Банкеръ Weekly

Съдби

НДСВ ГОТВИ КЛАДАТА ЗА СЕМ

Още в първия ден на новата парламентарна сесия се оказа, че мнозина от управляващите депутати притежават за сведение проект за поредните (трети за по-малко от година и половина) поправки в Закона за радио и телевизия. Новите текстове недвусмислено доказват, че мнозинството се готви да зачертае част от направеното от самото него през първата година от управлението. Скалпелът на готвените промени е насочен там, където вече бе оперирано преди броени месеци - контрола на държавните медии и механизма за избор на ръководителите им. Макар депутатите дълго да обясняваха, че най-важният приоритет е да се положат основите на обществени медии, решенията им в тази част не са никак оригинални. Очевидно е, че и това мнозинство абдикира от проблема със събирането на потребителски такси за финансиране на обществено радио и телевизия. Срокът за попълване на фонд Радио и телевизия с пари на данъкоплатци, който изтича в края на тази година, е удължен до края на 2006 година. Цялостното финансиране на БНТ и БНР от новия фонд Публични електронни медии и отбиването им от държавния бюджет е отложено за далечната 2010 година. Поне така пише в новия проект.Отпада и въпроъта крои ли НДСВ планове да види сметката на рожбата си - Съвета за електронни медии (СЕМ). Слуховете по темата изцяло се потвърждават от появилия се в парламентарните кулоари законопроект. Преди да закрият съвета, народните избранници смятат да го клонират в два регулатора - един за държавните и друг за частните електронни медии. Ако проектът се озове в пленарната зала такъв, какъвто е в момента, след като СЕМ изчезне, от пепелта ще се родят Съвет за публични електронни медии (СПЕМ) и Съвет за частни електронни медии (СЧЕМ). Първият ще упражнява надзор върху дейността на публичните радио- и телевизионни оператори за спазването на този закон. Частникът ще регулира частната радио- и телевизионна дейност чрез регистрирането или издаването на лицензи за осъществяването й и ще надзирава частните играчи в бранша. Идеята за разделяне на регулаторите на държавен и частен не е нова. Тя бе лансирана още при управлението на ОДС от шефа на парламентарната Комисия за култура и медии Стоян Райчевски. За неин автор се смята бившият изпълнителен директор на БНТ Радомир Чолаков. Според слуховете, той и депутатът от НДСВ Иван Павлов (също бивш шеф в държавната телевизия) са писали и новия проект.По-малко от година след като създадоха СЕМ, парламентаристите четат упътвания как да се освободят от него. Новите текстове не предвиждат членовете на бъдещите съвети да имат поне петгодишен преподавателски стаж или работа в електронна медия, заложено в ЗРТ през ноември миналата година и превърнало се в препъникамък за част от семаджиите. Другата новост в критериите е бъдещите надзорници да се ползват с авторитет и обществено доверие, каквото и да означава това. Съотношението 5:4 между хора на парламента и президента в СЕМ се изменя на 5:2 в двата нови органа. Избраниците ще имат шестгодишен мандат, като през две години с жребий двама от парламентарната и един от президентската квота ще бъдат заменяни с нови. Към членовете и на двата съвета остава изискването да декларират писмено, ако имат съществен интерес от вземането на едно или друго решение. Отново обаче не са описани всички аспекти на този интерес и не е разтълкувано понятието непосредствен делови интерес. Проблеми с изясняването на видовете интереси в СЕМ се появиха през пролетта на тази година, след като Димитър Цонев внесе жалба във Върховния административен съд срещу избора на Кирил Гоцев за шеф на БНТ. Другата радикална новост в проекта е, че мнозинството смята да отнеме от членовете на бъдещия регулатор на държавните медии СПЕМ честта да избират лично директори на двете държавни медии. Предвидено е надзорниците да гласуват управителните съвети на БНР и БНТ, като оставят на членовете им сами да си избират началник. За сметка на това СПЕМ ще утвърждава исканията на двете медии за субсидии от държавния бюджет, докато досега СЕМ само даваше становище по него. Желанието на НДСВ да остави избора на генерален директор в ръцете на колегите му от управителния съвет изглежда благородно, но едва ли и подбудите му са такива. Идеята прилича на стъпка към демократизация, но не е изключено тя да е единственият вариант на управляващите да се освободят от днешното ръководство на БНТ. Известно е, че по-голямата част от депутатите на НДСВ и ДПС недолюбват шефа на БНТ Кирил Гоцев и открито му търсят цаката. Ако царските депутати просто сменят критериите и направят Гоцев непригоден за поста, те лесно могат да станат негова плячка пред съда за прилагане на закон с обратна сила. Депутатите вече имат горчив опит с ексшефката на Сан Стефано Лиляна Попова. Явно те са си взели поука, защото сега ще се смени целият механизъм за избор на ръководство. Което значи, че Кирил Гоцев и Поля Станчева си отиват заедно с приемането на новия закон. От заложените съпътстващи промени редовите зрители може би ще останат най-доволни от друго. Ако проектът бъде приет в този си вид, той изключва достъпа на предавания от типа Ве Ес Телешоп и Телемаркет до ефира на държавните медии. В бъдеще ще бъде забранено на БНТ и БНР да излъчват предавания за тв- и радиопазар, като за сметка на това рекламното време на БНТ се увеличава от 15 на 20 минути. Телешоповете остават изцяло за ефира на частните телевизии. Както и досега, там пазарните прозорци няма да се броят към разрешените 12 минути рекламно време на час. Остава и условието един блок с реклами да не е по-дълъг от 15 минути.МНЕНИЯМаргарита Пешева, председатал на СЕМ:Не съм виждала текста на този законопроект нито официално, нито неофициално и следователно не мога да го коментирам. Не бих си и позволила да го направя, преди той да стане официален документ в Народното събрание. В момента съм изцяло заета с изготвянето на стратегията за развитието на електронните медии. Кирил Гоцев, генерален директор на БНТ:Получих текста, но не съм се задълбавал много над него, тъй като може да се окаже, че няма смисъл. Пък и от медийната комисия твърдят, че ако решат да правят и най-малки поправки на закона, ще ги подложат на сериозно обсъждане. Все пак ми се струва, че е много разточително да се правят два органа с общо 14 члена, след като си спомняме колко трудно се намериха девет човека за СЕМ. От друга страна, отговорността в този закон е много размита. СПЕМ избира управителен съвет, който избира директора, но въпреки това съветът утвърждава всяко негово решение, включително и искания бюджет. При това положение се надявам, че СПЕМ ще носи и отговорността, ако този бюджет не бъде изпълнен. Най-лошото от всичко е, че в България трудно се доказва бащинството на законите. Субектите в ЗРТ са явни, а авторът на закона е тайна, което прави всичко да изглежда криминално. Не смятам, че в текстовете има точки, които са насочени срещу мен. Не съм чак такъв фактор, срещу който да се пише закон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във