Банкеръ Weekly

Съдби

НЕПОЗНАТИЯТ БЛЯСЪК И СЕНКИТЕ НА БИЖУТАТА

В Параклиса на Националната художествена галерия подреди самостоятелна изложба Анжело Красини (1954), един от най-известните наши бижутери. Верен на своя творчески дух, той показва основно накити, авторска бижутерия с някои нови естетически търсения - фотореализъм, произведения, изведени до малка пластика, и др. В тази професия застоят е невъзможен. Свързана пряко с висшата мода и добрия вкус, тя следва или задава тон на актуалните тенденции, но в същото време обслужва и мощната ювелирна индустрия. Точно на този кръстопът са струпани най-много от проблемите на българското бижутерско изкуство, които като съставна част на лукса в живота не докосват въображението на законотворците. Дори когато се заговори за културен туризъм, дори когато археолозите (особено през миналата година) откриват блестящи образци отпреди няколко хиляди години, вниманието на чиновниците стига до блясъка на златото. И не отива по-нататък - при майсторите на тези бижута, обикновено анонимни. Забравени са и традициите от по-ново време - Чипровската школа от ХV и ХVI в., Видинската, пловдивските ювелири.В последните месеци митничари и граничари заловиха огромни количества златни и сребърни бижута, поели пътя към Европа. Основно турски боклук и стъкълца на Сваровски, предлагани от шумната реклама като кристали. Ширпотреба с дъмпингови цени, достатъчни за да изкушат бедната дамска суета и аборигенската представа за естетика. Гръцки и турски фирми сръчно овладяват незащитения български пазар, а след тях идва и тежката артилерия на прочутите фирми Картие, Булгари, Тифани и др., които се опитват да пласират залежалата си и излязла от динамичните рамки на модата стока. Изчезващият вид на българските бижутери чинно си плащат консумативи, акцизи, данъци и се конкурират с чужденците на аматьорски принцип. Защото нямат свободни средства за реклама, за PR-акции, за откриване на собствени магазини, за системно и търпеливо култивиране на по-висок консуматорски вкус. Българската държава продължава да изнася по няколко десетки тона сребро и злато годишно, докато една Италия предлага на света по десетина тона, но не като суровина, а като готов бижутерски продукт. По тази причина поне половината от добрите български художници ювелири работят зад граница. Останалите се борят с действителността у нас и инатливо не желаят да се разделят с професията и творчеството си.Масовото вносно производство надвишава 80% на българския пазар и все повече изтласква българското. А то е и по-добро, работи с истински материали, предлага авторски уникати и е ориентирано към целия потребителски спектър. Анжело Красини е работил и печелил награди практически в цяла Европа и Япония, затова най-добре знае колко по-добре е да се изнася готов продукт, а не суровини. Но се налага да преодолява неизброими чиновнически и бюрократични спънки, за да може да подреди щанд в панаирна палата, или да изнесе своя колекция на изложба. В същото време във висшите политически кръгове непрекъснато се говори за културен туризъм, неизменно предизвикващ асоциацията с археологически обекти. Всичко останало сякаш не съществува. Дори Националната художествена галерия и посестримите й НГЧИ и СГХГ са превърнати в територия за оперативни и гостуващи изложби и не могат да разгънат поне един или няколко процента от богатите си фондове. А бижутерското изкуство е приложно и следователно по инерция мястото му е след изящното. Така пространствата му се стесняват до размера на една носна кърпичка. В този смисъл изложбата на Анжело Красини в Параклиса на НХГ е рядко и затова ценно събитие в художествения ни живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във