Банкеръ Weekly

Съдби

НЕИЗБРОЕНИТЕ МИЛИАРДИ НА ФЕРДИНАНД МАРКОС

Един от най-омразните политици на ХХ век - Фердинанд Маркос, се ражда преди осемдесет и пет години. Неговото име се превръща в синоним на корупция и обирджийство. Над две десетилетия той управляваше Филипините като своя лична собственост. И до ден-днешен вдовицата му енергично се сражава в съдилищата, надявайки си да си върне поне част от откраднатото от президента.Между Маркс и МаркосКогато на 11 септември 1917 г. в едно предградие на Манила на бял свят се появява Фердинанд, Филипините всъщност са американска колония. Благодарение на благоприятното си географско разположение архипелагът служи на Щатите като удобна военна база в Далечния изток и като крепост на антикомунизма в обхванатия от революционно брожение регион. В самите Филипини партизанстват различни прокомунстически и левичарски групировки. През 1934 г. Америка предоставя формална автономия на Филипините, но продължава изцяло да контролира нейната политика и икономика. Като младеж бъдещият диктатор решава да тръгне по стъпките на баща си и се записва в юридическия факултет на столичния университет. По време на Втората световна война по думите на самия Маркос той ръководи партизански отряд, който се сражава срещу японските окупатори. Но проверките показват, че този факт е пълен блъф. През първото следвоенно десетилетие обаче тъкмо героичното партизанско минало помага на красноречивия адвокат да се утвърди на политическото поприще. Той влиза в парламента и става най-младият конгресмен на страната. А след като заема поста на председател на комисията за контрол върху вноса, Фердинанд Маркос започва да забогатява с шеметна бързина.През 1945 г., вече милионер и многообещаващ политик, той завоюва след единадесетдневна обсада поредната си победа - сърцето на местната кралица на красотата Имелда. Преди сватбата Фердинад подарява на булката пръстен с единадесеткаратов диамант - по един карат за всеки ден ухажване. През 1965 г. четиридесет и осем годишният политик побеждава в президентските избори. След Виетнам, Филипините са необходими на американците като надежден тил и бастион на антикомунизма, а военноморската база Субик Бей се превръща в основен техен стратегически пункт в Тихия океан. Това е причината младият филипински президент, който не крие антикомунистическите си възгледи, да се превърне в поредния кучи син, но наш кучи син в колодата на проамериканските диктатори. Вашингтон поддържа Маркос през всичките двадесет години, докато той е на власт, и влива стотици милиони долари в икономиката на страната, затваряйки си очите, че те отиват най-вече в джобовете на президентското семейство. Един от основните лозунги по време на първата предизборна кампания на Маркос е обещанието да ликвидира корупцията. Но именно при новия президент, а по-късно и министър-председател едновременно, тя достига фантастични размери. Съдейки по данъчните декларации на Маркос, които неговите противници отварят веднага след падането му, през всичките двадесет президентски години той честно е преживявал от заплатата си плюс незначителни хонорари за юридически консултации. Въпросните скромни суми по никакъв начин не се връзват с легендите за фантастичните разходи на Маркос и особено на неговата съпруга.Кражба в национален размер Начинът на приказното забогатяване на височайшето семейство не е тайна за никого. Адвокатът Джовито Салонга, който след идването на власт във Филипините на Корасон Акино оглавява комисията за разследване на престъпленията на ексдиктатора, завършва доклада й със следните изречения: Те са крали, крали и крали, а след това са крали още и още. Те не само са взимали това, което не им е принадлежало, но и са контролирали целия бизнес. Създавали са монополи, присвоили са си правото да раздават на себе си и на роднините си лицензи за внос и да гарантират банкови заеми, които изобщо не са смятали да връщат. Първите печалби от всяка нова сделка са отивали лично в джоба на Маркос. В края на краищата нещата придобиват толкова ненормален характер, че вероятно самият Маркос не е знаел колко пари има.Всичко започва с няколко дреболии. Щом сяда в президентското кресло, Маркос веднага забранява хазартните игри. Но след като бързо съобразява, че се е разгорещил излишно, той отново ги легализира, слагайки същевременно ръка върху този високодоходен бизнес. Правителствената служба за контрол на хазарта е оглавена от президентския шурей. А нататък нещата се развиват все по-мащабно.Чуждестранната помощ и инвестициите се превръщат в един от основните източници за обогатяване на фамилията Маркос. Само за периода 1962-1983 г. САЩ предоставят на Филипините помощ в размер на над един милиард долара. Световната банка им заема още четири милиарда. Помощта се разграбва моментално - според постъпленията парите се превеждат в тайните сметки на президента, неговата съпруга и роднините им в швейцарски и италиански банки. Цялата икономика и всички инвеститори са обхванати от системата на държавен рекет. Както си спомня един от американските посланици в Манила през 70-те години, няма друг начин да се прави бизнес в тази страна, освен подкупа. Инвеститорите пристигат във филипинската столица с готови пакети от акции за диктатора, съпругата и техните близки.Друг непресъхващ канал за попълване на доходите на семейството са различните фондове, създадени от американците, за да се финансира с тях изпращането на филипински военни специалисти във Виетнам. Те, както и всички обществени фондове, всички правителствени договори и изобщо всичко във Филипините, което може да донесе макар и един долар доход, се контролират от президента.За двадесет години тези парични ручейчета и буйни потоци се превръщат в десетки дворци, къщи и вили в различни части на света, в личен авио- и автопарк, включително брониран Ролс-Ройс на стойност 500 хил. щ. долара. Останалите милиони кротуват в тайните банкови сметки.