Банкеръ Weekly

Съдби

НЕПОМРЪКВАЩИЯТ ЧАР НА НАИВИЗМА

За по-малко от два месеца Росен Рашев-Рошпака (1970) прави втора самостоятелна изложба в частна софийска галерия. Първата бе в Натали, а новооткритата (до 23 май) е в малката Париж на едноименната софийска уличка. Според скромните експозиционни възможности на помещението галеристът Борис Павлов е подредил девет платна на наивиста, изпълнени преимуществено в живописна и колажна техника. Прави впечатление, че Рошпака и неговите куратори поддържат връзката с клиентите чрез умна ценова политика и широка достъпност на картините му. В Париж ценовата листа варира от 400 до 2000 лв., но усреднената стойност на платната е около 650 лева. Тази база поддържат и другите галеристи, които охотно приютяват произведенията на Рошпака.Темата за наивизма в българското изобразително изкуство не е нова, но има само един последователен историограф и анализатор - Татяна Вучева. В нейните книги тя е солидно разгъната в ширина и дълбочина, доказвайки същевременно отсъствието на мисловна и творческа свобода във времето на тоталитаризма. Макар и наивистични в изпълнението си, повечето картини от епохата преповтарят тематиките на официалното изкуство и идеологическите им внушения. Точно обратното на ставащото в наивизма и примитивизма на някои други страни, сред които водещо естетическо и пазарно място заемаше Югославия. През 70-те години на ХХ в. именно това направление в източноевропейското изкуство (включващо и имена от Чехословакия и Съветския съюз) се радваше на растящ търговски интерес и доведе до непонятен по нашите земи ценови бум. Сетне интересът в масов мащаб спадна, но тенденцията не засегна галеристите и истинските колекционери, които откриха нови хоризонти в САЩ, Латинска Америка и Африка. Така наивизмът и примитивизмът се превърнаха в равностойна, неотменна съставна част на световното изобразително изкуство и станаха обект на редица изследвания и взаимовръзки с по-стари образци и направления.У нас интерес към наивизма се пробуди едва през последните десетина-петдайсет години и Росен Рашев-Рошпака е един от катализаторите на процеса. Изкуствоведите ни, винаги в непосредствена близост до официалната културна политика, дори му посветиха специално внимание. Но и то, по инерция, не визираше взаимовръзките между художник-произведение-галерия-пазар, предоставяйки това изследване на новопоявилите се частни търговски галерии. От своя страна те навлязоха в неусвоената територия по-скоро интуитивно, поради което ценовата ножица се отвори много широко. Успяват тези, които градят стратегията си спокойно и в дългосрочна перспектива, започвайки по най-логичния в такъв случай начин - с предложения в ниския ценови пояс. И със създаването на постоянен кръг от клиенти, които се доверяват на вкуса и почтеността на галеристите. Такъв е Севдалин Генов в Натали, такъв е и Борис Павлов в Париж, независимо от разликата във възрастта им. Като съвременно мислещи личности те добре разбират артистичния свят и въображението на Рошпака, което се движи в различни пластове на историчността - от древната символика на християнството до обикновено незабелязваните детайли в бита и природата около нас. Този богат вътрешен свят на художника, невъзможен за съществуване и подхранване преди две-три десетилетия, прави картините му привлекателни за всеки, който не възприема живописта като стенен тапет или инвестиция. А такива, оказва се, има немалко у нас!

Facebook logo
Бъдете с нас и във