Банкеръ Weekly

Съдби

НЕДЯЛКО МЛАДЕНОВ: НЕ ЗНАЕХ КОЛКО ПЪТИ СЕ ДОИ КРАВАТА

Недялко Младенов е бивш футболист на ЦСКА. Играл е в армейския клуб до 1989 година. Негови съотборници са били Велинов, Денев, Божил Колев, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Цецо Йончев, Георги Димитров, Пламен Марков, Лъчо Танев, както и Стоичков, Костадинов, Любо Пенев... След това е играл във Франция и в Португалия, а след завръщането си от чужбина и в Ботев (Пд). Включван е в национални гарнитури.
Младенов сега е управител на фирма Масон, акционер е и в ЦСКА. Неговата гордост е мандрата му в село Живково. Женен е за канадска гражданка, има две деца.

Г-н Младенов, с толкова славна спортна биография можехте спокойно да станете треньор, а не да се впускате в един бизнес, който, освен много проблеми, предизвика и много подигравки на ваши познати. Всъщност как така решихте да се заемете точно с млекопреработване, да построите мандра?
- Бил съм футболист и за друго не ставам, така ли? Само че животът какво ли не предлага. Пък и има ли по-онеправдана професия от треньорската? Ето какво стана с моя бивш треньор в ЦСКА Димитър Пенев, най-големия на столетието. Велик, велик, пък го изгониха като мръсно коте от националния и от ЦСКА, свалиха го без никакъв повод. Между другото, смятам, че е голяма лудост да се хвърлят толкова пари във футбола. Мръсна игра! Неблагодарна, със задкулисни действия, които сякаш нямат край. А бизнесменът си е бизнесмен. Естествено винаги съм готов да помогна на ЦСКА. За себе си обаче още преди десетина години реших да не се занимавам с футбол. Като се върнах от Португалия, за кратко отидох да играя в Ботев (Пд), там беше и Божидар Искренов. Наш общ приятел ни покани един ден в Кричим. От дума на дума стана ясно, че има мандра. Показа ни я. Доколко си спомням, Искренов даже не пожела да влезе. Вътре аз се почувствах странно. Нещо трепна в мен. Вярно е, че, както се казва, не знаех два ли, три ли пъти се дои кравата на ден. Човекът обаче ми извади някакви икономически планове, обосновки, каза ми какви пари печели... И аз се хванах. Дай, мандра ще правя! Пак човек от футбола ми намери мястото, където да я построя. На 40 км от София, в село Живково, един квадрат от 16 декара. Взех го под наем, после го купих.

И колко пари ви излезе хващането?
- Благодарение на това, че играх две-три години в чужбина, можех да си позволя инвестицията. Извадих 200 000 г. марки, обмених ги и оборудвах мандрата доста модерно, но това беше за тогава. Сега смятам, че технологията й е малко остаряла. Затова започвам нов цех, който ще е супермодерен. А бизнеса завъртях през 1991 година. Хвърлих парите, а заедно с тях и много ентусиазъм. Само че след три месеца се създадоха ликвидационните съвети, кравите ги изклаха...Да не ви казвам какви мъки бяха - танталови. Проблем до проблем. Оттогава два-три пъти фалирах и пак започвах. Благодарен съм на спорта не толкова заради парите, които спечелих. Обиколил съм целия свят, имам хиляди контакти и слава, но спортът ми даде най-вече едно - хъс и инат. Кален съм в битките. Не се предавам.

Добре де, не носи ли печалба подобно начинание?
- Забравете. Само даваш. В мандрите е така - четири месеца печелиш, четири месеца губиш, четири месеца си на нула. Ако издържиш, продължаваш. В този бизнес обаче мен не ме вълнува толкова комерсиалното, аз емоционално съм свързан. Удоволствието, което изпитвам, като вляза в мандрата и видя подредените калъпчета кашкавал, е невероятно. Истински съм щастлив. Аз произвеждам, разбирате ли? Не са един и двама тези, които ми се чудят. Не разбират защо така се трепя, залудо... Ще ви кажа една случка. На рождения ден на Георги Илиев, с който сме играли заедно, а сега сме акционери в ЦСКА, присъстваше и един банкер, голям запалянко. И когато разбра с какво се занимавам, започна да се смее: Мандра, що за занимание? Иронията в гласа му беше безгранична. Взе ме за голям глупак. Преди време попитах за него и Георги Илиев ми каза, че са го прибрали в затвора. Някаква афера с кредити...