С правенето на пари се занимава главно Фердинанд Маркос. Затова пък съпругата му, която от личен опит знае какво значи гладно детство и изкарване на прехраната с пеене по кръчмите, харчи наляво и надясно с широка ръка. Колекцията от скъпоценности на първата дама на Филипините може да конкурира и кралски съкровища. Понякога, след вечерен бал, тя се качва на самолета на мъжа си и отива в Ню Йорк или в някоя европейска столица, за да пазарува от най-скъпите бутици. Само за дрехи на мадам Маркос отиват стотици хиляди долари седмично. Известен е случай, когато само за един ден тя опразва няколко бижутерни магазина в Цюрих срещу сумата от 15 млн. долара. А веднъж за пренасянето на двудневните покупки на първата дама били използвани три морски контейнера. Всичко това се плаща от централната банка на Филипините, която съпрузите Маркос възприемат като личен портфейл.Всяко руло тоалетна хартия в двореца на семейство Маркос е изработено в Тайланд от най-фина ръчно рисувана копринена тъкан. Имелда се разпорежда постоянно да се поддържат и стратегически запаси от черен хайвер в огромни сребърни супници, които се подменят всеки ден. Според различни оценки колекцията й от обувки се състои от 1200 до три хиляди чифта.По-късно следователите установяват, че и самата Имелда Маркос е печелила доста добре. Тя оглавява около тридесет печеливши държавни корпорации и се разпорежда изцяло с доходите от тях. Филипинското следствие разкрива факт, който би звучал като анекдот, ако не се отнасяше до първата дама на една от най-бедните страни в региона. Става дума за една телеграма, в която шефовете на женевска банка молят най-вежливо госпожа Маркос временно да преустанови изпращането на куфари с пари в брой, защото банковите служители не можели да се справят с преброяването на купюрите и оформянето на сметките.Облаците се сгъстяватС нарастването на президентската алчност расте и раздразнението на Маркос срещу остатъците от демократичните институции. Изборите във Филипините през 1969 г. са спечелени чрез сплашване, подкупи и открито фалшифициране на резултатите. През 1972 г. Маркос се възползва от нападението срещу един висш военен и въвежда военно положение, превръщайки се така в пълноправен диктатор. През 1981 г., разтревожен от растящата международна изолация на страната и все още глухото недоволство на американците, президентът отменя военното положение и насрочва избори. Опозицията сполучливо ги определя като фарсмажорни и ги бойкотира. При тази ситуация за Щатите става невъзможно да поддържат режим, който все по-трудно може да се нарече демократичен, и облаците над главата на диктатора започват да се сгъстяват. След президентските избори през 1986 г., официално спечелени отново от Маркос, положението в държавата изцяло се променя. На голям митинг загубилата претендентка Корасон Акино обявява, че резултатите отново са фалшифицирани и призовава народа към ненасилствена съпротива. Акино успява да получи поддръжката на армейската върхушка и църквата. В края на краищата администрацията на Рейгън убеждава президента, че по-нататъшната американска подкрепа за него може да донесе сериозни проблеми на САЩ. На семейство Маркос е обещано убежище на американска територия, ако се оттегли. На 26 февруари 1986 г. във Филипините избухва безкръвна революция. Маркос и и съпругата му бързо напускат столицата с хеликоптер и по-късно се установяват на Хавайските острови. Според запазените американски митнически декларации мадам Маркос успява да вземе със себе си някои перлени бижута, които наредени върху пода, биха заели 36 квадратни метра. Освен това бегълката успяла да изнася брилянти за два милиона долара, пет кожени палта, 400 дамски чанти, 167 маркови тоалета с обща стойност четири милиона долара и 68 чифта ръкавици. Битките на ИмелдаСлед идването си на власт правителството на Корасон Акино веднага предприема действия за замразяване на изнесените от фамилия Маркос капитали и за евентуалното връщане на част от тях във Филипините. По различни оценки съпружеската двойка ограбва от 5 до 30 млрд. долара. Акино се преборва и за съдебно преследване на семейство Маркос, което вече се намира под американска юрисдикция. За разследването на престъпната дейност на диктатора и приближените му са похарчени над 20 млн. щ. долара и от процеса срещу тях, започнал през март 1999 г. в Нюйоркския съд, се очакват сензации. Самият Фердинанд Маркос обаче не го дочаква, защото през 1989 г. умира от бъбречна недостатъчност. Така се налага пред съда да отговаря вдовицата му Имелда Маркос. Тя е обвинена в мошеничество, таен сговор и изнудване, което я заплашва с петдесет години затвор. На самия процес Имелда не толкова се защитава, колкото напада. Тя се възмущава от дребнавите заяждания на прокурорите - Колко ми омръзнахте - къде се е дянал този милион или онзи? Що за глупости!. С неподправен гняв Имелда отхвърляла всички обвинения и отправя контрапретенции към следствието и филипинските власти. И тъй като няма конкретни документи и сметки с нейния подпис, обвиненията увисват във въздуха. Швейцарските банки, които замразяват сметките на Маркос под американски натиск до окончателно изясняване на случаят категорично отказват да предоставят на следователите документи, мотивирайки се със тайната на влоговете.През март 1990 г. от Имелда Маркос са снети всички обвинения. След процеса тя се завръща във Филипините, където я очаква задочна присъда от 24 години затвор. Но върховният съд на страната проявява снизходителност към бившата първа дама и я пуска под гаранция. През 1995 г. Имелда дори става депутат в конгреса. Единственото утешително в тази история е, че вдовицата на ексдиктатора все пак не успява да изкопчи своите милиарди от чуждестранните банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във