Банкеръ Weekly

Съдби

НЕФТЕНИЯТ КРАЛ БЕЗ ПРЕСТОЛ

Статутът на най-голяма нефтена компания в света не улеснява живота на Бритиш Петролиъм (British Petroleum) в страните от бившия Светски съюз. Заради руските данъчни претенции неотдавна ръководството на компанията дори се срещна с президента Владимир Путин. Той обаче се ангажира само с морална поддръжка. Малко преди това украинският премиер Юлия Тимошенко едва успя да убеди ТНК-ВП Украйна да намали цените на нефтопродуктите си. Упоритостта е един от принципите на Бритиш Петролиъм, заложен още от създателя й, английския аристократ Уилям Дарси. Навлизайки в шестото десетилетие на живота си, той подкупил персийския шах и получил нефтен монопол в Персия. След като загубил седем години и цялото си състояние, Дарси все пак открил нефт. Но не могъл да задържи контрола върху собствената си компания.Златната треска През април 1908 г. Уилям Дарси написал на хората си в Персия: Нямам дори 20 хил. фунта, за да продължим работата. Ако не откриете нефт на дълбочина 1500 фута (457.5 м), ще се наложи проучването да бъде изцяло прекратено. В продължение на три години преди това той похарчил цялото си състояние, за да търси нефт. И решил да се предаде. Неочаквано обаче, почти като във вълшебна приказка, нефтът бликнал тъкмо от този последен кладенец, когато сондата достигнала 360 м дълбочина. Същия ден, на 26 май 1908 г., агентът му му изпратил телеграма, съдържаща един-единствен ред: Псалм 1031 стих 15. Той препращал към думите от Библията ... и елеят, от който блести лицето му.... Думата елей в превод на английски съответства на думата oil, която означава нефт.Уилям Нокс Дарси е роден на 11 октомври 1849 г. в английското градче Нютън Абът в семейство на адвокат. До 17-годишна възраст той учил в Уестминстърското училище, а след това заминал за Австралия с родителите си. Заселили се в град Рокамптън, щата Куинсланд. Родът Дарси имал аристократични корени и родителите му положили всички усилия да възпитат Уилям като истински аристократ. И изцяло успели - младият Дарси обожавал светските изяви и конните надбягвания. Баща му обаче настоявал Уилям да получи юридическо образование и го взел на работа в кантората си. Преди това Дарси-младши успял да се ожени. Случило се така, че блестящият млад юрист с прекрасни маниери неочаквано бил завладян от австралийската златна треска. През 1882 г. Дарси заедно с петима партньори купил участък в планината Морган и започнал да търси злато. За голяма изненада на баща му там наистина имало големи количества жълт метал. През октомври 1886 г. била създадена компанията Маунт Морган Голд Майнинг Къмпани (Mount Morgan Gold Mining Company), а Дарси като най-голям акционер заел директорския пост. Седем години по-късно забогателият 40-годишен Дарси се върнал с родителите си в Англия. Там той започнал да води разкошен живот, който напълно съответствал на възпитанието му.Светският лъвДарси си купил имението Стенмор Хол, парка Байлаф, и къща на площад Гросуенър. Страстта му към конния спорт го принудила да купи единствената, с изключение на кралската, частна ложа на хиподрума Епсъм. През 1899 г. Дарси се оженил за втори път - сега за прочутата актриса Нина Бусико, чиято страст била да организира пищни приеми. На нейните вечери често гостувал великият оперен певец Енрико Карузо. Напълно доволният от живота си Дарси плувал в това светско великолепие, занимавал се с организирането на синдикати, финансирал по някой проект или играел на борсата. През 1900 г., когато навършил 51 години, един британски дипломат в оставка го запознал с представителя на персийското правителство Антоан Кетабджи. От този момент нататък светският лъв започнал нов живот. Персийският подкупКетабджи заемал няколко поста в персийското правителство, включително началник на митницата. В Европа той се озовал с куп най-различни поръчения, които се свеждали до една главна задача - да намери пари за правителството си. Кетабджи не криел и причината за бедственото състояние на персийските финанси - разточителността на шаха. По онова време за властта в Персия спорели слабите шахове от династията Каджара, малки племенни вождове и религиозни фанатици. Над всичко това стояли интересите на двете най-големи държави в света - Британската и Руската империи. Русия се стремяла да разшири още по на юг средноазиатските си владения и да излезе на Индийския океан. Англия пък настъпвала в Персия от юг, от колониална Индия. А в деловите среди на Европа се говорело само за нефт. Хората се вълнували от колосалните състояния, които акционерите на американската Стандарт Ойл (Standard Oil) и холандската Роял Дъч (Royal Dutch) натрупали пред очите им. Като всеки добър дипломат Кетабджи се подготвил добре преди срещата си с Дарси. Той знаел, че британецът търси подходящ за инвестиране проект, че обича авантюрите и се интересува от всички потенциални нефтодобивни райони в света. Посланикът на персийския двор предложил на Дарси специална концесия - за право на търсене и добиване на нефт на територията на Персия. Дарси не му мислил дълго. Намеренията му били да сондира два кладенеца, чиято стойност да не надвишава 10 хиляди фунта. На 25 март 1901 г. личният представител на Дарси напуснал Париж и на 16 април вече бил в Техеран. Преговорите се водели в източен дух - докато агентът на Дарси купувал от пазара килими и украшения, Кетабджи последователно подкупвал министри и придворни, без да забравя дори, който лично подавал на шаха лулата и сутрешното му кафе. Отначало Дарси не подозирал, че предприятието му е попаднало в центъра на руско-британското съперничество в района. Той одобрявал подкупите и за руския, и за английския посланик в Техеран, които с всички сили теглели в противоположни посоки. Неочаквано алчността на самия шах се превърнала в коз за Дарси. Музафар од Дин поискал 5 хил. фунта в брой и щом ги получил , веднага подписал концесията. Така на 28 май 1901 г. срещу 20 хил. фунта (без да се смятат подкупите) Дарси получил изключителното право да добива нефт на цялата територия на Персия за срок от 60 години.