Банкеръ Weekly

Съдби

НЕОЧАКВАНИЯТ СПАСИТЕЛ НА АВТОМОБИЛНИЯ СПОРТ

По това време на годината пожълтелите листа са покрили всеки квадратен сантиметър земя в Милтън Кейнс. Мъгла се стеле над полята. Представителствата на Мерцедес, Фолксваген и Ауди затварят повечето си офиси за зимата. Тази година обаче обичайната дрямка, налегнала това сиво английско градче, бе нарушена от възможно най-неочаквания нов жител. Става дума за един мургав, енергичен австриец, който натрупа милиарди от продажбата на питие с вида и вкуса на сироп за кашлица. Дитрих Матешиц, собственик на империята Ред Бул, похарчи близо 90 млн. евро, за да откупи тима от Ф1 Ягуар. Нахлуването на подобен човек в един спорт, запазен досега за тютюневите гиганти, банките и телекомуникационните компании, несъмнено учуди доста хора. От Сузука до Силвърстоун всички говорят само за хер Бул. Дали неговата смес от таурин, кофеин, захар и витамини ще има тежест в този свят на петрола? В Англия сребристо-сините кутийки на Матешиц се появиха преди малко повече от десетилетие. Тогава никой не бе чувал за енергийни напитки, повечето хора мислеха Ред Бул за марка австрийска бира. Онова, което се случи след това, написа нова глава в историята на хранителната индустрия и маркетинга, а сега е на път и да влее малко свежест в повехналата репутация на Формула 1. Пътуването на Ред Бул към Милтън Кейнс всъщност започва от Банкок, където Матешиц работел като дистрибутор на пастата за зъби Блендекс. Негов тайландски колега го почерпил с питието, наречено Кратенг Даенг - Червеният бик. Австриецът одобрил вкуса и после го забравил. Споменът обаче изплувал няколко месеца по-късно, когато Дитрих научил, че японският производител на тонизиращи напитки Тайшо е и най-големият корпоративен данъкоплатец в страната. Матешиц помислил внимателно около седмица, после напуснал работа, преработил малко вкуса на Бика, превел името на английски и си издействал лиценз да го продава в Австрия и Германия. Началото не било никак обнадеждаващо. Повечето хора описвали вкуса като отвратителен; баровете отказвали да зареждат Ред Бул, защото го смятали по-скоро за лекарствен продукт. Но Матешиц основателно преценил, че напитката му ще има успех сред по-друга клиентела - като например младежите, желаещи да танцуват в клубовете по цяла нощ, без да взимат забранени стимуланти; или пък скиорите и сноубордистите, които се нуждаят от огромна енергия за подвизите си по пистите. Австриецът съобразил с това и маркетинговия си подход - отказал се напълно от конвенционалната реклама, а вместо това плащал на студенти и ди-джеи да организират партита, на които се сервира неговата напитка. Успехът не закъснял - през 1990-а Ред Бул вече бил хит в Германия. Френското и норвежкото правителство увеличили славата му, като забранили питието заради високото съдържание на кофеин. Днес благодарение на странната за времето си идея на Матешиц пазарът на енергийни напитки се оценява на 2.2 млрд. евро годишно. Две трети от тези приходи се падат на Ред Бул. Защо обаче при това благополучие австрийският милиардер е решил да влага пари в един спорт, чиято публика прогресивно намалява в последните години? Според едни по този начин Ред Бул върви в крак с основната маса потребители, които остаряват и улягат. Във Формула 1 има атмосфера на опасност, мъжество и риск, която идеално пасва на Ред Бул - коментира рекламният консултант Ричард Хол. - Да не говорим, че хората, които започнаха да пият Ред Бул преди години и които все още са основният потребител, вече не ходят по младежките клубове. Те си седят у дома и гледат телевизия. Значи Ф1 е идеалното средство да достигнем до тях. А дали е възможно процесът да се окаже двупосочен и навлизането на Ред Бул да съживи моторния спорт? Дитрих Матешиц постигна забележителни успехи в това отношение в спортове като уиндсърфа, ските, парашутизма, но пък Формула 1 е далеч по-консервативна организация. Във всички случаи пристигането на австриеца в сивия Милтън Кейнс гарантира доста интересни дни не само за новите му съграждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във