Банкеръ Weekly

Съдби

НЕБОСТЪРГАЧ ПОД НОСА НА ДЕПУТАТИТЕ

Най-устойчивото нещо у нас продължава да бъде мълвата. Тя плъзва в неведомо време, бързо намира своите пътеки и от ухо на ухо стига дори там, където никой не я чака. Но по пътя си мълвата дълбае - съзнание, проекти, структури, професионални слоеве...По този път във в. БАНКЕРЪ пристигна и мълвата, че т.нар. Къща Яблански, по-известна като бившето посолство на Китайската народнодемократична република, ще бъде съборена, за да се изгради на нейно място бизнесцентър. Две писма до най-висшите държавни и общински звена писма алармираха за случая. Първото е на директора на ОП Стара София ст.н.с. д-р инж. Петър Митанов, а второто е подписано от арх. Тянко Серафимов, председател на Съюза на архитектите. И двамата са единодушни в становището си - Къщата на Яблански трябва да бъде запазена като един от най-ценните паметници на културата в София и страната. Независимо от това, че е частна собственост.Историята на къщата тежи много в обществения, културния и политическия живот на България от началото на ХХ век. Димитър Яблански (1859-1924) е кмет на столицата ни от 1897 до 1899 година. За този кратък период той успява да реализира или да захване редица важни за града проекти: изменението на Закона за градските общини, приет от НС през 1898 г., електрификацията на София и прокарването на първите трамваи, регулацията на улиците в централната и периферните части, корекцията на коритата на Перловската и Владайската реки и др. През 50-те години на миналия век къщата минава във владение на УБО и БОДК и е предоставена за посолство на Китай. След 1991 г. тя е реституирана и върната на емигранта Димитър Паница, един от наследниците на Димитър Яблански. Г-н Паница я продава на Първа частна банка за 3 млн. щ. долара, както се говореше тогава. От същия период е и идеята на Александър Йорданов, тогава председател на Народното събрание от СДС, държавата да закупи къщата, за да я превърне в тържествена приемна на парламента за високи гости. Това е първата разумна идея за ползването й, която гарантираше ремонта, реставрацията и опазването на красотата - в интериор и екстериор - на културния паметник. Но си остана само идея.Къщата е дело на виенския архитект Фридрих Грюнангер, приет от колегията като български архитект, автор на много сгради в цялата страна. При реституцията й в началото на 90-те години се случват две солидни недоразумения. Дали са плод на некомпетентен ентусиазъм, или на скрита сметка - кой знае? Най-напред общината не я прекатегоризира и не предявява по-високи изисквания като към паметник на културата. После купилата я Първа частна банка я превръща в офис. Но това не спасява дома.След като през март 1998 г. ПЧБ бе обявена в несъстоятелност, а две години по-късно активите й бяха продадени на Йорсет холдинг, попада в ръцете на Драфт ЕООД. Тя принадлежи на Георги Попов, управител на Йорсет холдинг. Новият собственик години наред я оставя под ключ и я обрича на разруха. Към днешна дата е още по-страшно: повечето от прекрасните детайли от обзавеждането - всичките виенска направа, са откраднати - чак до мраморната камина и големите огледала в коридорите.В самото начало на ХХI век към къщата проявява интерес един швейцарски гражданин, грък по произход, който предлага мащабна програма за превръщането й в централа на голяма международна фондация. Идеята му предвижда и преустройството на приземния етаж на съседната кооперация, естетизиране на задните фасади на трите грозни кули на ул. Аксаков, специални подходи към резиденцията на Яблански откъм подлеза при Ректората... Швейцарският гражданин е добавил, че централата на фондацията следва да се превърне и в своеобразен музей на изящното изкуство, където да се излагат оригинални творби на световноизвестни художници. Проектът, за който са направени предварителните проучвания, е щял да струва между 60 и 80 млн. евро, осигурени от различни фондове на Европейския съюз. Това предложение се проваля по чисто търговска причина - страните не се разбират за цената. Както се казва - идеята си е идея, но бензинът е с пари...Впрочем слуховете около къщата на Яблански се оказаха факт, потвърден в предаването на БНР Неделя 150 от арх. Георги Бачев, шеф на ДАГ (бившето Управление за архитектура и градоустройство). Той призна за съществуването на проект, който предвижда събарянето на къщата и изграждането на бизнесцентър с близо 15 хил. кв. м разгъната площ. Което означава, че на бул. Цар Освободител ще се появи 10-12-етажна фасада. Арх. Бачев отбеляза, че към паметника на културата ще бъде проявено внимание чрез макетиране на фасадата му. Сиреч, досегашната къща ще бъде вградена в новата фасада. Звучи успокоително, но не е - налице са крайно несполучливите примери с бизнесцентъра в Градската градина и хотела на ул. Кракра и Шипка. Но за утеха - и много сполучливото преустройство с достолепно отношение към културната памет на града при сградата на БНП-Париба (България) на бул. Цар Освободител. Сиреч, зависи от проектанта...Всичките опити да бъдат открити за коментар хора от Драфт ЕООД (ул. Верила 6) останаха напразни. Но раздумката с неколцина архитекти, свързани най-тясно с опазване паметта на София, подсказа колко печално се развива градът ни. И понеже 18 май е Международен ден на паметниците на културата, нека напомним, че къщата на Яблански е част от архитектурен ансамбъл, в който влизат и Народното събрание, и университетът, и Художествената академия, и храмът Св. Александър Невски, и сградата на Св. Синод на Българската православна църква, и къщата Сърмаджиев и др. Впрочем от достоверни източници научихме, че към къщата на Яблански проявяват интерес и от турското посолство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във