А вие не ползвате ли кредити?
- Досега съм се оправял почти само със собствени средства. По принцип работя с банка БИОХИМ. Знам, че е много трудно да вземеш кредит, независимо че правителството се опитва да лансира някаква линия - че, видите ли, банките вече отпускали средства. Ходил съм в три-четири банки. Направо ти режат главата. Изискват се суперикономически обосновки, и то при много тежки, неприемливи условия. Сроковете за връщане на заемите пък са много кратки. Имам чувството, че с тази дейност много често се занимават хора, които разбират от финанси, но не и от производство. Например - не са влизали в мандра. И не могат да преценят, че аз залагам едно действащо предприятие. Ако искам, мога да ги излъжа с икономическите показатели. Но аз обичам да си решавам проблемите сам. И честно. За новия цех, който ще строя, една банка ми обеща малък кредит. И това е нещо, макар че става дума за малка сума. Правителството само се бие в гърдите, че подпомага малките и средните предприятия, а в действителност сме оставени на самотек. Естествено не забравям и факта, че България до неотдавна беше рай за кредитните милионери и банките се опариха, но нали това време отмина и трябва да се стимулира уж приоритетно малкият и средният бизнес. Дрън, дрън!

Не оказва ли някаква подкрепа Асоциацията на млекопреработвателите?
- Никаква. Колкото пъти се събираме, дори неотдавна присъства и самият премиер Иван Костов, не само че нищо не ни се предлага и гарантира, ами ни обявяват за едва ли не сива икономика.

Само че не сте, така ли?
- Сива икономика?! По-обидно нещо не съм чувал за себе си. Ето, една фирма внася естонски кашкавал и подбива цените. Или освобождават запаси от държавния резерв и цените падат надолу. И какъв е смисълът на ДДС - да се стимулира търговията ли? Аз обаче няма откъде да го взема това ДДС, защото млякото ми е 85% от себестойността на продукта. Така сме принудени да сваляме изкупните цени на млякото, които поначало са най-ниски. Хората реагират, недоволстват, страдат. Има страшни дупки в системата, но никой нищо не прави.

Какъв е изходът от положението?
- Не съм политик. Знам, че е много трудно да управляваш едно предприятие, та камо ли една държава. Но като играх години футбол във Франция, лично се убедих, че там има правила. И те при това се спазват. Питам се защо вместо да се лутаме и губим време и пари, не взехме някои модели оттам - от т. нар. бял Запад? Селското стопанство в целия свят се субсидира, тук - не. Млякото в България намалява с всяка следваща година. Сега има около 800 млекопреработващи предприятия, от тях 580 членуват в Асоциацията на млекопреработвателите, а останалите са нелегални, гаражни. За да функционират нормално, у нас трябва да има не повече от 200 мандри.

Доколкото знам, сте имали и друг бизнес...
- И сега го имам. Разполагам с един склад на едро за хранителни продукти, с бензиностанция, транспортна фирма. Именно тези странични дейности ми помогнаха да остана в млекопреработвателния бранш. Знае се, че мнозина от големите бизнесмени се опитаха да работят с мляко, но мандрите им спряха. Например Илия Павлов и Васил Божков се отказаха. В този бизнес е необходимо да си навсякъде, инак пропадаш. Ще те лъжат, ще те крадат.
Знаете, че мляко и умрял не чакат. Млякото много бързо вдига киселинност. Сутрин в 5 часа млековозите тръгват и трябва да си подготвен. Изградил съм 37 изкупвателни пункта в страната, а и съм въвел нещо, което малцина правят. От две години насам плащам млякото веднага на ръка. Стопаните ми имат доверие и ме предпочитат. Много от тях изгоряха миналото лято. Навъдиха се изкупвачи - бързи печалбари. За два-три месеца един пункт, който събира млякото и не плаща на хората, си присвоява около 1 млн. лева. Ходи ги гони.

