Банкеръ Weekly

Съдби

НЕПОБЕДИМОТО ЗЛО НА ФУТБОЛНИТЕ ЗАПЛАТИ

Цените на билетите са твърде високи, качеството отдавна си е отишло и изобщо по всичко личи, че футболът се самоизяжда от алчност. Подобни коментари непрекъснато могат да се прочетат по страниците на вестниците, но дали те са справедливи и верни? И, което е по-важно, конструктивни ли са? Защо нито един от многобройните анализи не отбелязва факта, че цените на билетите не само не са високи - те са толкова ниски, че са икономически нереалистични. Защо, когато се отбелязва спаднала посещаемост в английската Висша лига, никой не признава, че дори и сега тя си остава несравнимо по-висока, отколкото в предкомерсиалните й дни през 80-те? В края на краищата дори след спада в интереса втората дивизия на английския футбол привлича повече публика от първата на италианския А колкото до упреците, че шампионатът е станал скучен, какво всъщност основание имат те? В миналото многократно сме били свидетели как един отбор налага пълна хегемония в продължение на пет или седем години. Защо тогава да се тревожим от надмощието на Челси, което продължава по-малко от две?Основното обвинение гласи следното: клубовете дерат кожата на привържениците си, защото са управлявани от алчни, късогледи кретени. Окей, не отричам, че и такива хора има. Но повечето от клубните шефове се справят добре с почти неизпълнимата си работа. Често чувам фразата, че запалянковците пращали заплатите на звездите; истината е, че приходите от билети далеч, далеч не стигат за тази цел. Изобщо целият спор би трябвало да се насочи към една точка: заплатите и техният ефект върху клубните бюджети. Това е недопустима за нормалния бизнес структура не бихте я открили в никой друг бранш, но в края на краищата клубовете сами си я навлякоха и сами трябва да се оправят с нея. Нека ви обясня защо цените на билетите в Англия са ненормално ниски:1. Реал Мадрид струва по-евтино от Челси - билет за баща и син на Бернабеу излиза 40 евро срещу 125 на Стамфорд Бридж. Защо е така? Много просто - Бернабеу побира 80 000 души, а стадионът на Челси - 43 000. Проста аритметика. Ако нашият Селхърст Парк имаше 80 000 места и те се пълнеха за всеки мач, аз спокойно можех да пусна билети и по 7 евро. Но стадионът ни има само 27 000, и никога не се пълни. Германските клубове няколко години се опитват да поддържат ниски цени на билетите - и почти всички банкрутираха. Изобщо всеки мениджър е длъжен да иска толкова, колкото струва продуктът му. Когато става дума за шампиона на Англия, този продукт струва много. 2. Сравнете футбола, който се играе на живо, с театъра. Ако идете в Уест Енд и изгледате някоя непопулярна пиеса, ще ви таксуват 35 евро. Но ако посетите хита на сезона, ще платите двойно. Защо тогава много хора негодуват, че мач като Челси - Арсенал струва повече, отколкото този между Кристъл палас и Крю Александра?3. И накрая, онези, които медиите толкова усърдно бранят от алчните президенти, не са верните привърженици, а случайните зяпачи. Лоялните запалянковци не пропускат мач на своя тим и си купуват сезонни билети - в случая с Палас цената им е 430 евро, или едва по 18 евро на мач. Но за онези хора, които искат да гледат само големите мачове и за нищо на света не биха стъпили на стадиона, когато ни гостува Крю, е съвсем естествено да платят малко повече. Най-абсурдната част от всички гореспоменати обвинения е алчността. За Бога, дайте си сметка, че никой тук не прави пари от футбол Поне в Кристъл Палас и в 98% от останалите клубове. Аз осигурявам 14 млн. евро за бюджета и ако се оттегля, клубът просто ще потъне. За жалост и Палас е в положението на повечето британски отбори - много далеч от времето, когато ще може да се самоиздържа, и пълен роб на заплатите на футболистите. Трябва да осъзнаем, че проблемът със заплатите не само не е решен, но и не се очертава скоро да бъде. Президентът на Уигън Дейв Уилън смята, че магическото решение е да се постави таван на заплатите - но Дейв е едва от пет минути във Висшата лига и още живее в един приказен свят. Първо, въвеждането на подобен таван не е лесно и в никакъв случай не може да