Нещастие в щастиетоПетдесетгодишният британски богаташ далеч не мечтаел да замине за далечна Персия. Той управлявал предприятието си чрез телеграфа и с право се доверявал на изключителния си нюх към хората. Най-големият му мениджърски успех било назначаването на британския инженер Джордж Рейнолдс. Преди това той добивал нефт в Суматра и прекрасно си знаел работата. Било решено първата сондажна площадка да бъде разположена в планините на Североизточна в Персия, близо до бъдещата ирано-иракска граница. Оборудването с тегло 40 т било доставяно по море до разположения в Персийския залив град Басра, след това било транспортирано до Багдад по река Тигър, а после било пренасяно с мулета до Месопотамската равнина и планините. През октомври 1903 г. се появили първите признаци за наличие на нефт. До този момент Дарси бил вложил в начинанието около половин милион фунта и писал на Рейнолдс: Бездънни портфейли няма и аз вече виждам дъното на своя. Но нямало как да отстъпи - само нефтът можел да оправи финансовото му състояние. Работите обаче все повече се влошавали. В края на 1903 г. Дарси вече дължал на лондонската банка Лойдс 177 хил. фунта. Акциите от златодобивната му компания в Австралия послужили за обезпечаване на кредита. Уилям трескаво търсел финансиране. Точно в този момент пък британското адмиралтейство търсело надеждни източници за доставка на мазут за военноморския флот. Финансовото министерство обаче се противопоставило на идеята Дарси да получи държавен заем. Тогава той започнал преговори с най-големите нефтени компании. Принадлежащата на Рокфелер Стандарт Ойл (Standard Oil) не проявила никакъв интерес към проекта. Затова пък френският барон Ротшилд поканил Дарси в Кан на своята яхта, за да обсъдят детайлите на сделката. Веднага щом научило това, британското адмиралтейство изпаднало в паника. Англия можела да се лиши от единствената си надежда да получи собствен нефт. В Кан незабавно бил изпратен най-добрият агент на английското разузнаване Сидни Рейли. Преоблечен като свещеник той се доближил с лодка до яхтата на Ротшилд, където изиграл случайно падане във водата. А когато бил спасен, успял да прошепне на Дарси молбата на британското правителство. Още на следващия ден Дарси се простил с Ротшилд и заминал за Лондон.Адмиралтейството обаче нямало намерение да финансира търсенето на нефт. Мотивирайки се с държавните интереси, чиновниците помолили Дарси да участва в проекта на шотландската фирма Берма Ойл (Burmah Oil). Тази компания притежавала малки нефтени кладенци в Бирма и нямала нищо против да разшири добива си. Впоследствие Берма Ойл станала известна с търговската марка Кастрол (Castrol). Шотландците се съгласили да вложат в търсенето на нефт в Персия 100 хил. фунта в замяна на контролния пакет акции, а Дарси да си остане шеф на персийската компания. През 1905 г. сделката била подписана. И нефта, от който блести лицето муЩом парите отново потекли от Лондон, Рейнолдс започнал да прехвърля оборудването на ново място. То било разглобено и изпратено обратно в Багдад, след което било превозено по река Тигър до Басра и накрая до иранското пристанище Мохамер по море. Оттам съоръженията стигнали до Шардин по река и на 900 мулета. През 1907 г. Рейнолдс спрял сондажите в Шардин и се преместил в Майджиди Сулейман. Персийската авантюра обаче все по-малко се харесвала на собствениците на Берма Ойл. В Лондон обаче Дарси защитавал с всички сили решенията на Рейнолдс и отлагал вече неизбежното прекратяване на финансирането. През пролетта на 1908 г., след като разбрали, че няма никога да успеят да вразумят Дарси, директорите на Берма Ойл известили лично Рейнолдс за прекратяването на проучванията, обещавайки писмо с подробни инструкции. Но след като се свързал телеграфически с Дарси, Рейнолдс решил да продължи търсенето, докато получи писмото. На 26 май сутринта целият лагер бил разбуден от радостни викове. Нефтът бликал от кладенеца на струя с височина 15 метра. Писмото с инструкциите за ликвидация било получено от Рейнолдс едва в средата на юни. През април 1909 г. добивът на персийския нефт бил предаден на англо-персийската нефтена компания (APOC), която през 1954 г. започнала да се нарича Бритиш Петролиъм. Дарси получил само няколко процента от нейните акции, но пък бил компенсиран за разходите си по проучването. Не след дълго пазарната стойност на пакета му с акции достигнала 900 хил. фунта (днес около 60 млн. щ. долара). На Рейнолдс му провървяло по-малко. Две години по-късно той бил уволнен, като получил на изпроводяк само хиляда фунта. Дарси получил длъжността директор на APOC, но реално не го допускали до управлението. Сякаш се отказах от собственото си дете - казвал по-късно той. И до самата си смърт на 1 май 1917 г. не участвал в друга авантюра. Без да се броят конните надбягвания, разбира се.Бритиш Петролиъм (British Petroleum) е най-голямата нефтена и газова компания в света. През 2003 г. размерът на печалбата й е 223 млн. щ. долара, а приходите от основана й дейност - 9.5 млрд. щ. долара. В компанията работят около 100 хил. души, а броят на акционерите й надвишава 1.3 милиона. Бритиш Петролиъм реализира проучвания и добив в 28 държави в света. В началото на 2004 г. компанията е разполагала с 23 нефтопреработватени завода, 18 от които са разположени на територията на САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във