Банкеръ Weekly

Съдби

НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО НАРУШИТЕЛИТЕ, А ПООЩРЯВАЙТЕ ЧЕСТНИТЕ ИГРАЧИ

Бил Драйсдейл, доживотен почетен член на Българския форум за бизнеслидери, пред в.БАНКЕРЪ



Бил Драйсдейл е добре познат сред икономическите среди у нас. Повечето хора свързват името му със световноизвестната одиторска компания Кей Пи Ем Джи (KPMG), на която той е отдал 36 години от живота си. Член е на управителния съвет на KPMG-Европа, а от 1993 г. и на KPMG - Централна и Източна Европа. До 1992 г. работи в родната си Шотландия, в офисите на фирмата в Единбург и Глазгоу, а през последните седем години професионалният му път го отвежда първо в Полша, а след това и у нас. В качеството си на старши партньор той става акционер в KPMG още през 1972 година.
В България Бил Драйсдейл се ангажира с дейности, които прехвърлят рамките на управлението на компанията, въпреки водещата й роля при одитирането и консултирането на такива организации като БНБ, БДЖ, Интербрю, Деу, Целхарт, Марвекс/Девня цимент и други. Той е не по-малко известен и с това, че пое председателството на Българския форум за бизнеслидери (БФБЛ), основан под патронажа на президента Петър Стоянов и принца на Уелс.
Заради предстоящото си отпътуване от България, на последното общо събрание на БФБЛ г-н Драйсдейл предаде председателското място на Максим Бехар и бе удостоен със званието доживотен почетен член на форума.

Г-н Драйсдейл, вие бяхте председател на Българския форум за бизнеслидери от създаването му през ноември 1998 г., а сте свързан с България и по-отрано - от работата си в КPMG. Как оценявате развитието на страната от пристигането си у нас досега?
- Пристигнах в България в началото на 1997 г., точно когато властта пое правителството на Иван Костов. Ще са минали четири години, когато през юли си замина. Имаше възходи и спадове през този период. В началото на пребиваването ми навлизаха много чуждестранни инвестиции. По време на войната в Югославия и Косово се наблюдаваше застой, тогава се загуби и увереността в напредъка. Сега, с очакването на изборите, обстановката отново е малко напрегната.
Един от проектите на Българския форум за бизнеслидери бе за подобряване на бизнеспрактиката тук. Виждах, че много чуждестранни инвеститори и фирми, които идваха и работеха в България, се тревожеха за коректността на деловите отношения - дали могат да сключат реална сделка, без да да им искат пари под масата, без партньорите им да назначават персонал, на който да не плащат социалните осигуровки и други подобни неща. Изследването, което направихме в БФБЛ и публикувахме в отделна брошура, показва очакванията ни в много области на бизнеса и до голяма степен моята собствена философия - ние не искаме да застреляме нарушителите, те просто трябва да бъдат пренебрегнати. Ние искаме да окуражим честните играчи.

Какви мерки е необходимо да се вземат, за да се наложат едни нови, етични отношения в българския бизнес?
- Една от първите стъпки, която бордът на БФБЛ иска да направи, е да се срещне с новото правителство, след като то бъде избрано, и да му връчи българското издание на изследването ни за добрата бизнеспрактика и Кодекса на бизнесетиката. Това може да е основа за подобряване на имиджа на България в очите на играчите на световния пазар.

Бихте ли посочили някои изисквания, залегнали в този кодекс?
- Главно изискване е честното и принципно поведение, което да накара хората да вярват, че човекът срещу тях ще изпълни обещанието си. Служителите трябва да се назначават по отговорен начин, да се плащат данъци и социални осигуровки. Обратното е неприемливо в западните страни, но някои смятат, че тук това все още може да се прави. От гледна точка на здравословната и безопасна работна среда забелязвам огромен напредък. Може да се отчете, че има много строги стандарти за чистота и хигиена в компаниите от хранителната промишленост, някои от които са наши членове. Една от темите в проучването ни е да се постави клиентът на първо място. Сега, когато отида във Варна, където имам апартамент, се чувствам добре приет. Всичко се е променило. Отношението вземи или напусни към клиентите вече е част от миналото.

Смятате ли, че и корупцията е намаляла?
- Абсолютно съм уверен, че намалява. Но що се отнася до съставянето на договори, що се отнася до търговете за големи проекти, мисля, че има още проблеми.

Проблеми, които не се преодоляват лесно и бързо...
- В БФЛБ силно вярваме, че не бива да се критикува толкова миналото, а по-скоро да се търси най-доброто бъдещо управление. Наръчникът, който издадохме за разработването на Кодекс на добрата бизнеспрактика, може да се сравни с Правилника за движение по пътищата. Той гласи, че когато караме автомобил,да даваме път на този, който пресича пътя пред нас и при най-малкото съмнение за правотата му, а не просто да натиснем газта. Човек трябва да е внимателен, да даде път и след това да продължи, дори и ако има предимство.

