Банкеръ Weekly

Съдби

НАЩЪРБЕНАТА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА БОРИС ДЕНЕВ

Сто и двайсетгодишнината от рождението на Борис Денев (7.02.1883-31.12.1969) бе почетена с голяма изложба в галерията на ул. Шипка 6. Нека припомним факта, че през 1984 г. неговата дъщеря, художничката Славка Денева, завеща на Съюза на художниците фамилната къща в съседство (ул. Шипка 18), неколкостотин картини и няколко хиляди рисунки, стопанисвани днес от фонда Поддържане на изкуството в България. Част от това богато наследство бе показано преди няколко години, а излязоха и книжки с рисунки на Борис Денев. Голяма колекция от негови картини притежаваше и бившата БАЛКАНБАНК, но съдбата на тези произведения днес е неизвестна. Да не говорим за десетките живописни платна, рисунки и скици с религиозен сюжет, пръснати из много софийски домове по времето, в което върху Борис Денев все още тегнеха много и разнообразни забрани.Точно тази тематика в творчеството на най-репродуцирания български художник (според проф. Димитър Аврамов с него делят мегдан само Никола Танев и Константин Щъркелов) отсъства от изложбата. Заявеният като съорганизатор Свети Синод на Българската православна църква е отказал да предостави своите притежания, а между тях са монументалните платна Търновци се прощават с Патриах Евтимий, Пренасяне на мощите на Св. Иван Рилски в Търново и др. Така доброто по принцип намерение на СБХ силно се нащърбва и панорамата на творчеството на Борис Денев остава недовършена.Не липсват и други щърбавини, забелязани и при уреждането на мемориални експозиции на други големи наши художници. Иде реч за състоянието на картините от фондовете на Националната художествена галерия и СГХГ. Нуждата от умела реставраторска ръка е повече от очевидна, а небрежното излагане на част от платната само с подрамки (особено от НХГ!) вече подсказва и показва (!) доста формалното отношение към достойния юбилей на многострадалния Борис Денев. Наистина, представени са почти всички теми от творчеството му: работи от времето като военен художник, пейзажи от следването му в Мюнхен, декоративно изградени картини от Рим, множеството пейзажи от България, мощния цикъл прекрасни пейзажи от неговото родно Търново... Липсват рисунките му от затвора, където Борис Денев попада без съд и присъда на 1 ноември 1944 г. и престоява там десет месеца заедно с други свои колеги (Никола Танев например). Но те, както вече споменахме, бяха показани в специално уредена изложба преди няколко години, а освен това могат да се видят и в книжката, издадена тогава.Със или без липси в панорамата на Борис Денев обаче експозицията настойчиво напомня за формалното, необгрижено отношение както към художника, така и към неговото наследство. Това е единият полюс на отношението ни към миналото, което автоматично подсеща и за другия, типичен за посттоталитарната ни действителност подход, пряко израснал от тоталитарната практика - помпозните и фукливи мероприятия от последните месеци в Галерията на чуждестранно изкуство и СГХГ. Те винаги са съпроводени от някакъв акцент на сензационност, който е сякаш добре дошъл за силно пожълтяващите медии. В такава среда и с такъв подход смисълът на юбилея - припомняне и познание - губи много от истинското си съдържание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във