Банкеръ Weekly

Съдби

НАРУШЕНО РАВНОВЕСИЕ НА АРТПАЗАРА

С изтичането на 2005 г. все по-категорично се потвърждава една истина, която през пролетта се споделяше под сурдинка - търсенето на артпазара устойчиво расте при също така устойчиво намаляване на предлагането. Тази тенденция можеше да се прогнозира по-отрано, още повече че не започна внезапно. Още преди повече от десетилетие, когато истерията за придобиване на картини от т.нар. стари майстори обхвана голям кръг новоизлюпени колекционери, индивидуални или корпоративни, беше повече от ясно - източниците на подобни платна са ограничени и скоро ще пресъхнат. Самите художници не са създали достатъчно количество произведения за подобно стръвно пазарно търсене, а при това най-стойностните от тях отдавна са собственост на различните галерии в България. Нездравият медиен интерес наля допълнително масло в огъня и деформира до неузнаваемост благородното занимание на колекционера в своеобразно парвенюшко състезание между най-заможните хора у нас. Не закъсня и реакцията на някои търговци - започна да се поръчва и пласира все по-голямо количество фалшификати, някои от които и до днес, вече демаскирани, очакват реализация сред най-невежествения консуматорски кръг.Вторият момент е логично следствие от вече споменатия, но настойчиво напомня и за отсъствието на държавна културна политика. Става дума за творчеството на съвременните, т.е. живите художници, които все още не са обект на внимание от страна на най-популярните собственици на картинни сбирки. Във видимия, обществено легитимиран артпазар, този на многобройните частни търговски галерии, редовно се показват изложби точно на такива автори. При това галеристите следват тактиката на ветрилото в стремежа си да обхванат различните по финансови възможности и естетическа подготвеност хора. Така се формира доста богато разнообразие от предложения за различните ценови пояси с приоритет на средния и ниския, ориентиран към най-масовия купувач. Но резултатите не са оптимистични. Според рехавото ни културно законодателство живият художник не представлява ценност за държавата, а това мислене по индукция се пренася и сред консуматорите на изкуство. По индукция и сензационността, насаждана от медиите, се превръща в самоцел за колекционерите - за сметка на истинските качества на живописеца или неговите творби. Има и още един чисто психологически мотив, който е акумулиран във вече много стария забранителен за износ списък на Министерството на културата. Самото му съществуване е белег на тоталитарно мислене, но в този си вид - с над 200 имена на художници и скулптори - той интригува и създава манипулативни критерии за истинската стойност на тези автори в историята на нашето изкуство.Може да се потърси и друг индикатор за нарушеното пазарно равновесие - държавния. Вече 16 години не е направена поне крачка в правилната посока за създаване, подреждане и контролиране на артпазара. Няколкото проектозакона и проекта за поправки в съществуващата нормативна база са обърнати не към реалностите в живота, а към усвояване - колективно или индивидуално - на пари от международните и предприсъединителните фондове. В зависимост от конюнктурата на преден план се изтласква един или друг приоритет, който по загадъчен начин е свързан с най-новите придобивки на големите колекционери. Известно е, че през последната петилетка това са археологическите находки и тракийското злато. Държавните ни мъже, хипнотизирани от блясъка на това злато, дори и не се досещат, че културата е процес с участието на всички нейни градиенти. А акцентите поставя самият живот. Така цели сектори от съвременното българско изкуство остават без внимание на законодатели и изпълнителна власт, да не говорим за извеждането на актуалните в света приоритети. Частната инициатива не търпи празно пространство и вече трайно, но некомпетентно се е настанила в изоставените от държавата ни сектори и упорито тегли чергата към културните индустрии. Които са предозирани в ограничения ни вътрешен пазар, ориентиран половин век към общуване с живото изкуство.Своя вина носят и изкуствоведите, които се разделиха на групи, обслужващи едни или други частни и корпоративни интереси. Голяма част от тях предпочетоха да обгрижват т.нар. авангардисти, консумирайки всички благини на международното финансиране и задграничната популярност. Артпазарът остана и остава извън високомерното им внимание, поради което те не приеха като загуба закриването на единственото специализирано издание Изкуство в България, поддържано с много усилия от техния колега Димитър Грозданов. А оперативната критика във всекидневниците и периодиката отдавна е мръсна дума. По този начин най-важният посредник между изкуството и консуматорите е окончателно елиминиран от публичното пространство. Без изгледи скоро да заеме регламентираното си от векове място.Къде е резервът на артпазара? Колкото и парадоксално да звучи, следва да го търсим в домашните притежания на обеднялата интелигенция, която под натиска на финансовия недоимък е принудена да продава подарявани или придобивани с истинска любов картини. Точно този сектор вече внимателно се наблюдава от дебеловратите преторианци на колекционерите (с кавички)! А броят на тези без кавичките се множи и дори вече може да се говори за неголеми, но наистина стойностни сбирки на бизнесмени, банкери, юристи, лекари и др. Те не са обект на медийно ухажване и публичен показ. Но пък тласкат, макар и стъпка по стъпка, култивирането на истинско отношение към изобразителното изкуство. И те поглеждат към обеднелите домове, но добре знаят, че този източник е временен и ненадежден, поради което не е в състояние да възстанови неравновесието между търсенето и предлагането на артпазара у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във