Може ли да очертаете какъв период ще е необходим, за да се научим да даваме път?
- Мисля, че ще е необходимо много по-кратко време, ако новото правителство подходи сериозно към проблема. Първоначално за нас беше важно да покажем на чуждестранните инвеститори с какво се занимаваме, но сега е още по-важно да се насочим към самата българска бизнесобщност. Ако контактуваме с тази общност, например по електронен път, тогава ще изградим много силна мрежа.

Допускате ли, че след изборите е възможно да настъпят промени в икономическите приоритети на страната?
- От всяко ново правителство се очаква много, но като чужденец бих казал, че днес е ясно и добре се разбира, че няма да има отдръпване от пазарната икономика. Надявам се, че бизнеспрактиката също ще се усъвършенства.

Няма ли опасност заради кризата в Македония чуждестранните инвеститори отново да се оттеглят от региона?
- Мисля, че българското правителство вече представи страната по един много добър начин в чужбина. Разбира се, увеличеното напрежение на запад от България е много нежелателно. Като бях управител в KPMG през последните три и половина години бях ангажиран и в откриването на офис в Скопие. Ние определяхме бизнессредата там като много надеждна. Аз наистина не вярвам, че сегашното безпокойство ще разруши сърцевината на балканската стабилност, която се представлява от България. Освен това, ако погледнете пазарната теория - времето за влагане на инвестиции и времето на навлизането им е в началото, а не във връхната точка на бизнесцикъла. Така че ръководството на всяка предприемчива компания би трябвало да разбере, че сега е времето да навлезе в България. Ако чака, докато страната ви стане като Полша или Унгария, всички добри възможности вече ще са пропуснати. Отидете ли днес в Полша или в Унгария, ще се убедите, че най-перспективните шансове са използвани от други.

Но и не може със скръстени ръце да се чака пристигането на повече инвеститори.
- Новото правителство и бъдещият министър на икономиката трябва да представят България като конкурентоспособно място за инвестиране. Това означава конкуриране с Ирландия, Тайланд, Португалия..., с други думи, със страни, които по един или друг начин е трябвало да се самоизтъкнат, за да насърчат развитието на икономиките си. Например в Ирландия преди 15 години създадоха редица стимули за инвеститорите и привлякоха доста капиталовложения в електронната промишленост, в сектора на компютърната индустрия от Америка, Германия, Япония и Корея. Сега в Ирландия има много голяма заетост, недостиг на специалисти, докато в България все още има сериозна безработица.

Как гледате на заминаването на много млади хора в чужбина?
- Една от моите лични цели, откакто съм тук е да насърчавам младите хора да видят България като добра възможност за развитие, а не да занимават в чужбина. Разбира се, много българи имат големи успехи извън страната и в KPMG също. Това е чудесно и аз съм доволен, че е така, но не бива всички умни младежи да напускат. Затова една от моите мисии беше да създавам работни места тук. Когато пристигнах в KPMG, работеха 60 човека, когато предадох ръководството на фирмата на българската си колежка, в KPMG вече бяха назначени 160 човека - това е около 170% ръст.

В БФЛБ членуват 54 фирми. Стремите ли се да привлечете повече членове?
- Разбира се. Освен това се стремим да постигнем смесено членство на български и международни фирми.

По какъв начин привличате фирмите, съдействат ли ви за това някои други институции?
- Ние имаме различни цели от тези на БТПП, на БИБА, на Американската търговска палата... Те се стремят да насърчат развитието на промишлеността в България, навлизането на чуждестранни инвестиции. Нашата задача е да съдействаме на фирмите, независимо дали са български или международни, да променят за добро обществената среда, в която работят, и по този начин да въздействат на обществото. Това наистина е уникална роля и намирам, че все повече компании са готови да се присъединят към нас.

Според вас трябва ли държавата да стимулира частните дружества да осъществяват социални проекти?
- Може би трябва. Ще ви дам пример как това беше направено в моята страна, в Шотландия. В началото на 70-те години бяха открити големи залежи на нефт в Северно море. Представители на редица нефтодобивни компании пристигнаха в град Абърдийн. Един от критериите за получаване на лиценз за проучване беше фирмата да осъществи значителен социален проект било за изграждане на училище, или оборудването на кардиоцентър в местна болница, било за строителството на мост или нещо друго. Смятам, че и в България това е приложимо. Може да няма значими национални ресурси и не е необходимо да задължим компаниите да процедират по този начин, но е възможно силно да ги стимулираме.


Разговора води Мария Чанковa

Facebook logo
Бъдете с нас и във