Банкеръ Weekly

Съдби

НЕОБИЧАЙНАТА ЩЕДРОСТ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА

Когато през 1981 г. видял по телевизията предаване, което призовавало зрителите да направят дарение за детската болница в Питсбърг, Албърт Лекси с мъка събрал 730 долара. От този момент до днес той е дарил на болните деца в своя град повече от 90 000 долара. Тези пари са спестявани в продължение на много години от бакшишите, които Лекси получавал за това, че лъска обувките на минувачите пред болницата и край офисите на местните компании. Неотдавна 62-годишният мъж, който преживява с едва 10 000 долара годишно, изпрати и-мейл до президента на САЩ Джордж Буш, в който попита дали би могъл да излъска и неговите обувки. Вероятно ще ми даде сто долара бакшиш, размишлява Албърт, докато все още чака отговор на писмото си. В обикновен ден през ръцете му минават средно по петнайсет чифта обувки.Очевидно обаче той не е единственият в Америка, който предпочита да дели с другите онова, от което сам има голяма нужда. Оказва се, че истинските филантропи в Щатите са американците със средни и по-ниски доходи. Петдесет и девет процента от всички дарения в зелено идват именно от семейства, чиито общи доходи възлизат на не повече от 100 000 долара, сочи проучване на Центъра за филантропия към Университета в Индиана.Изненадващ брой хора със скромни финансови възможности като Албърт Лекси приемат благотворителността твърде присърце. Онези, които се разделят с огромни части или дори с целите си богатства, вършат това по различни подбуди. Някои от тях имат силно развито чувство за социална справедливост. Те вярват, че парите трябва да се разпределят по-равномерно, отколкото това става в сегашната действителност, твърди психологът Денис Пиърн, който работи като съветник по въпросите на богатството в Бостън. Други са част от по-старото стиснато поколение, което предпочита да остави наследство, вместо да прахоса спестеното през живота си. Има такива, които се мотивират от чувство на вина, и други, които в продължение на много години се отдават на някоя печеливша професия и изведнъж се събуждат с прозрението, че трябва да вършат добрини.Един идеален пример за характерната за следвоенния период нагласа по отношение на парите е Джо Темечко. Когато през 1950 г. пристигнало от Полша в Минеаполис, момчето със сръчни ръце започнало да обикаля квартала си и да търси стари непотребни уреди и играчки. После поправяло всичко, което успявало да намери, и го предавало на някой съсед или църква. Броени дни след 11 септември 2001 г. Темечко се качил на автобуса, посетил адвоката си и променил завещанието си така, че спестяванията му да отидат в помощ на възстановяването на град Ню Йорк. Две седмици по-късно мъжът починал от сърдечен удар. Истинската изненада обаче настъпила, когато станало ясно, че е оставил след себе си състояние от 1.4 млн. щ. долара, за чието съществуване дори адвокатът му не знаел нищо. Случаи на необичайна щедрост могат да бъдат посочени и сред хора, които трупат богатството си пред очите на всички. В един момент от живота си те могат да преживеят криза, която да ги вдъхнови например да подарят спортната си кола, вместо да си купят поредния нов модел. Понякога става така, че веднъж започнали, филантропите не могат да престанат да правят дарения. Промяната може да настъпи буквално за една нощ, казва психологът Пиърн. Роденият във Филаделфия Зел Кравински и съпругата му събирали своите 45 милиона долара в продължение на три десетилетия, след което само за две години - 2002 и 2003 г., дарили почти всичко в полза на каузи, свързани със здравеопазването. След това Кравински дарил и един от бъбреците си на непознат човек - нещо, което според Обединената мрежа за споделяне на органи са правили едва 242 души от 1998 г. насам. Стивън Голдбарт - един от основателите на калифорнийския институт Парите - значение и избор, твърди, че понякога щедростта може да се превърне в хапче, от което хората не могат да се откажат. Колкото повече даряват, толкова по-важно става това за тях, обяснява специалистът.Маниаци на тема щедрост съществуват и сред хората, родени с повече късмет. През 2000 г. 29-годишната възпитаничка на университета Браун Карън Питълмън наследила семейни фондове на стойност 3.4 млн. долара, от които за себе си запазила едва 15 000 долара. Всичко останало тя дала за създаването на бостънската фондация Чахара, която финансира организации на най-обикновени жени. Днес Карън пише ръководство за нестопанска организация, която съветва богати американци как да даряват парите си. Внезапен синдром на богатството е нарекъл Стивън Голдбарт състоянието, в което често изпадат хора, споходени от неочакван късмет. Те може да почувстват, че нямат право на това щастие и че то ще има отрицателно влияние върху живота им, обяснява той. Не на последно място роля играе и социалното клеймо, което съпътства определянето на даден човек като заможен. Експерти казват, че отхвърлянето от страна на приятели и усещането за социална изолация се срещат много често в такива случаи. Както се вижда, далеч не всички на този свят искат да бъдат милионери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във