.Втората сериозна отлика е във финансирането, около което за Св. Александър Невски продължават да съществуват съмнения за липсата на доста пари. Руснаците, които са задвижили процедурата около закупуването на злато за храма в гр. Шипка едва между Коледа и Нова година, са плащали коректно, навреме и по един доста странен за съвременните представи начин - кеш. Което им е коствало известни загуби при транзакциите и обръщането на валутата в левове. Но пък ги нямаше безумията, че остърганото злато от старото покритие ще бъде надлежно съхранено и ще влезе в хазната в целия си обем, определен от ексминистъра на финансите Муравей Радев на два килограма. Реставраторският екип в Шипка също е свалил остатъците от старото покритие, само че никой не рискува да се покаже такъв лаик като г-н Радев и пригласящите му чиновници от културното министерство. При това е необходимо да се подчертае, че позлатяването на обекта Св. Александър Невски включва и двата малки купола около главния храмов вход в западна посока. Хайде на бас, че те мълчешком ще бъдат подминати, което още веднъж ни позволява да попитаме къде са отишли парите?Руснаците и техният главен реставратор, включил в екипа си и българи, работиха бързо, качествено и легитимно, контролирани дори от представител на НИПК (Национален институт за паметниците на културата). В София бе обявено само името на консултанта проф. Инкова и нищо повече, защото фирмата Реставрация ЕАД нае за подизпълнители хора от всякакъв калибър и дори студенти. В град Шипка може отговорно да се каже, че технологията е определила избора на златото (реставраторът категорично е отказал да работи с трансферно злато, а е поискал свободно злато), докато за Св. Александър Невски ни предложиха легендата за свръхмодерна технология, ползвана вече при позлатяването на факела от Статуята на свободата в нюйоркския залив.Тук вероятно е моментът да отбележим, че обемът на реставрационните работи, макар и близък, все пак не е еднакъв - срещу 800 кв. м куполна площ и детайли в Св. Александър Невски се падат малко над 600 кв. м площ в Рождество Христово, макар детайлите там да са повече и по-сложни за изпълнение. Плащанията за реставраторския труд са приблизително равностойни и на двата обекта - около 300 лв. на квадратен метър покритие независимо от различните технологии.Темата за позлатяването, появила се в публичното пространство с началото на реставрационните работи в храма Св. Александър Невски, обещава да не остане изолирана само от двете църковни поръчки. Позлатяване се прави и на иконостаса на църквата Св. Неделя в София. Голям консуматор на подобно злато за различни детайли е и ремонтиращата се сграда (в интериор) на СИБАНК в София. Възможно е и настоятелството на храма Свети Седмочисленици в София да бъде убедено, че желаният от тях шлакметал за покритие на иконостаса е по-неизгоден от златото в по-далечен план. Това са все поръчки, които не могат да поразят с обем и блясък репортерското въображение, но пък предполагат добра култура и сериозна инвестиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във