Банкеръ Weekly

Съдби

НЕ Е ЗЛЕ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА СЕ ОГЛЕЖДАМЕ

След като заговорихме за културен туризъм и очакваме първите варианти на проектозаконите за туризма и за културното наследство и музеите (трябва да бъде депозиран в НС на 31 май), нека се огледаме наоколо. Най-напред в София.Столицата отдавна не е и не може да бъде туристически град! В нея не остана нищо, което да привлече вниманието на госта. Да изброим:- Музеят на София практически не съществува, а Централната баня още дълго няма да приеме дори новата си функция;- Храмът Св. Александър Невски продължава да се ремонтира, а старият борд на директорите на Реставрация ЕАД вече поиска от държавата 1.2 млн. лв. за довършване на работите;- Националната художествена галерия е ни повече, ни по-малко изложбена зала, а по-нататъшната й съдба продължава да бъде неясна;- Националният исторически музей се превърна в околовръстен, но тираджиите малко се интересуват от българската история;- Боянската църква в съседство работи на пресекулки с предимство за по-видните чужденци. Работата по стенописите - най-ценното богатство на паметника - бе прекратена от бившия министър Москова за неопределен срок;- Храмът Св. София и Ротондата Св. Георги получиха приличен външен вид, но отвътре се пося такъв съвременен кич, та и светците от иконите се изчервиха от срам;- Археологическите руини тънат в бурени, а от Археологическия музей крадат експонати току пред очите на гвардейците пред президентството...Всичко това, разбира се, са дребни кахъри в сравнение с мегапроектите на държавни и неправителствени служители, хукнали към Европа и проспериращия модел на европейския чиновник. В същото време ето ги фактите, които могат да изненадат всеки българин. Етнографският комплекс Етъра, който съвсем скоро трябва ще отбележи своята 40-годишнина, е изпреварил с десетилетия онова, което днес е шлагер на световната туристическо-културна индустрия. Действащият музей! За негабровци и за по-младите българи няма да е излишно да споменем, че идеята се ражда в главата на Лазар Донков, лека му пръст, още в края на 40-те години. Тоест далеч преди световната мода да вдигне на високия си гребен (и на рекламните пана!) темата за културния туризъм. Работата на този невероятен и нестандартен човек започва с изследване, проучване и възстановяване на стари индустриални и занаятчийски дейности от ХIX век, за да доведе чаршията в Етъра до днешният й чист, спретнат и винаги многолюден (!) вид. За сравнение нека добавим, че в началото на 60-те години и в София по индукция се ражда подобно намерение - действащ етнографски резерват по течението на Драгалевската река. Но инак доброто намерение бързо се спъва в отсъствието на воля, на местен Лазар Донков и днес веч никой не помни този проект, ако използваме съвременната чиновническа терминология.Етъра още през 70-те години се превръща в световен пример и обект на всякакви изследвания по четирите географски посоки. В Унгария, Полша и Финландия ентусиазирано се заемат с разработката на подобен резерват. В Дания се свиква цял научен симпозиум, а японски професори са на мнение, че самият резерват изгражда огромен престиж на България. В Златната книга за впечатления могат да се прочетат стотици и стотици мнения на чуждестранни гости - специалисти, учени и обикновени туристи, които са единодушни в мнението си: такова нещо няма никъде по света. Интерес проявяват и хората от туристическия бизнес, впечатлени от ръста на сувенирното производство и търговията с него.И всичко това във време, в което все още не е оформена световната тенденция за културен туризъм, превърнала се днес в сензационен резерв на националните икономики. В Габрово и околовръст сме свидетели на точно обратното - ревниво пазена и поддържана памет. И тук не е минало без дребнавости, без партийна помпозност от времето преди 1989 г., без лична завист и злобнички подмятания. Но фактите са безспорни - и Етъра, и Соколският манастир, и Априловската гимназия, и трите стари църкви в Габрово, и Боженци на 20-ина километра от града и т.н. са във всеки балкански туристически маршрут и има какво да предложат, с какво да впечатлят. Което означава, че вместо да гледаме този или онзи, е по-добре наистина да се огледаме около себе си. Разказваме по-подробно за Етъра, защото - убедени сме - изработващият се проектозакон се е взрял основно в книжата, наши и чужди, и е отвърнал поглед от живия живот и неговите най-добри внушения. Да не говорим, че целият този опит, манталитет, воля и чувство за мисия не са оценени и преоценени, за да намерят мястото си в новоизковаваните документи. В подкрепа на това ще приведем още един пример, този път от София.Понятието културен туризъм намери своята висока въплътеност в Новогодишния музикален фестивал, организиран в НДК през 80-те години и ръководен от Емил Чакъров. Воден от примера на своя учител Херберт фон Караян, Чакъров разработи фестивала в три посоки, взаимосвързани и взаимодопълващи се - художествената, индустриалната (звукозаписи и тиражирането им от голям световен мейджър) и туристическата. Нека припомним, че преди да се появят анонимните доноси против Чакъров, а това стана на границата между старото и новото време, за концертните програми на маестрото пристигаха меломани, импресарии, мениджъри и пр. от цяла Централна и Западна Европа. Формулата на Чакъров бе проста: талантлив диригент, атрактивни музикални програми, фестивален оркестър и именити солисти от цял свят. Ефектът бе много голям, отзвукът в света също, а натрупаният звукозаписен фонд предстоеше да се усвои от фирмата Сони класикъл. И това стана, но японците купиха записите на безценица, а от звуконосителите до българския пазар не достигна нищо, ако не броим отделните екземпляри, доставяни по частен път. Сегашният Новогодишен фестивал в НДК е само сянка на някогашния.И отново се връщаме на Габрово и неговия Етъра. Този град, който се слави със своята деловитост и запазена колективна памет, има и още една уникална проява - Международният фестивал на хумора и сатирата, който се провежда на всяка нечетна година. Казаното за Етъра е напълно валидно и за него. Той също е уникален опит и световна неповторимост. А както знаем, туристът винаги се интересува от непознатото, от неизпитваните емоции, от нестандартните предложения. Как ви се струва? Устремени към Европа, изглежда, много бързо забравяме дори онова, с което сме изпреварили същата тази Европа. И заради което същата тази Европа ни е идвала на крака, за да черпи опит и да го адаптира по своите краища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във