стане в близките години, защото трябва, първо, да изтекат сега действащите договори. И, второ, колкото от акционерните дружества ще предпочетат да заделят спестените от заплати пари за развитие на клубовете и за изплащане на огромните дългове, вместо да ги сложат в джобовете на главните си акционери? Пък и за да се стигне наистина до по-евтини билети, лимитирането на заплатите трябва да се съчетае и с независима регулация на цените. А ако се въведе такава, бизнесът ще се разпищи, че се ограничава свободата на търговията. В пресата често ни питат защо вместо това не разпределим по-справедливо приходите си от телевизионни права? Отново лесен отговор: защото те просто не са толкова големи, колкото си мислят някои хора. Миналата година като член на Висшата лига Палас получи от права 11 млн. евро в началото на сезона, допълнителни 5.6 млн., според броя излъчени наживо наши срещи, и други 2 млн. за 15-ото ни място в крайното класиране. Достатъчно, за да закърпим някак положението и да не увеличаваме дълговете си. Но нищо повече. Дори да ни бяха давали по телевизията по-често от Челси, пак щяхме да получим допълнително не повече от 2 млн. евро. Аз лично бих се радвал да ги имаме, но те няма да променят с нищо цялостното положение. А ако общите приходи на лигата се разпределят иначе и основната част отиде у малките клубове, къде мислите ще отидат накрая парите? Пак за заплати. Просто отборите, които сега не могат да си позволят скъпи играчи, тогава ще могат да ги наемат. Изобщо всичко се върти около заплатите. Без сериозна регулация този кръг ще си остане вечно омагьосан Но докато не си дадем реалистична сметка за природата на заболяването, нямаме никакъв шанс да се борим срещу отделните симптоми. Самите цени на билетите са изчислени правилно; не вярвам, че биха могли да са по-ниски. Онова, което евентуално може да се промени, е да се орежат страничните разходи на запалянковците, да се възнаграждава по някакъв начин лоялността им и да се повиши качеството на продукта, който продаваме. Отличен пример за последното са колегите ми в Мидълзбро, които имат най-сериозен отлив на публика и го обясняват с повишените цени на билетите. Преди седмица отборът им загуби вкъщи от скапания Съндърланд - ето ви го истинското обяснение. Трябва да се обмислят и различни варианти за повишаване на интригата - въвеждане на плейофи между изпадащите отбори, а също и присъждане на четири точки за победа като гост. Вторият начин е да се намаляват разходите на феновете и да се възнаграждава лоялността им. Чарлтън в деня на мачовете си организират съвсем евтина автобусна линия до графство Кент, за да привлекат и публиката на изпадналия сега Джилингам. Това е доста умен ход. Ние пък още преди четири години въведохме системата Тиймкард, при която сезонните ни абонати получават редица отстъпки в търговските вериги. Трябва и да се работи с новото поколение. В Кристъл Палас организираме често училищни празници състезания, разпращаме билети до училищата, които ги продават с голямо намаление и прибират половината печалба. Така училищата събират десетки хиляди лири за учебници и помагала, а ние се сдобиваме с нови привърженици. Обмислях дори в деня на мача да пускам безплатно ученици на всяко незаето място. Засега логистиката е големият проблем, но въпреки всичко по тази идея се работи. Така че разбирате защо смятам, че тонът на вестникарските критики е разрушителен, а не конструктивен. Ако достатъчно често повтаряш, че дадено нещо е пълен боклук, то ще се превърне в пълен боклук. Според мен обаче футболът не е боклук; той все още е във възход. Разбира се, сегашната пълна каша може да попадне в утрешните учебници по икономика като отрицателен пример - как не бива да се вършат нещата. Но кашата вече е факт и вместо да се вайкаме, по-добре е да работим за разчистването й. --------------Саймън Джордън е президент и главен акционер на първодивизионния английски Кристъл палас. На 36 години бившият собственик на търговската верига Pocket Phone е и най-младият президент на клуб в английския професионален футбол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във