Банкеръ Daily

Съдби

Недолюбван от властта, Андрей Тарковски печели света с филмите си

На български можем да прочетем книгата "Уловеното време" - разказ за сложните отношения на режисьора Андрей Тарковски с властта, за трудната съдба на неговите филми, за ограниченията и препятствията през годините.

На днешния ден през 1932 г. е роден руския режисьор и актьор Андрей Арсениевич Тарковски (на руски: Андрей Арсеньевич Тарковский). Той е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино кино.

В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на седмото изкуство наравно с Ингмар Бергма, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е завършила Литературния институт в Москва. Тя се занимава с литературна дейност, но стиховете и прозата си унищожава сама, смятайки ги за лишени от художествена стойност.

Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Тук се сближава с Андрей Кончаловски, заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски "Валяк и цигулка" (1961 г.).

Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на "Иваново детство", задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели "Златен лъв". Младият режисьор става популярен.

През 1966 г. Тарковски снима втория си пълнометражен филм "Андрей Рубльов", по сценарий, написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. "Совекспортфилм" го продава заедно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на кинофестивала в Кан. "Андрей Рубльов" участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 година.

През 1970 г. започва снимките на "Соларис", по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968-а. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата.

В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм "Огледало". На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис СТругацки по сценария на "Сталкер". Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина ("Давид на Донатело").

След снимките на "Носталгия" (1980-1984 г.) в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си. Съветските власти гледат на постъпката му като на предателство.

На следващата 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм - "Жертвоприношение". В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. е на лечение в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски - Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан "Жертвоприношение" печели наградата на журито.

Андрей Тарковски умира на 29 декември от рак на белия дроб. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище "Сен Женевиев де Боа", край Париж.

От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., "Огледало".

В творческата сметка на тарковски има и театрална и оперна постановка. През 1977 г. работи по "Хамлет" на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол в Ленинград. За главната роля той избира актьора Анатолий Соломицин. Тарковски имал желание да направи филм по прочутата пиеса. Тази възможност не му се отдала.

През 1983 г. Тарковски поставя "Борис Годунов", операта на Модест Мусоргски в "Ковънт Гардън"в Лондон. Диригент е Клаудио Абадо.

В този забележителен ден за киното излиза на български и книгата "Уловеното време" - разказ за сложните отношения на режисьора Андрей Тарковски (изд. "Колибри") с властта, за трудната съдба на неговите филми, за ограниченията и препятствията през годините. Любопитното е, че това е третото издание на този текст на големия режисьор след това на немски и англйски език.

Facebook logo
Бъдете с нас и във