На колко души осигурявате работа?
- На 60 души. В мандрата имам 15 човека. Беше ми много трудно да намеря точните хора. Сега мисля, че горе-долу съм успял. Искам всичко да е перфектно. Да произвеждам най-качествената стока. В момента имам четири търговски марки кашкавал, които се харесват. В мандрата правим масло, извара и сметана. В новия цех ще се произвежда кисело мляко, сирене и други продукти, с които България е известна по света.
Лошото е обаче, че българинът е много беден. На мене като не ми купуват сиренето и 60 супермаркета да построя, каква полза? Майната му на всичко. Това е. Пътувам из цялата страна и виждам - хората просто са неплатежоспособни. Кеш парата изчезна от България. А зимата е ужас, мъртъв сезон. Аз горе-долу така си нагласявам нещата, че колкото търсене имам, толкова да произвеждам. Работя с Била, Фантастико, Оазис. Снабдявам пицериите - Уго, Италия и др. Правя за тях специален кашкавал, с различна консистенция, големи пити, каквито те искат.
Идва тук един голям бизнесмен, ще му спестя името, и пожела да види мандрата. Влиза и се шашка. Гледа наредения кашкавал как излиза от машината - топъл, топъл. Не можеше да проумее, че аз се занимавам с това. Като влезеш в мандрата, ти можеш да почувстваш нещата, ритъма, работата, хората. На него му стана много приятно. Евала! Забелязах страхотна промяна в отношението му към мен, защото се убеди, че аз наистина правя нещо. Вероятно е знаел, че имам връзка с Канада, покрай жена ми, и че дядо ми е много богат, че съм някаква бивша спортна звезда...

Спортът ви е научил да не се предавате, а бизнесът промени ли ви с нещо?
- Вече мога да бъда лош, да съм некоректен с тези, които не са коректни към мен. Ето пример. Обажда ми се един търговец и поръчва два тона кашкавал, калъпът да е по един килограм. А два тона кашкавал са 10 000 лева. Поръчката е изпълнена, но онзи я отказва в последния момент. Е, аз нямам пазар за този кашкавал. Минава време и същият човек ми иска 5 тона. Добре, брат, няма проблеми. Той пристига с камион от Петрич, ама аз изчезвам. Няма ме. Играчът губи клиенти, губи пари, губи време. Много долно, ама какво?

Как охранявате мандрата си?
- Имам пазачи. Решаващата роля обаче се пада на кучетата. Изградил съм нещо като ферма. Там в момента има 18 кучета - ротвайлери, питбули и т.н. Благодарение на тях се оказа, че аз съм единственият в този район, който не е обиран. Тровили са ми кучета, стреляха ги, но не съм обиран. Излезе приказка, че в моята мандра е най-добре да си куче. Те са на доста щедър порцион. Аз много обичам животните. Отглеждам кокошки, зайци. Това са 16 декара. Има място за всичко. Дори и за гостите съм помислил. Беседка в битов стил, камини, барбекю. Тук се събираме все бивши футболисти - Лъчо Танев, Наско Сираков, който ми е кум. Имам готвач, който е майстор на тънки специалитети - като глава в шкембе, телешки опашки...

Конкуренцията лоялна ли е?
- Не ме разсмивайте. Вие знаете ли какво е да произведете като мен един тон кашкавал, да го продадете и да си вземете парите? Голгота. Но аз продължавам. Всеки човек си има мечта. Искам да създам супермодерно млекопреработващо предприятие. А не успея ли - имам резервен вариант. Заминавам за Монреал, при роднините на жена ми. Ех, Канада...


Разговора води Елена Коцева

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във